Задържаният със 150 грама дрога в Несебър е младежкият лидер на ДПС Младен Димов
28-годишният несебърлия е и треньор по кикбокс, бивш шампион при юношите и кадетите и част от ръководството на Fighting Club Nessebar
Задържаният при полицейската акция в несебърския кв. „Младост“, при която бяха открити около 150 грама канабис (ВИЖТЕ ТУК), се оказа интересна публична фигура. По информация на Флагман.бг става въпрос за 28-годишния Младен Димов - председател на Младежко ДПС в Несебър и треньор по кикбокс, който работи с млади състезатели.
Според ОДМВР-Бургас акцията е проведена на 19 август около 13:10 часа от служители на Районното управление в Несебър. Полицаите проверили жилище в кв. „Младост“, обитавано от 28-годишен местен жител. Вътре са намерени и иззети пет плика със зелена суха тревна маса, определена от полицията като канабис, с общо тегло около 150 грама. Мъжът е задържан за срок до 24 часа, а работата по случая продължава, става ясно в днешния бюлетин на ОД на МВР в Бургас.
Публичният профил на Младен Димов прави случая далеч по-необичаен от стандартния ред в полицейската хроника. Димов беше избран за председател на Младежко ДПС - Несебър при изграждането на местната младежка структура на партията в края на миналата година, когато Движението градеше една след друга организации по общините. Димов позира в общи снимки от учредяването с лидера на ДПС в морския град Михаил Михов, а до него е друг младежки активист от партията на Пеевски - Джунейт Шабан.
ВИЖТЕ КОЙ Е МЛАДЕН ДИМОВ И КАКВА Е РОЛЯТА МУ В БОЙНИТЕ СПОРТОВЕ В НЕСЕБЪР
Иначе до този момент Младен Димов бе добре познат и в спортните среди. Той е част от Управителния съвет на Fighting Club Nessebar и е сред треньорите, които работят за развитието на кикбокса морската община. Има опит в аматьорския бокс и е бивш шампион при юношите и кадетите. През последните години името му се появяваше в новините покрай успехите на младите бойци от Несебър, които спечелиха европейски титли и медали от държавни първенства.
Трагедия в София: 6-годишно момче е убито, баща му скочил от 5-ия етаж
Съдът пусна под гаранция митничарите по схемата с конфискувани стоки
Стажантите на Vivacom споделиха преживяването си с компанията във вдъхновяващи видеа
Созопол отличава спасителите си: 69 акции и 87 души в риск на плаж "Харманите" през лятото
След 5 години пауза Северна Македония се връща на Евровизия - голямото завръщане ще бъде в Бургас
Нов удар по джоба: Дизелът вече гони 4 лева за литър, до края на седмицата идва ново поскъпване
Петролният капан се затяга: Хутите посягат към Баб ел Мандеб, Рияд остава между две теснини
Руски олигарх платил стотици хиляди за празненствата на Тръмп-младши, Конгресът започна проверка
Нов път за българските бойци: Джубрилов и Геджев изграждат система от залата до световната сцена
Три 19-годишни момичета пострадаха при тежка катастрофа на пътя София - Варна
Историята помни, че благодарение на ДПС България преодоля няколко национални кризи.
Падането на първото правителство на СДС през 1992 десните се опитват да запишат на гърба на Доган, но кризата тогава бе предизвикана лично от Иван Костов, който внуши на премиера Филип Димитров да внесе в парламента вот на доверие към кабинета, с пълното съзнание, че вотът няма да мине. Тогава Доган ги моли настойчиво да оттеглят вота, предлага им различни варианти на разрешаване на правителствената криза, но и двамата отказват. Вероятно един ден историята ще отброи онези 40 минути, в които Доган стои на празната слушалка и чака СДС премиерът в оставка да му предложи кандидатура за нов министър-председател с мандата на ДПС. Филип Димитров не му предлага, с което обрече и себе си, и СДС на провал, а това пък обърна хода на промените в България.
После дойде кризата с провала на правителството на Жан Виденов през 1997, когато страната бе изправена на ръба на гражданска война. Тогава Доган буквално хвана за ръка Костов и го накара да овладее бунта на улицата, защото властта се търкаляше по жълтите павета на София, а Командира не смееше да се наведе и да я вземе. Онзи прословут кадър, на който Савов, Мозер, Надежда Михайлова (сега Нейнски), Костов и Доган, хванати за ръце, водят демократичните протести през мразовития януари на 1997-а ще остане в историята ни като спомен за печелившата демократична формула, която събра възторга и надеждите ни и с която България много бързо се раздели. Разривът с Костов дойде, когато той превърна СДС в авторитарна партия и когато даде път на "сините талибани" да извършат най-тъмната приватизация на прехода. ДПС обаче подкрепи усилията на правителството на ОДС при решаване на Косовската криза, която можеше да запали чергата ни и не позволи у нас да се разиграе етническата карта.
Като партия, изповядваща центристки позиции, ДПС изигра своята роля и при управлението на НДСВ, когато България влезе в НАТО и започна активния процес по присъединяването ни към ЕС. Благодарение на Доган царят удържа пълния си мандат (2001- 2005), а държавата успя да мине рубикона на поредната драматична криза.
В дясно се бяха хванали за гушите: Костов громеше Надежда; от "мъртвото" тяло на СДС се пръкна ДСБ; "Новото време" пристана на Пламен Панайотов; а ДПС за пореден път удържаше "тематичното" парламентарно мнозинство с неговите трисейтина депутати. Тогава Доган получи много упреци, че крепи проваления вече Симеон Сакскобургготски. Аргументът за това му беше един: "Ако си отговорен политик,трябва да отчиташ на първо място стабилността на страната. Когато си станал член на НАТО и се опитваш да влезеш в ЕС, не може детайлите да те спънат, а една криза да провали европейското бъдеще на България".
През този период, 2003-а, ДПС проби на международната сцена и стана първата българска партия, член на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европейския парламент, успех, който странно защо се неглижира.
ДПС обаче абсолютно съзнателно не подкрепи Петър Стоянов за втори мандат, заради изчерпването на синята идея; не подкрепи и Симеон Сакскобургготски за втори премиерски мандат, заради провала на царската партия.
Доган застана категорично срещу ислямистката позиция на президента Ердоган и се противопостави на опитите на Анкара за политическо влияние в България. По същия начин отхвърля и хибридната война на Москва срещу България.
На първите в България евроизбори - май 2007 -а, когато забучилите европеизма на ревера си СДС с Надежда и ДСБ с Костов се провалят, "етническото" ДПС печели 4 депутатски места, почти колкото БСП и ГЕРБ - те имат по пет. Първите етнически турци, които седнаха на банките на европарламента, бяха изпратените през 2007 от Доган млади кадри на партията Филиз Хюсменова и Четин Казак.
През цялото време независимо дали губеше гласове или не ДПС увеличаваше броя на своите депутати в парламента. А всички останали партии се опитваха да приласкаят този "дисциплиниран" електорат, без да разберат магията на тяхното единство. Това е една затворена система, в която равните продължават да говорят, без ние да ги чуваме. Затова и не успяваме да ги разберем.
