Големият въпрос е дали симпатизантите на ГЕРБ ще подкрепят Гюров на балотажа или ще си останат вкъщи

Владимир Николов трябваше да е кандидатът за вицепрезидент на ПБ, но заради имиджовите скандали, той бе заместен от Кирил Вълчев, обяви Илия Лазаров в интервю пред Флагман.бг

Ключови думи: Илия Лазаров, Бойко Борисов, Илияна Йотова, Андрей Гюров, Георги Кандев

Илия Лазаров е политически анализатор с дългогодишен журналистически опит в сферата на вътрешната и международната политика. Професионалният му интерес е насочен към политическите процеси, изборното поведение, партийните стратегии и обществените нагласи.

-Г-н Лазаров, преди броени минути Бойко Борисов във Велико Търново заяви, че е против ГЕРБ да има собствен кандидат за президент, след което прехвърли решението към партията и даде срок до 8 септември. Какво очаквате да се случи - Борисов играе „умряла лисица“ или ГЕРБ действително няма да издигне кандидат?

- Това е най-обичайната роля на Бойко Борисов. Той винаги в трудни ситуации, точно както казахте и вие, го играе "умряла лисица", просто защото обича да е в такава роля, в която да не поема отговорност. 15 години го гледахме това нещо и когато този човек беше начело на държавата, което прави позицията му още по-нелепа, защото най-важното, когато си на такава висока позиция, е да поемаш отговорност за решения, за действия си. Истината е, че ГЕРБ все още се колебаят. Те знаят, че дори да издигнат кандидат, очевидно нямат големи шансове за балотаж. Страхуват се да не се повтори сценарият от местните избори в София и да останат трети. Малката разлика на парламентарния вот между тях и ПП-ДБ засилва тези страхове и показва тяхното ерозиращо доверие след управлението им с ДПС. Положението, в което се намират, според мен е напълно закономерно, защото, когато години наред системно неглижираш президентската институция и изборите за президент, в един момент плащаш цената за това.

Не помните ли какво беше казал той за Плевнелиев - че и магаре да издигне, ще го изберат. И когато си водеща политическа сила в страната, просто неизбежно се стига до момента, когато вече не си фактор на тези избори, защото не цениш този вот и си показал на всички. Отделно и Борисов усеща, че ГЕРБ в този вид вече са изчерпани. Умората от власт, натрупаните скандали, проблемите - всичко това тежи на публичния им имидж. Избирателите им намаляват и той поведе партията си към тотално обновяване и подмладяване. А и в интерес на истината за тях много по-важни са местните избори догодина, защото те ще определят бъдещето на партията, а не президентските.

Последният ход на Борисов: Кои са реалните варианти на ГЕРБ за президент и кой остана в играта

- Как виждате битката, която вече започва да придобива ясни очертания? Към момента се оформят двама фаворити - Илияна Йотова с Кирил Вълчев и Андрей Гюров с Георги Кандев.

- Да, изглежда ми като надпревара между два коня. Това е стандартният двуполюсен модел. Истината е, че двете кандидатпрезидентски двойки представляват доста различен образ за това какво трябва да представлява президентската институция. Да започнем с Йотова - като действащ президент, която е считана за фаворит. Тя показва един класически консервативен, патриотичен профил. Повече от половин година преди изборите се спрягаше тезата, че вицепрезидент на Йотова ще е Владимир Николов (настоящ депутат от ПБ, б.а.), но заради проблемите с имиджовия му образ, се наложи да се търси друг кандидат. Така се стигна до избора на Кирил Вълчев, който добавя авторитет, интелект.

- Изглежда и като своеобразно намигване на Йотова към десните избиратели, защото той е тип ПП-ДБ, а не Прогресивна България?

-Точно така изглежда. Такъв тип човек най-вероятно ще се хареса на десния проевропейски електорат. Според мен се търси баланс между президента и вицепрезидента, така че двойката да изглежда институционално, да изглежда държавнически и в същото време да привлече разнороден електорат. Това вече се доказа като работещо в кампанията на Радев. Той именно с това спечели - с неговите центристки позиции.

