Бюджет 2026 спря автоматичния ръст на заплатите за близо 800 000 души

Полицаи, военни, учители и преподаватели губят автоматичната индексация, докато част от регулаторите минават към нови формули

Ключови думи: Бюджет 2026, замразени заплати, минимална работна заплата, 620, 20 евро, осигурителен праг, 2300 евро, учителски заплати, заплати в МВР, военни, държавни служители, трудов стаж, работа на 4 часа, осигуровки

Близо една трета от наетите у нас няма да получат автоматично увеличение на възнагражденията си до края на 2026 г., след като парламентът прие бюджета и прекъсна обвързването на редица заплати със средното или минималното възнаграждение за страната.

Промените засягат хората на минимална заплата, служители в МВР и Министерството на отбраната, учители, преподаватели във висшите училища и други работещи в бюджетната сфера. Това не означава забрана работодателят да увеличава индивидуална заплата, а спиране на законовите механизми, които досега задействаха автоматичен ръст.

Най-голямата група са работещите и осигуряващите се до размера на минималната заплата. По налични данни те са около 551 хил. души. Минималното възнаграждение за 2026 г. остава 620,20 евро бруто месечно.

Парламентът прекрати действието на формулата, според която минималната заплата за следващата година трябваше да бъде 50% от средното брутно възнаграждение за определен период. Механизмът беше приложен при определянето на минималната заплата за 2024, 2025 и 2026 г.

Ако досегашната формула беше запазена, предварителните разчети сочеха минимална заплата от около 700 евро през 2027 г. Тази стойност вече няма да бъде определяна автоматично.

Премиерът Румен Радев заяви, че минималната заплата няма да бъде замразявана за следващата година. През август правителството, синдикатите и работодателските организации трябва да обсъдят нов механизъм за определянето ѝ.

Социалният министър Наталия Ефремова също посочи, че достигнатото ниво от 620,20 евро няма да бъде намалявано. Новият подход трябва да отчита производителността на труда, инфлацията, икономическите възможности и колективното договаряне.

Обсъжданите варианти дават по-голяма роля на споразуменията между работодатели и синдикати в отделните отрасли. Това отваря път към различни минимални възнаграждения според професията или икономическата дейност, вместо еднаква сума за целия пазар на труда.

Правителството не предвижда заплатата за издръжка да бъде въведена директно като задължителен критерий. Предстои да бъде разработен измерител, който да показва доколко минималното възнаграждение покрива основните потребности на работещия.

КНСБ поиска рязък скок на минималната заплата заради растящата издръжка на живота

С бюджета се спира и автоматичното увеличение на заплатите в МВР и Министерството на отбраната. За двете системи действаше механизъм, който обвързваше възнаграждението за най-ниската длъжност със средната заплата за страната.

Формулите доведоха до сериозни увеличения през предходните години. Заплатите в МВР нараснаха с между 40 и 56%, а във въоръжените сили увеличенията достигнаха между 30 и 50%. За 2026 г. беше приложен нов ръст от около 12%.

Автоматичният механизъм вече няма да носи допълнително увеличение до края на годината. Промяната засяга над 70 хил. полицаи и военнослужещи. Техните достигнати възнаграждения не се намаляват.

При останалата част от държавната администрация политиката по доходите беше различна. За голяма част от служителите бюджетът осигури увеличение от 5%, което породи недоволство заради разликата спрямо секторите със специални формули.

Автоматичното обвързване със средната заплата е прекъснато и за педагогическите специалисти. Досега политиката в образованието предвиждаше средното възнаграждение на учителите да бъде поддържано на ниво не по-ниско от 125% от средната заплата за страната.

Промяната обхваща около 93 хил. учители. Тя не намалява договорените им заплати, но премахва гаранцията, че всяко увеличение на средното възнаграждение в страната ще води до съответна автоматична индексация.

Подобен режим действаше и във висшето образование. Минималната заплата за най-ниската академична длъжност беше обвързана със 125% от средното възнаграждение, а средствата за останалите преподаватели и служители се изчисляваха чрез други съотношения.

За специалистите с висше образование в държавните университети беше предвидена база от поне 100% от средната заплата, а за длъжностите, изискващи средно образование - поне 80%. Промените засягат преподаватели, администрация, библиотекари и помощен персонал.

До 15 септември министрите трябва да предложат изменения в съответните закони. Целта е трайно да се прекрати автоматичното обвързване на разходите за персонал и други държавни плащания със средната или минималната заплата.

От 1 август хиляди българи плащат по-високи осигуровки

Паралелно с ограничаването на автоматичните увеличения от 1 август влизат в сила по-високи осигурителни прагове. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се изравнява с минималната заплата и става 620,20 евро.

Максималният осигурителен доход се увеличава от 2111 на 2300 евро. Хората с възнаграждения над досегашния таван и техните работодатели вече ще внасят осигуровки върху по-голяма сума.

Актуализират се и минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи. Те не бяха променяни близо десет години, въпреки законовото изискване да се преглеждат ежегодно.

Най-силен е ръстът при част от ръководните длъжности. В някои икономически дейности увеличението на минималната база за осигуряване достига около 70%. Това не означава автоматично увеличение на заплатата, а по-висока сума, върху която работодателят и служителят дължат вноски.

От 1 август държавните служители и работещите в съдебната система започват да плащат лична част от осигуровките си. Вноските се разпределят в съотношение 80:20 между държавата като осигурител и служителя.

От 1 януари 2027 г. съотношението трябва да стане 60:40, както е при останалите работещи. Възнагражденията на засегнатите служители се компенсират, така че въвеждането на личните вноски да не намали непосредствено нетния им доход.

Бюджетът промени и начина, по който се определят възнагражденията в част от регулаторните органи. Заплатите вече се свързват с тези на президента или ръководството на Народното събрание, вместо със средните възнаграждения в съответния сектор.

Председателят на КЕВР ще получава основна заплата, равна на 88% от възнаграждението на председателя на парламента. При Комисията за финансов надзор председателят ще получава 95% от основната заплата на президента.

Променена е и базата за най-ниските съдийски, прокурорски и следователски длъжности. Основното възнаграждение за тях вече се определя на 60% от заплатата на народен представител.

40 години работа могат да носят само 20 години трудов стаж след новите правила

Една от най-съществените промени влиза в сила от 1 януари 2027 г. и засяга хората, назначени на непълно работно време. Трудовият им стаж ще се изчислява според реално отработените часове.

Досега при договор за четири или повече часа един работен ден се признаваше като пълен ден трудов стаж. След промяната човек на четиричасов договор ще натрупва приблизително половин година трудов стаж за една календарна година работа.

Новото правило не засяга хората на пълен работен ден. То не променя и изчисляването на осигурителния стаж за пенсия, който и сега се отчита пропорционално при непълно работно време.

Ефектът ще се усеща при правото на платен годишен отпуск, натрупването на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и други права, свързани с продължителността на трудовия стаж.

Бюджет 2026 съчетава замразяване на автоматични механизми с по-високи осигурителни тежести и нов модел за определяне на доходите. Реалният ефект върху заплатите през 2027 г. ще зависи от механизма за минималното възнаграждение и от законовите промени, които отделните министри трябва да предложат през следващите седмици.