"Когато хората около теб са настръхнали за отмъщение, за саможертва в името на тази болка - да преодолееш изкушението да не ги поведеш по този път, е много голям трап", обяснява философ
- Да държи партията далеч от етническата конфронтация на Балканите в края на XX и началото на XXI век и да предотврати пламването на етнорелигиозна искрица в страната;
- Да реализира кадрите на партията на всички нива във властта, за да се почувстват избирателите ѝ като равноправна част на обществото ни. Със създаването на ДПС българските мюсюлмани получиха политическо представителство в момент, когато обидата у тях можеше да тласне развитието на страната в непредвидима посока;
- Да постави партията на голямата европейска сцена и да я превърне в пример за "български модел" в геополитиката на размирните Балкани;
Днес, 30 години, по-късно Доган може да отчете пред електората си, че се е справил със задачата си на лидер. Някои може да оспорят методите, с които е постигнал това, други да го обвинят в "авторитаризъм, граничещ със султански похвати", но и до днес след името му, наред с критиките, вървят определения като безспорен "стратег и политически диагностик от европейска величина", които нито един друг български политик досега не успява да заслужи.
През всичките тези години ДПС пречеше. На външни и вътрешни фактори, на свои и чужди. А Доган колкото и да бе необхосим, толкава ставаше и неудобен, защото затвърждаваше ролята си на водача, който успява умело да лавира между надигащото се желание за мъст у българските мюсюлмани, стремежа им за самоутвърждаване като "турци" и отпорът на плисналия се по площадите национализъм. Успя да намери онзи брод, през който прокара партията си в името на "единството на българската нация" и я направи сила, с която всеки властови субект се съобразява, уважава или поне отчита.
Въпреки натиска, въпреки омразата и неверието нито Доган, нито ДПС се превърнаха в нечия функция. Той отстояваше европейските ценности, а ДПС защитаваше евроатлантическите позиции. Едва ли днешните евроатлантици помнят, че именно Доган, а след него и цялата ПГ на ДПС са сред онези 135 депутати от 400-членното ВНС, подкрепили още през декември 1990 година петицията за приемането на България в НАТО - тогава, когато едва ли някой освен Соломон Паси е допускал, че ще помиришем Алианса . Винаги, когато държавата беше на кръстопът, ДПС тръгваше на Запад. Тока бе при Косовската криза през 1999-а; след 11 септември 2001; при дилемите ЕС-АЕЦ „Козлодуй“ и Ирак-НАТО, за българо-американските бази (2003-2006); за признаването на Косово. А ако се разровят архивите, ще се види, че Доган е подкрепил дори идеята България да се включи в коалициата на САЩ, освободила Куейт от Саддам Хюсеин.
И докато в проатлинтическа ориентация на ДПС няма пробив, то вътрешната проекция на Движението е белязана с драматични катаклизми, тежки раздели и сътресения.
Както всяка партия, така и ДПС прихвана бацилите на партийния живот у нас. Многократно бе разтърсвана от вътрешнопартийни скандали, от интриги, от предателства. В това отношение Доган винаги действаше безкомпромисно - посичаше всеки, който прекрачваше недопустимата граница на лоялност и вярност към каузата, който се опитваше да осребрява влиянието си в партията, или който заиграваше на нейн гръб с чужди интереси.
Зам.-председателят Гюнер Тахир си отиде след като тръгна мълвата, че е получил 1 милион долара от Иван Костов, за да осигури 200 000 гласа за СДС за изборите през 1997-а.
Организационният секретар Осман Октай последва съдбата му след като тръгваха съмнения, че си е присвоил дарение, изпратено за партийната каса. Доган не вярваше в това, докато не видя с очите си бордерата с превода на сумите.
"Моторът на организацията" Касим Дал се заигра открито с Ердоган през есента на 2009 и три месеца по-късно Доган го посече. (През октомври 2010-а Доган отказа среща с Ердоган, който пристигна в София с мисията да го убеди да се оттегли от лидерския пост в ДПС, за което Анкара настоява още от 2007 година. Тогава на срещата отива Касим Дал, като в кръга на разговорите било обсъждано не само отстраняване на Доган от политиката, но дори разтурването на ДПС, ако той не приеме - б.а.) Оттогава се заговори за връзките на Касим Дал с турските служби, а Доган повече не му проговори.
Същата съдба сподели през 2015-а и Лютви Местан. Със същото обвинение и със същата жестокост на наказанието.
Всички те бяха много близки до председателя. Всеки от тях в даден миг се виждаше като Наследника, като първия Втори, на когото все някой ден ще му се усмихне късмета да стане Първи. Затова и всеки от тях носеше маршалски жезъл в раницата си и мислеше, че може да измести Доган не само от лидерския пост, но и от сърцето на този особен електорат. Всеки искаше да открадне партията, да си приватизира структурите. И тук бе основната им грешка. Никой от тях не показа стратегическото мислене на Доган, никой не постигна неговата визия за партията, никой не носи неговия интелектуален капацитет, никой от тях не се сля така с ДПС и с електората ѝ, както Доган. Затова и всичките опити да се направят дубликати на ДПС, които да се утвърдят като някакво ново автентично ДПС 1, 2 или 3 претърпяха фиаско, превръщаха се в механичен сбор от отломки: Мехмед Ходжа, Сали Шабан, Мехмед Дикме. След всеки разкол Движението оцеляваше, а авторитетът на Доган оставаше непоклатим.
Национална учредителна конференция на ДПС, 26 март 1990 година избира Ахмед Доган за лидер на партията и Йенал Бекир за организационен секретар
Движението се роди в един апартамент преди 30 г., за да стигне до либералния интернационал и се превърне в балансьора на БГ политиката
З0 години от началото на Прехода
Както никоя друга партия в България ДПС се роди в зората на прехода от раните на "Възродителния процес", мина през клеймото, че е "проект на Държавна сигурност", през обвиненията, че е "антиконституционна", през непрекъснатото натякване за "етническия" ѝ комплекс и стигна до утвърждаването ѝ като първата българска либерална партия, член на Либералния интернационал с трайно присъствие в Европейския парламент.
В тези няколко определения е събрана 30-годишната драматична история на една политическа формация, зачената от репресиите срещу турското население у нас в годините на тоталитаризма, но умело ръководена от своя основател д-р Ахмед Доган така, че да се превърне в символ на мирния етнически модел у нас и неизменен властови фактор от началото на прехода до днес. Колкото това е успех за Движението, неговите ръководители и избиратели, толкова то продължава да бъде сочено от мнозина у нас като "чуждото" тяло в един обществен организъм, който хем се стреми да го изхвърли, хем знае, че не може без него. Което бележи драматизма ни на едно разделено от омраза и противопоставяне общество.
И понеже паметта често ни изневерява, най- правилно е да потърсим помощ от архивите, за да видим в каква обстановка и защо се роди ДПС.
Пръкналата се на 10 ноември 1989-а след вътрешно-партиен преврат в БКП пазарна демокрация в България осъмна два месеца по-късно - в началото на 1990 г. - пред прага на кървав сценарий.