- Другата двойка (Гюров-Кандев) залага и на доста различен PR подход. Някои ги критикуват остро, други харесват начина, по който се представят. Как оценявате кампанията им?

- Тя наистина е много различна. Активно се използват социалните мрежи, TikTok. Показва се един модерен образ на кандидата за президент, особено защото Гюров беше доста по-активният. Но покрай него се изгражда такъв образ и на кандидата за вицепрезидент, въпреки строгия имидж на Кандев. Кандидатурата на Гюров изглежда като едно продължение на ролята му на служебен премиер. Той се срещна с всякакви обществени групи, обикаля страната, тоест работи много на терен. Дори сега участва в състезанието по триатлон „Лъвско сърце“, което е невиждано за кандидат-президент. Определено двамата са добър екип и дават надежда, че президентската институция отново може да има едно проевропейско лице, което да взема ясни и категорични позиции по актуалните проблеми. Знаете как се държеше Радев и това го бяхме позабравили през последните 10 години. Силата на президента е да бъде един коректив на изпълнителната власт, а не неин придатък, както пък напоследък се държи Йотова. Така че според мен този имидж на Гюров и Кандев е и на една надпартийна кандидатура. Гюров успява да убеди партиите да отстъпят крачка назад, за да може да се привлече периферията на демократичната общност. Общо взето, да се представят като кандидати на цялата демократична общност. Но истината е, че за победа или дори за стигането до балотаж ще им трябва и една по-широка периферия.

Официално: Андрей Гюров и Георги Кандев влизат в битката за „Дондуков“ 2

- Смятате ли, че моделът с инициативните комитети работи? Практически всички големи фаворити се опитват да избягат от тяснопартийния образ и да се представят като по-широки обществени кандидатури. Заради това и Борисов казва, че няма да издигне кандидат.

- Забелязвам, че това е един подход, който се репликира, който се възпроизвежда през последните години. Особено когато става въпрос за президентските избори. Радев беше издигнат от инициативни комитети, макар и с ясната и категорична подкрепа на БСП, която тогава беше в доста по-добра кондиция от сега. И този подход изглежда работещ, въпреки че Томислав Дончев тогава беше говорил много сериозно срещу тези инициативни комитети. Беше обяснявал как партиите се криели зад тях. В същото време днес Борисов във Велико Търново казва точно обратното - че партиите са изчерпани, че те вече нямат доверието на гражданите, че партийните лидери са изчерпани. И паралелно с това отново обяснява, противоречейки си, нещо типично за него, че партийните лидери трябвало да пристъпят напред. Значи те хем са изчерпани, хем трябва да пристъпят напред. Ние хем не харесваме инициативните комитети, хем виждаме, че всички го правят и казваме: това е начинът. Отново правя паралела с ГЕРБ, защото те са най-яростният противник на инициативните комитети. Но истината е, че това е начинът, защото инициативният комитет показва гражданственост, показва обществена подкрепа. Знаете, там влизат хора с най-различна биография, от най-различни обществени слоеве, с най-различна експертиза.И това показва една обществена подкрепа.

- Ако погледнем извън фаворитите, вече има немалко кандидати. Виждате ли сред останалите човек, способен да поднесе голяма изненада?

- Нямам такива впечатления, честно да ви кажа. Има хора с парламентарен опит, визирам Радостин Василев, както и хора, които имат управленски опит, като Иван Христанов. Но не виждам шансове тези хора да постигнат някакъв значим успех, да влязат в ролята на някакъв черен лебед*, на такъв изненадващ кандидат, който да дръпне напред. Правя аналогия с Макрон при избирането на първия му мандат във Франция, когато имаше съвсем други фаворити в кампанията, но той след скандалите той изплува напред. При Радостин Василев няма особени шансове. Изглежда, че целта му е отново да обере някакъв протестен вот. Относно Христанов - последните парламентарни избори показаха, че въпреки че този човек свърши полезна обществена работа, политическата му сила има слаба електорална тежест. Самият той няма чак толкова голяма обществена популярност и кандидатурата му не е толкова силна. Едва ли този човек ще е фактор на президентския вот. На мен лично ми е много интересно дали ще има някакъв радикален кандидат - Петър Волгин, например, защото „Възраждане“ все още мълчи. Интересно е, ако има такъв радикален кандидат, дали ще играе ролята на Волен Сидеров, тоест да започне агресивна кампания, скандалджийска кампания, кампания, която да пробуди недоволството у хората. Защото това е естественият електорат на такъв тип кандидат. Този човек ще се представи като алтернатива на статуквото, а за него статуквото са и Йотова, и Гюров, и ще се види дали би могъл да привлече някакви недоволни избиратели с по-крайни възгледи. Но отново електоралният потенциал не е голям. Електоралният потенциал на това нещо е максимум едни 10 процента. Даже бих казал, че и това е твърде много като прогноза.

