След Стармър идва краят на ерата Макрон: Коалицията за Украйна пред разпад

Ключови думи: Коалиция на желаещите, Украйна, Киър Стармър, Анди Бърнам, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц, Марин льо Пен, война в Украйна, европейска сигурност, НАТО, Франция избори 2027, гаранции за Украйна

Напускането на Киър Стармър и предстоящият край на втория президентски мандат на Еманюел Макрон поставят под въпрос бъдещето на „Коалицията на желаещите“, създадена за подкрепа на Украйна и подготовка на гаранции за сигурност след евентуално прекратяване на огъня.

Британски анализ предупреждава, че смяната на двамата основни организатори на формата рискува да остави Европа без ясно политическо ръководство в момент, когато войната продължава, а бъдещото участие на САЩ в сигурността на континента остава трудно предвидимо.

Стармър напусна поста на британски премиер през юли 2026 г. и беше наследен от Анди Бърнам. Именно Стармър и Макрон изградиха политическото ядро на коалицията, събирайки десетки държави около план за дългосрочна военна подкрепа за Киев.

Основната идея на формата е Украйна да получи надеждни гаранции при бъдещо мирно споразумение. Обсъждат се обучение и въоръжаване на украинските сили, защита на въздушното и морското пространство и разполагане на многонационални части след постигането на примирие.

Киър Стармър подаде оставка след едва 23 месеца като премиер на Великобритания

Смяната на властта в Лондон не означава автоматичен край на британското участие. Още в първия си ден като премиер Бърнам разговаря с Макрон и заяви готовност двамата да продължат да председателстват „Коалицията на желаещите“.

Седмица по-късно новият британски лидер прие украинския президент Володимир Зеленски във военноморската база в Портсмут. Бърнам подчерта личната си ангажираност към Украйна и обеща продължаване на дипломатическата и военната подкрепа.

Съмненията са свързани с липсата на сериозен външнополитически опит на новия премиер. Кариерата му досега беше съсредоточена основно върху здравеопазването, социалната политика, местното управление и развитието на Северна Англия.

От Бърнам се очаква да докаже, че ще отделя достатъчно политическо внимание на Украйна, НАТО и европейската сигурност, въпреки заявеното намерение да постави вътрешните проблеми на Великобритания в центъра на своето управление.

По-голямата неизвестност е свързана с Франция. Вторият пореден мандат на Макрон приключва през пролетта на 2027 г., а конституцията не му позволява да се кандидатира за трети последователен период в Елисейския дворец.

Така коалицията ще загуби и втория политик, участвал в нейното изграждане от самото начало. Макрон беше сред най-активните европейски лидери при обсъждането на многонационални сили, допълнителни санкции срещу Русия и нова европейска отбранителна архитектура.

Парижката декларация очерта гаранциите за сигурността на Украйна и бъдещата роля на Европа

Президентските избори във Франция носят допълнителна несигурност. Марин льо Пен запази правото си да участва във вота през 2027 г. след решение на апелативния съд и остава сред водещите претенденти за поста.

Нейното идване на власт би означавало сериозна промяна във френската външна и отбранителна политика. Льо Пен отново заяви през 2026 г., че Франция трябва да напусне интегрираното военно командване на НАТО, без да излиза от самия Алианс.

Партията ѝ поддържа по-резервирана позиция към предоставянето на оръжия за Украйна, разполагането на френски военнослужещи и продължителното противопоставяне с Москва. Подобен курс би разклатил френско-британското ръководство на коалицията.

Апелативният съд осъди Марин льо Пен, но ѝ позволи да се кандидатира за президент

Като естествен претендент за по-голяма лидерска роля се посочва германският канцлер Фридрих Мерц. Германия разполага с най-голямата икономика в Европа, увеличава военните си разходи и вече участва активно в срещите на коалицията.

Мерц заедно със Стармър и Макрон председателства срещата на формата в Париж през юли. Берлин и Париж потвърдиха готовност да участват в надеждни гаранции за сигурността на Украйна и в укрепването на нейната способност да се защитава.

Способността на германския канцлер да замени френския президент като водеща фигура зависи и от вътрешната политическа устойчивост на правителството му. Различията между европейските държави за изпращането на войски и разпределението на финансовата тежест също остават.

България отказа участие в Коалицията на желаещите за Украйна

Рискът пред коалицията не е внезапното ѝ изчезване, а постепенното отслабване на политическата воля. Военните планове, командните структури и договорените механизми ще останат, но без силни лидери решенията ще се вземат по-бавно и компромисите между участниците ще стават по-трудни.

Първите действия на Бърнам показват стремеж към приемственост, което засега отдалечава сценария за незабавен разпад. Истинското изпитание ще настъпи през 2027 г., когато Франция избере наследника на Макрон и стане ясно дали Париж ще запази досегашния курс към Украйна.