"Не на турското робство", "България на българите", "Българино, а сега накъде", "Апостоле, стани от гроба, предателите предават идеала ти", "С турски имена - в Турция" - тези бурни страсти заливат замръзналите площади в Кърджали, Разград, Хасково, Шумен след като управляващата БКП взима на 29 декември 1989-та съдбоносното решение за връщане имената на българските турци.
Тодор Живков се е сгромолясал. Наследилите го комунистически водачи се опитват да се задържат на повърхността на стихията след падането на Берлинската стена.
Последиците от "Голямата екскурзия" отварят пропаст между християни и мюсюлмани, между българи и турци и ръководството на БКП бърза да поправи "грубата политическа грешка", довела до "извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната ".
Българските мюсюлмани излизат на протести с възгласи: "Искаме си имената", българските християни се вдигат на бунт със заклинания: "Един път им простихме, втори път - не!".
Градовете пламват, страната се изправя на прага на конфликт със съдбоносни последици.
В навечерието на Бъдни вечер, 42 дни след 10 ноември 89-та, от килията "смъртен" на Пазарджишкия затвор е амнистиран политическият затворник Меди Доганов (бъдещият Ахмед Доган), създател и организатор на мощна нелегална организация срещу насилствената промяната на имената на българските турци, проведена от тоталитарната държава.
Две седмици след това, на 4 януари 1990 година в един варненски апартамент 33-ма души, начело с Доган, създават Движението за права и свободи (ДПС).
Само българинът поглежда последната снимка и отказва да приеме, че Турция го завладява чрез тих натиск и финансиране на абсолютни ГИБОНИ като тия. Какво е това ве лек? Ако ми бяха на линия проснати по улицата тия спокойно щях да си помисля, че са хванали някакви клошари и дрогита.
Каква е тая "структура" Каква е тая партия? То си е чисто и просто наливане на най-нескопосаните хомо сапиенси в тая държава с цел дестабилизация, с любезното съдействие от Турция. Мамините видиш ли да не им пипнат любимците.
Никакви евреи не ви евават тука, нито Меркели, нито Путини. Турция си оставя оная работа на челото ви ежедневно и видимо, а вие спите.
Иран: новата структура на властта след Хаменей
Шабнам фон Хайн | Елина Фархади | Нилофар Голами
9.07.20269 юли 2026
След смъртта на аятолах Али Хаменей синът му Моджтаба поема управлението на политическата система, изградена от баща му през последните десетилетия. Как ще се промени структурата на властта сега.
Моджтаба Хаменей отсъстваше от траурните церемонии за баща си. Само негова снимка беше налична.Снимка: Ahmadreza Taheri/ISNA/WANA/REUTERS
Реклама
С държавното погребение на аятолах Али Хаменей, загинал при американско-израелски удари на 28 февруари, в Иран започва нова политическа фаза. Негов наследник е Моджтаба Хаменей, вторият син на дългогодишния лидер на революцията, който досега не се е появявал публично и дори отсъстваше от държавните траурни церемонии за баща си. Сега той става третият върховен лидер на Ислямската република след революцията през 1979 г.
Смяната във властта обаче означава много повече от просто кадрово пренареждане на върха на държавата. Тя е резултат от дълбока институционална промяна, която се осъществи по време на почти 40-годишното управление на Али Хаменей. Според оценката на експерта по Иран Реза Талеби по времето на Хаменей из основи са били променени властовите структури на Ислямската република. „За разлика от аятолах Рухола Хомейни, който след революцията създаде система, основаваща се на личния му авторитет, Али Хаменей започна да преобразува коренно тази система“, казва политическият анализатор в интервю за ДВ.
През последните 37 години влиянието на религиозните авторитети върху ключовите политически решения постепенно е било ограничавано. На тяхно място са били засилени институциите за сигурност, кабинетът на Върховния лидер, както и свързаните с него политически и военни мрежи.
Отсъствието на трима бивши президенти
Тази промяна промени и ролята на институциите. Според анализа на Талеби най-вече президентските избори все повече се превръщат в състезания, провеждани в предварително установена политическа рамка. Макар че президентите от различни политически лагери със сигурност можеха да оставят свой собствен отпечатък и да поставят специфични вътрешни приоритети, те разполагаха само с ограничено пространство за маневриране в стратегически области като външната политика, ядрената програма и регионалната политика.
Нито един от тримата бивши президенти на Ислямската република - Хасан Рохани, Махмуд Ахмадинеджад и Мохамед Хатами – не беше видян заедно с други водещи фигури на политическия елит по време на шестдневния държавен траур за аятолах Али Хаменей. Вместо това представители на апарата за сигурност – по-специално командирите на Революционната гвардия – както и настоящият президент Масуд Пезешкиан, бяха централни фигури в официалното отразяване на събитието.
Твърди се, че Пезешкиан е в добри отношения с Моджтаба Хаменей. Той е изиграл ключова роля в преговорите за примирие - лично той ги е одобрил, след като президентът Пезешкиан, в качеството си на председател на Висшия съвет за национална сигурност, е обещал да „защити правата на иранския народ и да поеме отговорността за това.
Реклама
Новото самочувствие на Революционна гвардия
Наред с Пезешкиан, Мохамад Багер Галибаф – бивш командир на Революционната гвардия и настоящ председател на парламента – също изигра ключова роля в преговорите със САЩ.
На 14 юни 2026 г. САЩ и Иран се споразумяха за проект на рамково споразумение (Меморандум за разбирателство) като основа за по-нататъшни преговори за по-всеобхватна сделка. След последната ескалация в Ормузкия проток президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под въпрос преговорите с Техеран, но остави вратата отворена за планираните следващи стъпки.
Иран разглежда контрола над Ормузкия проток като един от най-важните си инструменти при воденето на преговори и затова се опитва да попречи на създаването на алтернативни морски маршрути – например през Оман и с участието на САЩ или международни организации – без иранско съгласие.
Без отстъпки към умерените сили?
В сегашната криза умерените сили, например привържениците на бившия президент Хасан Рохани, който подписа ядреното споразумение през 2015 г., не успяха да придобият по-голямо влияние. Експертът Моджтаба Наджафи очаква да избухне вътрешен конфликт в Революционната гвардия. Според неговата оценка твърдото ядро на властта понастоящем не вижда причина да прави по-големи отстъпки към умерените политически сили извън тази мрежа.
Остава да се види дали твърдото ядро на властта в Ислямската република ще последва Моджтаба Хаменей, преориентирайки се към него, или пък самият Моджтаба Хаменей, който според съобщенията е бил тежко ранен, ще се превърне в инструмент р ръцете на тези центрове на властта.
Иран: новата структура на властта след Хаменей
Шабнам фон Хайн | Елина Фархади | Нилофар Голами
9.07.20269 юли 2026
След смъртта на аятолах Али Хаменей синът му Моджтаба поема управлението на политическата система, изградена от баща му през последните десетилетия. Как ще се промени структурата на властта сега.
Моджтаба Хаменей отсъстваше от траурните церемонии за баща си. Само негова снимка беше налична.Снимка: Ahmadreza Taheri/ISNA/WANA/REUTERS
Реклама
С държавното погребение на аятолах Али Хаменей, загинал при американско-израелски удари на 28 февруари, в Иран започва нова политическа фаза. Негов наследник е Моджтаба Хаменей, вторият син на дългогодишния лидер на революцията, който досега не се е появявал публично и дори отсъстваше от държавните траурни церемонии за баща си. Сега той става третият върховен лидер на Ислямската република след революцията през 1979 г.