Едни пусти 20 хил. евро: Защо президентската бюлетина се пълни с кандидати без шанс

- При сегашната конфигурация очаквате ли президентът да бъде избран още на първи тур?

- Мисля, че това няма да се случи и по добра стара традиция ще се стигне до балотаж. Големите въпроси на балотажа са два. Първото е дали симпатизантите на ГЕРБ ще подкрепят Гюров като проевропейски кандидат на втори тур, разбира се, ако той стигне до такъв, или ще останат вкъщи. Това е първото, което е важно. Пак ще направя аналогия с Франция. Дали ще има подобен на френския сценарий от последните два президентски вота, когато избирателите на традиционните партии, включително и на крайнолевите, на балотажа „с погнуса“, както те самите казаха, гласуваха за Макрон с единствената цел да не спечели радикалната Льо Пен? Дали ще има такова развитие? Но не бива да забравяме, че българите не са французи, а това не е Марин льо Пен. Това е единият сериозен въпрос, сериозна интрига. Другото е, че изборите изглеждат по-важни за опозицията, отколкото за управляващите. Защото който отиде на балотаж, дали ще е Гюров, дали ще е евентуален кандидат на ГЕРБ или някой трети, той ще се легитимира. Тоест тези, които го подкрепят, ще бъдат легитимирани като основната опозиция и алтернатива на управляващите. А това със сигурност ще им донесе политически дивиденти. За момента ПП-ДБ изглеждат в по-добра форма да вземат тази роля, защото са по-активна опозиция и в парламента, и в социалните мрежи. ГЕРБ са доста пасивни, те са вгледани навътре към самите себе си, залагат на тотално обновяване на партията, както споменахме. Други опозиционни сили не се открояват сериозно. Забелязахте ли колко намаля активността на „Възраждане“? Забелязахте ли как изведнъж се кротнаха тези господа, които иначе бяха големи радетели по темата за геополитическата ориентация на България? Геополитическата ориентация на България не се е променила особено през последните месеци, но такива като тях се кротнаха. Другите просто са малки, в лоша форма или пък подкрепят Йотова по някакъв начин, така че това е, което аз виждам като ситуация за България.

- Какво ще се случи с електората на ДПС? Доколко той съществува в досегашния си вид и способен ли е да бъде мобилизиран в едната или другата посока?

- За мен това също е голяма въпросителна. Мислил съм си тези дни по въпроса и ми е малко трудно да си отговоря. Там има две важни неща. Първото важно нещо е какво ще разпореди на централно ниво господинът, който често пътува със самолети към Близкия изток. Защото знаете, че там думата на вожда винаги е тежала много. Второто обаче е какви са самите настроения на терен сред този електорат, защото една голяма част от него се преля към Радев на парламентарния вот и това не е никаква тайна, защото бяха недоволни от Пеевски и от начина, по който се управлява ДПС. Така че според мен това е сериозна въпросителна и аз не знам какво да очаквам. Но истината е, че ДПС никога не е ценяло особено президентските избори. Те ги ценят дори по-малко от ГЕРБ, защото техните интереси са в местната власт и в парламентарната власт. Те не издигат и кандидат. Последният кандидат, който издигнаха, беше Орешарски преди 100 години.

*В политиката понятието „черен лебед“ се използва за събитие или развитие, което почти никой не е очаквал, но което рязко променя политическата ситуация.