Петролът на световните борси пада, а дизелът у нас лети: 1,88 евро за литър

Лятото допълнително натиска пазара, тъй като потреблението скача

Ключови думи: дизел, цена на дизела, горива, бензин, петрол Брент, Димитър Хаджидимитров, бензиностанции, цени на горивата, рафинерии, Лукойл Нефтохим Бургас, нефт, горива България, дизел 1, 88 евро, бензин А95

Петролът сорт „Брент“ е поевтинял чувствително спрямо високите си нива през лятото, но българският шофьор вижда точно обратното на колонката - дизелът вече се продава средно за около 1,88 евро за литър и е поскъпнал рязко само за месец.

Разликата между нафтата и масовия бензин А95 достига около 24 евроцента, след като в края на юни двете горива почти се бяха изравнили. Парадоксът повдига логичния въпрос защо спадът при суровия петрол не стига до бензиностанциите.

Според Димитър Хаджидимитров, заместник-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, отговорът трябва да се търси не толкова в цената на нефта, колкото в рафинирането, конкретните сортове суровина и цената на готовите нефтопродукти.

Вижте още във видеото:

Само преди няколко седмици картината изглеждаше съвсем различно. На 23 юни Флагман.бг отчете дизел по 1,48 евро за литър на част от бензиностанциите, като бензинът тогава беше около същото ниво. В края на юли нафтата вече достигна средно 1,73 евро и Флагман.бг предупреди за новата ценова ножица между дизела и бензина. Сега според данните, коментирани от бранша, средното ниво е приблизително 1,88 евро.

Това означава увеличение от около 40 евроцента спрямо най-ниските нива от края на юни. В същото време международната цена на суровия петрол вече е далеч под върховете си. За потребителя естественият въпрос е защо, когато барелът пада, литърът дизел не го следва със същата скорост.

„Проблемът в момента не е в цената на нефта. Проблемът е в определените сортове нефт, които трябва да преработват рафиниращите компании. В момента преработваме пет-шест други вида нефт, които са доста по-скъпи и като цяло цената на готовия продукт е по-висока“, обяснява Димитър Хаджидимитров.

Според него една рафинерия не е универсална машина, в която всеки сорт суров петрол може да бъде заменен с друг без отражение върху разходите. Различните видове нефт имат различна плътност, съдържание на сяра и технологични характеристики, а производствените инсталации са изграждани и настройвани за определен набор суровини. Българската рафинерия в Бургас в продължение на години работеше основно с руския сорт „Уралс“, докато след промяната на доставките премина към комбинация от алтернативни сортове. Според Хаджидимитров част от тях са по-скъпи и това се прехвърля в себестойността на бензина и дизела.

Вторият проблем вече е европейски и дори глобален - липсва достатъчно свободен рафиниращ капацитет. Военните конфликти и ударите по нефтопреработвателни мощности в Русия и Близкия изток свиха наличността на готови продукти, докато търсенето на дизел и авиационно гориво остава високо. Затова на пазара се получава ситуация, при която суровият нефт поевтинява, но маржът за превръщането му в дизел остава висок. Шофьорът не зарежда суров нефт, а готов продукт, и точно там в момента е една от най-големите ценови теснини.

„Не си обезпечихме достатъчно нуждите от готови продукти, които са ни необходими в Европа. Оттам, естествено, пазарът реагира и когато има такива проблеми, цената на готовите продукти отива в космоса“, казва Хаджидимитров.

Той посочва и затварянето на рафинерии в Европа през последните години като фактор, който прави континента по-зависим от вноса на готови горива. Така Европа може да има достъп до нефт, но да изпитва затруднение да произведе достатъчно дизел там и тогава, когато потреблението е най-високо. В подобна среда международната цена на дизеловия продукт започва да се движи по собствена логика и връзката с ежедневната котировка на Brent става далеч по-слаба.

България е особено чувствителна към подобно движение, защото дизелът е доминиращото автомобилно и транспортно гориво. Според данните, които Хаджидимитров цитира, около 70% от потреблението на течни горива у нас се пада на дизела, около 20% на бензините, а близо 8% на авиационното гориво. Именно дизелът движи тежкия транспорт, логистиката, голяма част от служебния автопарк и значителна част от личните автомобили.