Смяната във властта обаче означава много повече от просто кадрово пренареждане на върха на държавата. Тя е резултат от дълбока институционална промяна, която се осъществи по време на почти 40-годишното управление на Али Хаменей. Според оценката на експерта по Иран Реза Талеби по времето на Хаменей из основи са били променени властовите структури на Ислямската република. „За разлика от аятолах Рухола Хомейни, който след революцията създаде система, основаваща се на личния му авторитет, Али Хаменей започна да преобразува коренно тази система“, казва политическият анализатор в интервю за ДВ.
През последните 37 години влиянието на религиозните авторитети върху ключовите политически решения постепенно е било ограничавано. На тяхно място са били засилени институциите за сигурност, кабинетът на Върховния лидер, както и свързаните с него политически и военни мрежи.
Отсъствието на трима бивши президенти
Тази промяна промени и ролята на институциите. Според анализа на Талеби най-вече президентските избори все повече се превръщат в състезания, провеждани в предварително установена политическа рамка. Макар че президентите от различни политически лагери със сигурност можеха да оставят свой собствен отпечатък и да поставят специфични вътрешни приоритети, те разполагаха само с ограничено пространство за маневриране в стратегически области като външната политика, ядрената програма и регионалната политика.
Нито един от тримата бивши президенти на Ислямската република - Хасан Рохани, Махмуд Ахмадинеджад и Мохамед Хатами – не беше видян заедно с други водещи фигури на политическия елит по време на шестдневния държавен траур за аятолах Али Хаменей. Вместо това представители на апарата за сигурност – по-специално командирите на Революционната гвардия – както и настоящият президент Масуд Пезешкиан, бяха централни фигури в официалното отразяване на събитието.
Някои са създадени за плаж: бял пясък, топла вода и почти нищо друго. Други предлагат пешеходни преходи в джунглата, вулканични върхове и дива природа, каквато няма никъде другаде по света. От наблюдение на лемури в Мадагаскар до разглеждане на печално известния затвор на остров Робен – този гид представя най-добрите острови в Африка.
1. Мадагаскар
Най-добрият остров в Африка за любителите на природата и дивата природа
Разходи се по неземното булевард на баобабите в Мадагаскар.
Забележителности на Мадагаскар
Мадагаскар е бил изолиран от останалия свят в продължение на около 88 милиона години, което означава, че приблизително 90% от дивата му природа не съществува никъде другаде на Земята.
Националният парк Андасибе-Мантадия е най-достъпната точка за влизане: лемурите индри най-добре се чуват, преди да бъдат видени – техните викове се носят през тропическата гора на разстояние до 3,2 км. По-на запад Цинги де Бемараха е обект от Списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство и един от най-добрите национални паркове в Африка, където остри като бръснач варовикови образувания се издигат от горската почва. На югозапад Ифати е базата за гмуркане с шнорхел и наблюдение на китови акули между юли и септември.
Как да стигнете дотам
Можете да летите до международното летище Ивато в Мадагаскар от много дестинации в континентална Африка, Европа или Близкия изток.
Открий най-добрите изживявания в Мадагаскар
Оборотно дилърче.
Прибирайте го, да не го прибере някой , в някоя яма в Странджа....
на иван белега , сина пр*** сервитьорката на Фабрика, Зарчето от Созопол.
Страхотно п*"***
"Има ли заплаха?", попита отново той и добави, че ако няма заплаха, защо тогава премиерът Радев днес е говорил с НАТО.
Борисов сам си отговори на въпроса защо Илияна Йотова не свиква КСНС.
Денят в няколко минути
Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си.
Вашият имейл
Абонирам се
Съгласявам се с Политиката за поверителност на Dir.bg
"Не се свиква, защото там трябва да се извадят реалните заплахи. Аз през Австрия разбирам, че от австрийските служби има сигнали до българските", заяви той. "Като казва Демерджиев, че са взели мерки и страшно са засилили охраната, това касае тяхната лична охрана", добави лидерът на ГЕРБ, цитиран от БТА.
Борисов отбеляза, че едни от най-уважаваните медии в света пишат за заплахи към България, а няколко дни подред министри излизат и започват да говорят неща, които още повече засилват страховете и съмненията.
Виж още
Прицелил ли се е Иран в "Безмер"? Реакциите на власт и опозиция
"Дават възможност за манипулации, дават възможност всякакви хора да се изказват", критикува Борисов. Той посочи, че е чул от един от министрите от кабинета, че доклади от службите са изпратени до президента, премиера и председателя на Народното събрание.
"Уважаеми, това са заместниците на Радев. Всъщност ти си изпратил доклад на един човек", негодува Борисов. Той изрази недоволство, че нито една опозиционна партия не е видяла какво пишат службите. "Нека седнем всички политически сили, службите да извадят докладите и да кажат какво реално знаят. Това е национална сигурност, не е партийна игра", призова Борисов.
За президентските избори
Борисов потвърди, че кметът на Бургас Димитър Николов е бил избраникът му за кандидат-президент, но не каза кой е бил кандидатът за негово вице.
"Имахме кандидат-президентска двойка, която можеше да спечели на втория тур. Но за мен Димитър Николов и визията ни за региона са по-важни и мисля, че хората добре видяха защо", коментира лидерът на ГЕРБ, предвид заявката на бургаския кмет, че до конкурса "Евровизия" през май догодина няма да се занимава с политика. Преди дни Борисов дори каза, че с домакинството на Бургас нарочно извадили Николов от президентската битка.
Коректен е иначе!
Някои са създадени за плаж: бял пясък, топла вода и почти нищо друго. Други предлагат пешеходни преходи в джунглата, вулканични върхове и дива природа, каквато няма никъде другаде по света. От наблюдение на лемури в Мадагаскар до разглеждане на печално известния затвор на остров Робен – този гид представя най-добрите острови в Африка.
1. Мадагаскар
Най-добрият остров в Африка за любителите на природата и дивата природа
Разходи се по неземното булевард на баобабите в Мадагаскар.
Забележителности на Мадагаскар
Мадагаскар е бил изолиран от останалия свят в продължение на около 88 милиона години, което означава, че приблизително 90% от дивата му природа не съществува никъде другаде на Земята.
Националният парк Андасибе-Мантадия е най-достъпната точка за влизане: лемурите индри най-добре се чуват, преди да бъдат видени – техните викове се носят през тропическата гора на разстояние до 3,2 км. По-на запад Цинги де Бемараха е обект от Списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство и един от най-добрите национални паркове в Африка, където остри като бръснач варовикови образувания се издигат от горската почва. На югозапад Ифати е базата за гмуркане с шнорхел и наблюдение на китови акули между юли и септември.
Как да стигнете дотам
Можете да летите до международното летище Ивато в Мадагаскар от много дестинации в континентална Африка, Европа или Близкия изток.
