Гана оглави фронта за репарации за робството: "Време е за отговорност!"

Международната среща на върха в Гана за репарациите за робство, проведена през юни, включваше възстановка на трансатлантическата търговия с роби, изпълнена за делегати в бившия търговски пункт за роби - замъкът Кристиансборг в Акра.

Ключови думи: Гана, репарации за робството, BBC, трансатлантическа търговия с роби, Самуел Окузето Аблаква, ООН, Англиканска църква, Сара Мълали, Кейп Коуст, репаративно правосъдие, Африка, робство

Гана се превърна във водещия международен глас за репарации за трансатлантическата търговия с роби, като настоява държави и институции, натрупали богатство от поробването на африканци, да поемат конкретна отговорност, пише BBC. Кампанията вече стигна до Общото събрание на ООН, където на 25 март беше приета водената от Акра резолюция, определяща трафика на поробени африканци и расовото робство като най-тежкото престъпление срещу човечеството. Документът получи подкрепата на 123 държави, 3 гласуваха против, а 52 се въздържаха. Сред противниците бяха САЩ, докато Великобритания и всички европейски държави се въздържаха от гласуване.

Ганайският външен министър Самуел Окузето Аблаква поставя страната си в центъра на тази битка заради ролята на нейното крайбрежие в търговията с хора. Пред BBC той описва Гана като място, на което престъпленията са били извършвани пред очите на историята и където множество крепости са служили за задържане на поробени африканци преди принудителното им отпътуване към Америка. Правителството в Акра настоява, че мълчанието вече не е приемливо и че разговорът трябва да премине от историческо признание към отговорност. Флагман.БГ също е разглеждал историческия феномен на робството и различните му форми през вековете.

Според данните, цитирани от BBC, между 10 и 15 процента от приблизително 12 милиона африканци, насилствено откъснати от родните си места и транспортирани през Атлантическия океан, са били от земите на днешна Гана. Още по-голям брой са били изведени през крепостите и пристанищата по нейното крайбрежие. Именно там се намират места като Кейп Коуст, откъдето хората са преминавали през прочутата "Врата без връщане" преди качването на корабите. Този исторически товар стои зад стремежа на Акра да превърне страната от свидетелство за престъплението в център на международния разговор за възстановително правосъдие.

През юни в Акра се събраха представители на около 80 държави на форум, посветен на следващите стъпки след решението на ООН. Гана настоява репарациите да не се свеждат до плащане на пари от едно правителство на друго. Аблаква очертава по-широк модел с образователни програми, подкрепа за млади африкански предприемачи, изследвания върху дългосрочните последици от робството, връщане на отнети културни ценности и облекчаване на дългове. Министерството на външните работи на Гана официално определя инициативата като борба за справедливост и достойнство, а не като схема за облагодетелстване на политически лидери.

Най-сериозната съпротива идва от държави, чиито икономики и институции исторически са били свързани с трансатлантическата търговия. BBC проследява последователния отказ на Великобритания да приеме идеята за финансови репарации, въпреки растящия натиск от Африка и Карибския регион. Лондон поддържа позиция, че днешните институции не следва автоматично да носят правна отговорност за действия, извършени преди векове. Спорът вече не се води само около парите, а около въпроса как съвременните общества трябва да реагират на богатство и институционални структури, изградени с участие в робството.

Особено показателен е случаят с Англиканската църква. Нейни структури и предшественици са имали финансови връзки с търговията с поробени африканци, а църковните комисари вече са поели ангажимент за фонд от 100 милиона паунда за инвестиции, изследвания и подкрепа на общности, засегнати от наследството на робството. BBC разказа и за посещението на архиепископа на Кентърбъри Сара Мълали в Гана, където тя премина през подземията на замъка Кейп Коуст и се спря за молитва при "Вратата без връщане". Самата Англиканска църква определя фонда като инструмент за изцеление, възстановяване и справедливост, а не като директно раздаване на обезщетения на отделни наследници.

Разговорът има и неудобна страна за самата Африка. Част от местните владетели и посредници са участвали в залавянето и продажбата на други африканци, а този исторически факт често влиза в аргументите на противниците на репарациите. Аблаква отхвърля тезата, че подобно участие поставя еднаква вина върху европейските империи и местните посредници, като посочва, че законовата, финансовата и търговската система на робството е била изградена от западните сили. В самата Гана темата се обсъжда по-нюансирано, включително сред традиционните власти.

Га Мантсе - крал Таки Тейко Цуру II, направи рядка публична стъпка и се извини за участието на своите предци в търговията с роби. Той призна, че африкански групи са действали като посредници и са продавали пленници на европейски търговци срещу стоки, оръжия и други ресурси. Според неговата позиция признаването на тази вина не освобождава европейските държави от тяхната отговорност, а дава морална основа Африка също да погледне към собственото си минало. Историческата памет и начинът, по който обществата назовават робството, остават предмет на спорове и в България, тема, разглеждана и от Флагман.БГ.

Гана търси отговор и чрез връзката с африканската диаспора. Страната от години кани потомци на поробени африканци, особено от САЩ и Карибите, да посетят местата, откъдето техните предци са били изпращани през Атлантика. Инициативата носи силен емоционален заряд, но BBC представя и критичния поглед на ганайския изследовател Яу Асаре, според когото част от тази политика постепенно е придобила прекалено туристически и търговски характер. Той настоява историческата травма да не бъде превръщана само в маршрут с входни билети и туристически цели.

Така спорът за репарациите вече излиза далеч извън въпроса кой на кого трябва да плати. За Гана той включва официални извинения, връщане на културно наследство, инвестиции в образование и здраве, икономическа подкрепа и признаване на пораженията, останали след векове на насилствена експлоатация. Резолюцията на ООН няма задължителна сила, но даде на кампанията политическа тежест, каквато досега липсваше. Акра вече постави темата на световната дипломатическа маса - следващият дебат е дали държавите и институциите, към които са отправени исканията, ще приемат разговор за реални действия.