Един цар липсваше при посрещането на друг: Защо Симеон II не беше на церемонията за Самуил

Ключови думи: Симеон Сакскобургготски, цар Самуил, Румен Радев, Света София, София

Една от най-разпознаваемите фигури, свързани с българската монархическа традиция, отсъстваше от държавното посрещане на тленните останки на цар Самуил в София - Симеон Сакскобургготски. Липсата на бившия министър-председател и последния български цар веднага породи въпроси сред част от хората, дошли на площад „Княз Александър I“ за историческата церемония. Събитието събра представители на държавните институции, Българската православна църква, армията и множество граждани от различни части на страната. На този фон отсъствието на 89-годишния Симеон II нямаше как да остане незабелязано.

По информация, предоставена от прессекретариата на Симеон Сакскобургготски, причината е предварително поет ангажимент извън България. Оттам посочват, че въпреки възрастта си той продължава да поддържа активна и натоварена програма, а поканата за церемонията е пристигнала едва във вторник. Краткият срок не му е позволил да промени вече организираното пътуване и да се върне в София за съботното събитие. Така отсъствието му според това обяснение не е било знак за отношение към церемонията или към паметта на средновековния владетел.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Гърция предаде на България тленните останки на цар Самуил

Темата предизвика коментари и сред част от присъстващите на площада, за които появата на Симеон II би имала силна символика. За първи път повече от хилядолетие след смъртта на Самуил останките, свързвани с владетеля, бяха официално предадени на българската държава и пренесени в София. Самият Сакскобургготски е човекът, който като дете е носил титлата цар на българите между 1943 и 1946 г., а десетилетия по-късно оглави правителството на България. Именно тази биографична връзка между монархическата история и съвременната държава направи отсъствието му видимо за публиката.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Скулпторът на паметника на цар Самуил: Не вярвах, че ще дочакам костите му в България

Самата церемония премина с най-високи държавни и военни почести. Военнотранспортният самолет „Спартан“, който превози тленните останки от Гърция, беше ескортиран в българското въздушно пространство от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. На площад „Княз Александър I“ прозвуча националният химн, придружен от 21 артилерийски салюта, след което започна шествието към базиликата „Света София“. Хиляди граждани изпълниха центъра на столицата, а част от тях бяха пристигнали от други градове специално за събитието.

В „Света София“ тленните останки бяха положени в специално изработен мраморен саркофаг, а патриарх Даниил възглави траурното богослужение. Около избора на храма също има силна символика, но историците и духовниците подхождат предпазливо към твърдението, че Самуил е бил кръстен именно там. Отец Кирил Дидов, председател на църковното настоятелство, уточни пред БТА, че това е хипотеза, а не установен исторически факт. Сигурното е, че владетелят е бил християнин и е свързан с изграждането на базиликата „Свети Ахил“ в Преспа, където по-късно е открито погребението, идентифицирано като негово.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Цар Самуил е достатъчно велик и без канонизация - връщат тленни останки, а не мощи

Останките на Самуил са открити при археологически проучвания на базиликата „Свети Ахил“ в Преспа и в продължение на десетилетия се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун. Предаването им на България стана след споразумение с Гърция, по силата на което София връща 48 църковни ценности, пренесени на българска територия през Първата световна война. Преговори за подобно решение са водени в продължение на десетилетия, а окончателната договореност позволи церемонията на 3 октомври 2026 г. да се състои. Симеон Сакскобургготски не беше сред присъстващите, но според предоставеното от неговия прессекретариат обяснение причината е била вече планираното му пътуване извън страната и късно получената покана.