Открий най-добрите изживявания в Мадагаскар
Антанаварио: Частна обиколка по избор с местен екскурзовод
Разгледайте Антанаварио с местен екскурзовод! Нека той ви покаже всичко, което трябва да знаете за града, емблематичните места и историята, както и някои приятни места за хапване по време на тази частна пешеходна обиколка.
4,9
(93)
От
32 EUR
Мадагаскар: Еднодневна екскурзия до Носи Ираня
Незабравима екскурзия за тези, които посещават Северен Мадагаскар, със спирка в Носи Бе. Това са два острова, съединени с ивица от много бял пясък, окъпани в чисти тюркоазени води.
4,7
(48)
От
95 EUR
Нози Иранджа: един незабравим ден в рая
Открийте Нози Иранджа при еднодневна разходка от Нози Бе. Наслади се на живописна разходка с лодка, поплувай в кристално чисти води, гмурни се с шнорхел, посети местно село и се наслади на вкусен обяд от мадагаскарската кухня.
Ново
От
89 EUR
71 EUR
2. Сантяго, Кабо Верде
Най-добрият африкански остров за история и култура
Наслади се на красивите плажове на остров Сантяго.
Забележителности на Сантяго
Разположен в западноафриканския архипелаг Кабо Верде, Сантяго съчетава история, музика, планини и плажен живот. Сидаде Веля, обект от Списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство, е първото европейско колониално селище в тропиците, с руини на катедрала от 15-ти век и португалска крепост на хълм.
Столицата Прая е известна с оживената си музикална сцена на морна и фунана и с националното си ястие качупа – яхния от царевица, боб и месо. На север Тарафал предлага плажове с бял пясък и спокойна тюркоазена вода. За любителите на природата природният парк „Сера Малагета“ разполага със живописни пешеходни пътеки през вулканичн
Оттогава не се имат.
Ужас.
Независимо дали искаш да се потопиш в местната култура, или да плуваш сред моретата с тропически морски живот, този гид обяснява подробно всичко, което трябва да знаеш за двата острова. Ето защо, ако се чудите дали да посетите Сейшелските острови или Мавриций, прочетете по-нататък, за да разберете кой от тях отговаря по-добре на вашите предпочитания за пътуване.
Сейшелски острови срещу Мавриций: храна и напитки
Въпреки че Серенгети привлича повечето посетители, това не е единственият парк, който предлага изключителни сафарита. Националният парк Тарангире, известен като „Рая на слоновете“, е дом на около 2500 слона, а Нгоронгоро – най-голямата непокътната вулканична калдера в света – предлага едно от най-концентрираните изживявания с дивата природа в Африка. За първото сафари Танзания е отлично място за начало.
Най-подходящото време за сафари в Танзания
Най-подходящото време за наблюдение на дивата природа е през сухия сезон от юни до октомври, когато растителността оредява и животните се събират около водоизточниците. За да видите преходите на гну в северната част на Серенгети, посетете парка от юли до септември. Сезонът на отелване в южната част на Серенгети продължава от януари до март и предлага възможност за наблюдение на хищници.
Отидете на сафари в Танзания
Независимо дали искате да хванете полет от Найроби до Масай Мара, за да търсите Голямата петорка, да проследите горилите в горите на Уганда или да предприемете пътуване с кола през сюрреалистичните пейзажи на Намибия, този пътеводител за африканско сафари ви казва кога да отидете и какво да очаквате.
1. Танзания
Той е прекалено дълбоко обвързан с корумпираната икономическа система, която е изградил, а неговите представители не разполагат с необходимите умения за ефективни реформи и икономическо управление.
Освен това лидерите на Иран смятат - отново не без основание - че печелят тази война по начини, които преди не са успявали, и искат да се възползват от предимството си. Те виждат в прекомерната реакция на Тръмп от 28 февруари възможност Ислямската република да настоява за оттеглянето на САЩ от Близкия изток - нещо, към което тя се стреми още от деня, в който през ноември 1979 г. взе за заложници 52 американски дипломати и други граждани.
Това не означава, че с изтичането вчера на договореното между САЩ и Иран 60-дневно примирие Иранската революционна гвардия сега иска да се върне към пълномащабна война. Това би носило собствени рискове и не е необходимо, за да държи САЩ и съюзниците им под натиск в Персийския залив, като същевременно поддържа извънредно положение и параноични репресии в страната.
В иранския Меджлис, или парламент, се прокарва закон „за ограничаване на чуждото влияние“. Той ще криминализира всякаква комуникация с медии от държави, смятани за враждебни на Ислямската република, докато интервютата за всички останали чуждестранни медии ще изискват предварително разрешение от разузнавателното министерство. Дълго
В неделя Ядолах Джавани, заместник-командирът на IRGC по политическите въпроси, стана поредният високопоставен офицер, заявил, че армията преминава от отбрана към настъпление. Редовната армия, известна като Artesh, е поставена под контрола на IRGC. Нейният командир генерал-майор Амир Хатами обяви награда от 30 000 долара за убийството или залавянето на всеки американски войник.
Новото публично послание на Техеран за Ормуз е, че той контролира корабоплаването през протока и при никакви обстоятелства няма да се откаже от геополитическия лост и възпиращата сила, които този контрол му осигурява.
Междувременно репресиите се ускоряват под прикритието на войната. Законодателство, представено в края на миналата година и формално насочено срещу шпионажа и сътрудничеството с врага, превърна престъпления, които преди се наказваха със затвор, в престъпления, наказвани със смърт.
Разбира се, той имаше предвид, че САЩ ще се притекат на помощ на обикновените иранци, избивани по улиците. Вместо това той започна война, която даде нов живот на режима, който ги убиваше.
Това може да изглежда като неправдоподобно твърдение, като се има предвид, че САЩ и Израел обезглавиха висшето ръководство на Иран още в първите часове на конфликта, преди да унищожат конвенционалния му флот, заводи и големи части от икономиката.
Но става все по-ясно, че докато Вашингтон търси изход от бойните действия, лидерите в Техеран искат да ги продължат или дори да ги разширят, защото за тях мирът е по-опасен от войната.
Тръмп търси изход, но Техеран има други планове
Мотивите на Тръмп са толкова ясни, колкото и неговите послания са непоследователни. Той очакваше режимът да рухне за дни или седмици, което щеше да го превърне в героичния американски лидер, намерил смелост най-сетне да реши 47-годишния проблем на САЩ с Иран.
Нищо от това не се случи, а американските избиратели не искат нова „вечна война“ в Близкия изток. Сега Тръмп се надява да избегне последиците от грешката си, като се върне към предвоенната политика на САЩ за оказване на натиск върху Иран чрез икономически санкции.
Но Иран има други планове, както и Израел, който този уикенд нанесе тежки удари по Ливан, рискувайки да провокира ирански отговор.
Революционната гвардия вижда войната като въпрос на оцеляване
От гледната точка на все по-влиятелните генерали, които ръководят Ислямската революционна гвардия на Иран, или IRGC, тази война е въпрос на оцеляване и - както съобщи в понеделник Wall Street Journal - те са убедени, че тя едва сега започва.
По-широкият контекст на тази позиция на Иран е фактът, че не само САЩ и Израел искат режимът да си отиде; същото иска и мнозинството от собственото му население.