„70% е дизеловото гориво, около 20% са бензините и около 8% е авиационното гориво, което рафинериите дават на свободния пазар“, посочва заместник-председателят на браншовата организация.

Лятото допълнително натиска пазара. Повече автомобили са на пътя, товарният транспорт остава активен, а туристическият сезон увеличава потреблението на авиационно гориво. Когато към това се добавят нарушени доставки, ограничено рафиниране и по-скъп транспорт на суровина и нефтопродукти, дизелът реагира по-остро от бензина. Това обяснява и сегашната необичайно голяма разлика от около 24 евроцента между двата продукта.

В края на юни дизелът и бензинът почти се бяха изравнили около 1,50 евро за литър. Само няколко седмици по-късно тенденцията се обърна с впечатляваща скорост. За хората, които всеки ден зареждат, това означава десетки евро повече при пълен резервоар, а за транспортните фирми ефектът се умножава през стотици и хиляди литри.

Добрата новина е, че според Хаджидимитров връхната точка на сегашното поскъпване може вече да е премината, ако през следващите дни няма нова военна или политическа ескалация. Той очаква първо малко отстъпление на цените, а не рязък срив. При средно ниво от около 1,88 евро прогнозата му е дизелът да слезе под 1,85 евро и при благоприятна международна обстановка да достигне около 1,84 евро още до края на седмицата.

„Ако всичко е наред, ще виждаме цени надолу от тази седмица. Средната цена на дизела, която в момента е около 1,88 евро за литър, може да падне под 1,85 евро, а дори и до около 1,84 евро до края на седмицата“, прогнозира Хаджидимитров.

По-сериозно поевтиняване според него зависи от геополитиката. Ако военните действия бъдат прекратени, транспортните маршрути се нормализират и свободните танкери отново станат достатъчно, политическата премия в цената ще намалее. Тогава може да се говори и за връщане към значително по-ниски нива през есента.

Оптимистичният му сценарий допуска при трайно успокояване на международната среда дизелът отново да се доближи до цените от началото на лятото. Това означава движение към около 1,50 евро за литър - ниво, което само преди месец и половина изглеждаше нормално, а днес звучи почти като промоция. Подобен спад няма как да стане за ден или два, защото бензиностанциите работят с вече закупени количества, а цената се движи по цялата верига от рафинерията през складовете и транспорта до колонката.

„Ще се обърне, когато спрат бойните действия и се нормализира ситуацията, когато имаме налични транспортни средства и когато транспортът е по-евтин. Тогава и политическият риск стане по-нисък“, обяснява Хаджидимитров.

Високата цена на колонката не е само стойността на самото гориво. При дизел от приблизително 1,80 - 1,90 евро за литър значителна част от сумата идва от акциз и ДДС. Следват цената на готовия нефтопродукт, транспортът, съхранението, биокомпонентите, оперативните разходи и маржовете по веригата.

„Около половината от тази цена са акциз и ДДС. Останалата част вече са готовите продукти, печалбата, транспортът и така нататък“, казва експертът.

Той не вижда непосредствен риск България да остане без нефт. Основното притеснение според него е способността на световната система да преработва достатъчно суровина и да доставя готов дизел и авиационно гориво там, където са необходими. Допълнителни аварии или военни удари по големи рафинерии биха могли отново да обърнат посоката и да върнат цените нагоре.

Затова прогнозата за следващите дни идва с голямо условие - да няма нова ескалация. Brent вече показа, че може да се движи рязко в двете посоки само при една новина от Близкия изток. Дизелът по колонките реагира по-бавно, но когато международният пазар на готови горива се разклати, ефектът за българските шофьори се усеща болезнено.

Засега най-близката надежда е за няколко евроцента надолу още тази седмица. Истинският обрат обаче ще дойде едва когато евтиният петрол отново означава и достатъчно евтин готов дизел. Докато рафинериите са под натиск, транспортът е скъп и геополитическият риск остава висок, спадът на Brent сам по себе си няма да е достатъчен, за да върне бързо старите числа по таблата на бензиностанциите.