Родопската теснолинейка навърши 100 години от първото си пътуване

Ключови думи: Родопска теснолинейка, 100 години теснолинейка, БДЖ, Септември, Велинград, Сарамбей, Лъджене, Добринище, гара Аврамово, парен локомотив, железопътен туризъм

Точно 100 години изминаха от първото пътуване по Родопската теснолинейка - железопътната линия, която преодолява скали, дефилета и стръмни планински склонове, за да свърже Тракия с Родопите, Рила и Пирин.

На 1 август 1926 г. с тържествена програма е открита първата 39-километрова отсечка от гара Сарамбей, днешния Септември, до гара Лъджене, която днес е централната гара на Велинград. От следващия ден започва редовното движение на влаковете по маршрута.

В началото композициите се движат по веднъж във всяка посока, а пътуването между двете крайни гари продължава близо три часа и половина. Влаковете са теглени от малки парни локомотиви, а пътниците пътуват във вагони с дървени седалки.

Пътуване с парен локомотив върна пътниците към първите години на Родопската теснолинейка

Строителството започва през пролетта на 1921 г. Избрано е междурелсие от 760 мм, което позволява прокарването на железния път през трудния планински терен и острите завои на Чепинското дефиле.

Само за пет години строителите успяват да преодолеят скалистия проход край Чепинска река. Работата се извършва почти изцяло ръчно, а при пробиването на скалите се използват малки взривове. Трасето е изградено по проект на Стоян Митов.

Преди да достигне Лъджене, линията се изкачва от Пазарджишкото поле към високите части на Родопите и преминава многократно под планинските ридове. В първата отсечка са разположени десет от общо 35-те тунела по целия маршрут.

През следващите две десетилетия железницата продължава постепенно към Якоруда, Белица, Разлог и Банско. Последният шесткилометров участък до Добринище е открит през декември 1945 г., с което трасето достига сегашната си дължина от около 125 км.

Сред най-впечатляващите места по линията е районът около гара Аврамово. Железният път се изкачва на няколко нива, оформя характерна осморка и достига най-високата железопътна гара на Балканския полуостров - на 1267 метра надморска височина.

Теснолинейката остава единствен обществен транспорт за част от малките планински селища

Днес старите парни машини са заменени от значително по-мощни дизелови локомотиви. Част от историческите вагони обаче са запазени и се използват при специални туристически и празнични пътувания.

Век след първото потегляне теснолинейката е едновременно туристическа атракция и жизненоважна транспортна връзка. Тя обслужва Велинград, Якоруда, Разлог, Банско, Добринище и десетки по-малки населени места, част от които нямат удобна алтернатива за придвижване.

Интересът на туристите расте заради необичайното трасе, красивите гледки и възможността в рамките на едно пътуване да се премине през три планини. По маршрута се намират минерални курорти, туристически пътеки, природни забележителности и музеят на теснолинейката на гара Цепина.

Скала спря Родопската теснолинейка и отново показа колко трудно се поддържа планинското трасе

Наред с популярността остават и сериозните предизвикателства. Поддръжката на линията и стария подвижен състав изисква постоянни инвестиции, а техническите повреди на локомотивите периодично нарушават движението.

По случай вековния юбилей БДЖ планира да възстанови за движение теснопътен парен локомотив. След приключването на ремонтните дейности железопътният превозвач ще организира серия от атракционни пътувания, които ще пресъздадат атмосферата от първите години на линията.

Родопската теснолинейка оцелява един век след първия влак от Сарамбей до Лъджене. От инженерно решение за достъп до труднопроходимите планински райони тя се превръща в един от най-разпознаваемите символи на българските железници и в жива връзка между миналото и настоящето.