Новият върховен лидер на Ислямската република Моджтаба Хаменей няма по-добри решения за стремглавата инфлация и задълбочаващите се икономически провали, които предизвикаха протестите през януари, отколкото имаше баща му - а икономиката днес е в още по-тежко състояние.
В режима се водеше дебат как най-добре да бъде гарантирано оцеляването му пред лицето на тези двойни външни и вътрешни заплахи. Прагматици като президента Масуд Пезешкиан виждаха като приоритет икономическото възстановяване, което би изисквало прекратяване на бойните действия, но загубиха този спор.
Вместо това Иран изпрати на Вашингтон списък с условия за отваряне на Ормузкия проток, които са толкова непримирими, че изглеждат създадени така, че да бъдат отхвърлени.
Затвор, конфискация и отлъчване от България!
"Да, ще се срещна", каза Тръмп по време на обиколка на новото хеликоптерно летище в Белия дом, когато беше попитан дали планира да се срещне с Ким по-късно през 2026 г.
Тръмп защити плана си да се види със севернокорейския лидер, въпреки че води война с Иран, която е оправдал с аргумента, че по този начин предотвратява Техеран да се сдобие с ядрена бомба.
"Той разполага с 57 много мощни ядрени оръжия. Никога не трябваше да се допусне това да се случи... Ако бях президент, нямаше да го допусна“, заяви Тръмп, визирайки Ким Чен-ун.
"Но той вече ги има. Разбирам се много добре с него. Не мога да позволя на Иран да притежава ядрено оръжие. И познавам Ким Чен-ун много добре – той ще се оправи".
Тръмп не даде подробности, но по данни на вестник "Уолстрийт джърнъл" той обмисля среща с Ким при визитата си в Шънчжън, Китай, за срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) през ноември.
Още по темата
Радев след разговор с Рюте за "Безмер": НАТО ще неутрализира всяка заплаха
ПП и ДБ искат КСНС и извънредни комисии заради иранските заплахи за „Безмер“
ДЕНЯТ В НЯКОЛКО РЕДА: орден за Робева и "роби" в Германия
Украйна с нов министър на отбраната. Кой е Евген Хмара?
Двамата обсъдиха средата за сигурност в Европа с акцент върху евентуален риск от агресивни действия от страна на Иран, според твърдения в чуждестранни медии. Рюте лично потвърди пълната подкрепа и готовност на отбранителните сили и средства на НАТО в региона да реагират и неутрализират всяка заплаха към страните членки на Алианса. Готовността за надеждна защита бе доказана и с успешното прехващане неотдавна на балистични ракети към Турция. Всяко нападение над страна членка на НАТО ще се третира категорично като атака срещу Алианса с всички произтичащи от Северноатлантическия договор действия, припомни Рюте.
11.11.2020Страни на произходBy Екип ЦПП
ИРАН – ФАКТИ, РЕЛИГИЯ, ПОЛИТИКА, ЧОВЕШКИ ПРАВА И РАЗКАЗЪТ НА ЕДИН БИВШ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК.
Убийството на иранския генерал Касем Солеймани от американски дрон в началото на 2020г и иранското нападение с балистични ракети на американски военни бази в Ирак се оказа поредната „инфарктна ситуация“, при която светът отново се запита дали не сме пред прага на следващата война в Близкия Изток. Същевременно в САЩ живеят около 1 милион граждани от ирански произход, като най-голямата иранска общност в чужбина се намира в Лос Анджелис. 500 000 иранци живеят в Бевърли Хилс и Уестуоод. Ето защо наричат Лос Анджелис „Тереанджелис“ или втория Техеран.
От 1979г насам между 150 000 и 200 000 иранци напускат страната си годишно. Тази вълна от емиграция се отключва с Ислямската революция. През февруари 1979г в Иран се завръща иранският шиитски духовник Аятолла Хомейни след 15-годишно изгнание. Той е идейният ръководител на Ислямската революция, с която се сваля от власт иранският шах Мохамед Реза Пахлави. Предвестник на Ислямската революция е зараждащото се социално недоволство срещу управлението на шаха, който потушава с насилие организираните срещу него демонстрации. Хомейни провъзгласява Иран за ислямска република, водеща се от принципите и правилата на шиитския ислям. Под предлог, че американското правителство подкрепя шаха, новият режим в Техеран взема като заложници 52 американски дипломати в продължение на 444 дни. Това е началото на нулевите дипломатически отношения между САЩ и Иран, на поредица от американски икономически санкции, в сила и днес с тежки последици за цивилното население, и ожесточени политически стълкновения около иранската ядрена програма. Първите години на Ислямската република са съпроводени с особено голяма бежанска вълна. Опасявайки се от експанзия на Ислямската революция в региона, иракският президент Садам Хюсейн обявява война на новия режим в Техеран. Войната между Ирак и Иран продължава 8 години и отнема живота на 1 милион души.
Почти 40 години по-късно се наблюдава нарастваща бежанска вълна на ирански граждани, които търсят убежище в Европа. За периода на 2017г и 2018г британските имиграционни власти докладват, че преобладаваща част от молбите за убежище, подадени във Великобритания, са именно от иранци. Нараства и броят на непридружените малолетни-деца от Иран, поели сами пътя към Европа. През 2018г броят им надвишава дори този на деца, търсещи убежище, от страни с военни конфликти като Афганистан или Сирия. Възниква въпросът коя е причината и днес иранците да напускат страната си, при условие, че Иран- в сравнение със своите съседи Ирак и Афганистан- не се намира във състояние на военен конфликт и разполага с известен финансов стандарт. Основните причини са именно репресивните мерки на ислямския режим в Иран. Хората с различни политически и религиозни убеждения, активисти, малцинствени групи или групата на жените са подложени на репресия, преследване и дискриминация.
След 40-години Ислямска революция, недоволството на иранското общество срещу режима расте пропорционално на нарушенията на политическите права. Правото на мирно събиране и свободата на словото са едни от най- репресираните. В края на 2017 г. в Иран избухват протести срещу режима. В отговор на протестите, властите използват прекомерна сила спрямо протестиращите, извършвайки и масови произволни арести. Задържани около 5000 човека, сред които студенти и представители на малцинствени групи. Процесът срещу множество от тях е прикриван от властите. В някои случаи се стига до смъртни присъди или до смърт на арестанти без да се проведе следствие за причините, довели до трагичните изходи. Има данни за изтезавания и заплахи на близки на починалите от страна на властите, с което се е целяло да се прикрият техни действия. Свалянето на украинския самолет по погрешка от иранските власти в началото на 2020г, при което загинаха 175 души, предизвиква нова вълна на протести в Техеран. Силите на реда използват сълзотворен газ срещу хиляди иранци, които излизат на улицата в знак на протест. Режимът в Техеран контролира медиите, достъпа до интернет и социалните мрежи. Telegram, Facebook и Twitter са забранени.
Иран като наследник на хилядолетната персийска култура в исторически план е място на религиозно и културно многообразие. В Иран например възниква зороастризъма, една от най-древните съществуващи днес религии, възникнали през II-то хилядолетие пр. Хр. В Ислямската република обаче религиозната свобода е особено потискана. Лоялността към режима и религиозната принадлежност играят важна роля в множество области от живота. Законите на страната са базирани главно на шиитската традиция. Религиозните малцинства, включително християни, сунити, бахаи, суфисти са обект на дискриминация. Наказателният кодекс на Иран предвижда смъртно наказание за прояви на враждебност срещу исляма (т.н. moharebeh) както и за богохулство или обида на пророка (т.н. sabb al-nabi). Въпреки че християнството е признато като официална религия в конституцията на Иран, за християните е трудно да практикуват религията си открито и свободно. Иранската държава припознава като християни само гражданите, които са от арменски или асирийски произход или онези, които могат да докажат, че семействата им са практикували християнството преди 1979г . Open Doors USA в своя статия, актуална към 2020г., представят данни, че потомствените християните са силно репресирани по отношение на своите граждански права. На тях не им се позволя да разпространяват религията си сред нехристияни, както и да се водят проповеди или да се разпространява християнска литература на Фарси (най- разпространеният език в Иран) и най-често им се налага да извършват своите ритуали тайно. Това важи с пълна сила и за хората, обърнали се от ислям към християнството. Законодателството на Иран забранява на мюсюлманите да приемат друга религия. Ирански граждани, конвертирали към християнството, са заплашени със затвор от 10 до 15 години. Хората, променили вярата си, стават жертва и на системен тормоз, включително наблюдение, физически атаки, арести, измъчване и други нехуманни практики.
Особено жените понасят бремето на режима в Техеран. Ако сте жена в Иран, няма да можете свободно да изберете облеклото си, професията си, няма да можете свободно да пътувате, да посещавате културни или спортни мероприятия или да танцувате на обществени места. Това са една малка част от множеството проявления на липсващата свобода. Иранското законодателство не предоставя на жените равни права в брака наред с мъжете, при развод, упражняване на родителски права и право на наследство. Без съгласието на съпругите си мъжете могат да се разведат и автоматично да получат пълните родителски права. Жените нямат право да пътуват извън страната без изричното писмено позволение на съпрузите си. Иранските жени могат да упражняват професии, определени от закона като подходящи за жени. Продължават практиките на публично линчуване на жени или убийство чрез хвърляне на камъни за морални престъпления, включително изневяра. Тези морални престъпления под названието „зина“ (zina) са кодифицирани в иранското наказателно законодателство.
Един от най-ярките примери за социалното положение на жените е задължителното носене на хиджаб (забрадка). Жена, която не е покрита с хиджаб, може да бъде осъдена на лишаване от свобода. Жени активисти, протестиращи срещу наложеното облекло, са обект на преследване от властите, като са задържани за разпит или са принуждавани да подписват декларации, с които се задължават да не излизат навън без хиджаб. През декември 2017та- януари 2018та г. няколко жени протестират срещу тези ограничения, но са арестувани и осъдени. Дори адвокатката на една от жените е задържана и й е повдигнато обвинение. Журналистката Маси Алинежад, станала световноизвестна със своята кампания „Моята тайна свобода“, която предизвиква иранските жени да публикуват свои снимки без хиджаб, в свое интервю пред “Women in the World”, заявява, че жените в Иран биват обект на полицейски действия, дори ако само част от косата им се вижда или не е прикрита добре. В знак на протест, Маси започва кампания, наречена „Бяла сряда“, с която призовава иранките да носят бял хиджаб в знак на протест всяка сряда. Обект на репресии обаче стават и нейните близки, които все още са в Иран. В своя статия, Amnesty International разказва за най-скорошните задържания на нейни роднини.
Аятолах Али Каменей, върховният лидер на Иран, прc
От 1979г насам между 150 000 и 200 000 иранци напускат страната си годишно. Тази вълна от емиграция се отключва с Ислямската революция. През февруари 1979г в Иран се завръща иранският шиитски духовник Аятолла Хомейни след 15-годишно изгнание. Той е идейният ръководител на Ислямската революция, с която се сваля от власт иранският шах Мохамед Реза Пахлави. Предвестник на Ислямската революция е зараждащото се социално недоволство срещу управлението на шаха, който потушава с насилие организираните срещу него демонстрации. Хомейни провъзгласява Иран за ислямска република, водеща се от принципите и правилата на шиитския ислям. Под предлог, че американското правителство подкрепя шаха, новият режим в Техеран взема като заложници 52 американски дипломати в продължение на 444 дни. Това е началото на нулевите дипломатически отношения между САЩ и Иран, на поредица от американски икономически санкции, в сила и днес с тежки последици за цивилното население, и ожесточени политически стълкновения около иранската ядрена програма. Първите години на Ислямската република са съпроводени с особено голяма бежанска вълна. Опасявайки се от експанзия на Ислямската революция в региона, иракският президент Садам Хюсейн обявява война на новия режим в Техеран. Войната между Ирак и Иран продължава 8 години и отнема живота на 1 милион души.
Почти 40 години по-късно се наблюдава нарастваща бежанска вълна на ирански граждани, които търсят убежище в Европа. За периода на 2017г и 2018г британските имиграционни власти докладват, че преобладаваща част от молбите за убежище, подадени във Великобритания, са именно от иранци. Нараства и броят на непридружените малолетни-деца от Иран, поели сами пътя към Европа. През 2018г броят им надвишава дори този на деца, търсещи убежище, от страни с военни конфликти като Афганистан или Сирия. Възниква въпросът коя е причината и днес иранците да напускат страната си, при условие, че Иран- в сравнение със своите съседи Ирак и Афганистан- не се намира във състояние на военен конфликт и разполага с известен финансов стандарт. Основните причини са именно репресивните мерки на ислямския режим в Иран. Хората с различни политически и религиозни убеждения, активисти, малцинствени групи или групата на жените са подложени на репресия, преследване и дискриминация.
След 40-години Ислямска революция, недоволството на иранското общество срещу режима расте пропорционално на нарушенията на политическите права. Правото на мирно събиране и свободата на словото са едни от най- репресираните. В края на 2017 г. в Иран избухват протести срещу режима. В отговор на протестите, властите използват прекомерна сила спрямо протестиращите, извършвайки и масови произволни арести. Задържани около 5000 човека, сред които студенти и представители на малцинствени групи. Процесът срещу множество от тях е прикриван от властите. В някои случаи се стига до смъртни присъди или до смърт на арестанти без да се проведе следствие за причините, довели до трагичните изходи. Има данни за изтезавания и заплахи на близки на починалите от страна на властите, с което се е целяло да се прикрият техни действия. Свалянето на украинския самолет по погрешка от иранските власти в началото на 2020г, при което загинаха 175 души, предизвиква нова вълна на протести в Техеран. Силите на реда използват сълзотворен газ срещу хиляди иранци, които излизат на улицата в знак на протест. Режимът в Техеран контролира медиите, достъпа до интернет и социалните мрежи. Telegram, Facebook и Twitter са забранени.
Иран като наследник на хилядолетната персийска култура в исторически план е място на религиозно и културно многообразие. В Иран например възниква зороастризъма, една от най-древните съществуващи днес религии, възникнали през II-то хилядолетие пр. Хр. В Ислямската република обаче религиозната свобода е особено потискана. Лоялността към режима и религиозната принадлежност играят важна роля в множество области от живота. Законите на страната са базирани главно на шиитската традиция. Религиозните малцинства, включително християни, сунити, бахаи, суфисти са обект на дискриминация. Наказателният кодекс на Иран предвижда смъртно наказание за прояви на враждебност срещу исляма (т.н. moharebeh) както и за богохулство или обида на пророка (т.н. sabb al-nabi). Въпреки че християнството е признато като официална религия в конституцията на Иран, за християните е трудно да практикуват религията си открито и свободно. Иранската държава припознава като християни само гражданите, които са от арменски или асирийски произход или онези, които могат да докажат, че семействата им са практикували християнството преди 1979г . Open Doors USA в своя статия, актуална към 2020г., представят данни, че потомствените християните са силно репресирани по отношение на своите граждански права. На тях не им се позволя да разпространяват религията си сред нехристияни, както и да се водят проповеди или да се разпространява християнска литература на Фарси (най-
"Липсва идеологическа последователност"
Журналистът припомня как през май България обяви край на военната подкрепа за Украйна, а след това отказа да се подпише за създаването на специален трибунал, който да разследва руските престъпления по време на войната. В Париж България бе изтеглена от "коалицията на желаещите", а военната подкрепа бе етикирана само като средство за продължаване на кръвопролитията. В същото време България се съгласи да предостави на осем американски военни цистерни правото да подкрепят операциите на САЩ в Близкия изток от българската военна база Безмер.
"Липсва идеологическа последователност в начина, по който той води външната си политика", коментира Мария Симеонова от Европейския съвет по външна политика. В тази връзка "Гардиън" поставя акцент и върху новооткритата симпатия на Радев към източното православие. През юни "Прогресивна България" подкрепи Шествието за семейството, което се противопоставя на Прайда, а след това София заплаши да блокира европейския пакт от санкции срещу Русия, защото той включва патриарх Кирил.
Източник на британското издание, близък до патриарх Даниил и църквата, казва, че поведението на Радев е мотивирано само от политически подбуди и той няма отношение към църквата и религията. "Мисля, че това беше жест към Москва. Няма практическа полза нито за България, нито за Радев", коментира още той.
Повече щети за България, отколкото за ЕС
Според Мария Симеонова Радев няма да бъде толкова разрушителен за ЕС, колкото Виктор Орбан. "Разликата е, че действията на Орбан имаха последици за Европейския съюз и Унгария, докато действията на Радев ще имат последици за България, ще маргинилизират страната и ще изолират бизнеса от възможности", казва тя пред "Гардиън".
Накрая на репортажа Идън Маклаклан обръща внимание и на спорния бюджет, приет от правителството, и припомня как предишният проектобюджет свали кабинета на Желязков. Авторът предупреждава, че българският премиер може да има проблеми през есента. "Сега виждаме, че ни излъга", казва Цветелина Марева пред британския "Гардиън". "През септември съм сигурна, че ще
От МВнР потвърдиха, че самолетът „Ил-76“ е преминал през българското въздушно пространство в интервала 20:14 ч. до 21:05 ч. и е кацнал на летището в Ниш
От Министерство на транспорта също съобщиха за NOVA, че става дума за самолет за гасене на пожари. България е съдействала максимално бързо, а необходимите разрешителни документи за полета са издадени в съответствие с установения ред. Пожарите са в близост до българска територия и подобна реакция е напълно норманала, сочат още властите.
Как да поддържате дома си прохладен без сложен монтаж?
tvboutique.bg
Е, тъкмо ще разбере какво е мъжка любов в пангото. Ще се научи как да прави вакум, да засмуква и да си поддържа анала, най-много гъзо му да отнесе няколко шева, но нищо.
Всяко зло за добро!
Вътрешният министър на Сърбия Ивица Дачич публикува в профила си в Instagram снимка на кацналия самолет и разясни детайлно неговите специфики:
Огромен капацитет: Самолетът е способен да изхвърли до 42 тона вода наведнъж. Дачич подчерта, че в рамките на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз няма противопожарни самолети с такъв голям капацитет.
Тактическа роля: При мащабни пожари неговата основна задача е да обхване и обработи широка площ за изключително кратко време, което позволява на наземните противопожарни екипи по-лесно да локализират и овладеят огнищата.
Съществува и друг вариант, при който Океания да получи още една директна квота за сметка на един плейоф.
► Нови квалификации и повече участници
Увеличаването на броя на участниците ще принуди всички конфедерации да променят квалификационните си турнири.
Най-сериозно засегната би била Южна Америка. КОНМЕБОЛ разполага с едва 10 национални отбора и при осем директни квоти плюс възможност деветият да стигне до Мондиала чрез плейоф, квалификаци
Международната футболна федерация (ФИФА) разглежда възможността Световното първенство през 2030 г. да бъде разширено до рекордните 64 национални отбора. Идеята вече е на дневен ред в световната централа и беше предложена от президента ѝ Джани Инфантино още преди края на Мондиал 2026, който също постави рекорд с участието на 48 национални отбора и домакинството на 3 държави.
Ако проектът бъде одобрен, Мондиал 2030 ще постави няколко исторически рекорда. Турнирът ще се проведе в шест държави - Испания, Португалия и Мароко ще бъдат основните домакини, а откриващите три мача ще се състоят в Парагвай, Аржентина и Уругвай. Освен това шампионатът ще събере рекордните 64 национални отбора - два пъти повече в сравнение със Световното първенство в Катар през 2022 г., в което участваха 32 държави.80f
Специалният пратеник на БНТ Тереза Мутафчиева ще се включва на живо от Ню Йорк, за да предаде атмосферата около стадиона, последните новини преди началото на срещата и настроението сред привържениците на двата отбора. Минути преди началото на епичния сблъсък Никола Ибришимов и неговите събеседници ще се включат на живо на метри от загряващите звезди на Испания и Аржентина. Финалната среща ще бъде коментирана от Стефан Георгиев.
От 20:40 ч. зрителите ще могат да проследят церемонията по закриването на шампионата с участието на Том Круз, Дженифър Хъдсън, Лаура Паузини, Никол Шерцингер, Роби Уилямс и световноизвестния инфлуенсър IShowSpeed.
В 22:00 ч. започва големият финал между Испания и Аржентина, който ще определи 23-ия световен шампион.
За първи път в историята на световните първенства по футбол зрителите ще станат свидетели на специално музикално шоу на полувремето. На сцената ще излязат световните звезди Мадона, Джъстин Бийбър, Шакира, която изпълнява и официалната песен на шампионата „Dai Dai“, както и корейската група BTS, превръщайки финала в истински световен спектакъл, който може да бъде гледан на живо в телевизионния ефир единствено по БНТ
Видяхте ли се ве,видяхте ли се българята,ша са продадете на всеки,щот сте мърши и е така сами ще се затриете като нация,щото сте майкопродавци....
Само мутри и боклуци.
Сигурен съм, че всичките имат провинения, които могат да ги тикнат в затвора, ако правосъдната ни система работи.
Досега милиционерите не го закачаха, защото те са като ветропоказател - винаги се въртят в посоката, в която духа вятърът.
Сега вятърът духа срещу Пеевски и милиционерите се преориентираха много бързо.
...