Дунав се отдръпва от бреговете: Пясъчни пустини изникнаха от България до Унгария

Русе падна до минус 89 сантиметра, круизен кораб заседна край Видин, а критичният спад ще продължи до 6 август

Ключови думи: Дунав, ниско ниво на Дунав, маловодие, Русе, Лом, Силистра, Оряхово, пясъчни коси, корабоплаване, Viking Ullur, АЕЦ Черна вода, Румъния, енергийна криза, суша, климатични промени

Дунав се отдръпва от бреговете си от България до Унгария, разкрива огромни пясъчни коси, блокира корабоплаването и принуди Румъния да спре ядрен реактор, докато прогнозите сочат, че най-тежките дни на водната криза тепърва предстоят.

По целия български участък голямата европейска река изглежда неузнаваемо. При Лом водата се е отдалечила от обичайния бряг, около остров Батин части от речното корито приличат на пясъчни равнини, а край Гомотарци плитчините разделят течението на тесни канали.

Лодки, които доскоро са плавали край брега, вече лежат върху тиня и сух пясък. Островите изглеждат по-големи, плитчините се разширяват, а плавателният коридор за товарните и пътническите кораби става все по-тесен.

Официалните данни на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ показват ново понижение на 1 август. Водният стоеж при Ново село е минус 49 сантиметра, при Оряхово - минус 78 сантиметра, при Свищов - минус 37 сантиметра, при Русе - минус 89 сантиметра, а при Силистра - минус 76 сантиметра.

Само при Лом и Никопол стойностите остават малко над условната нула - съответно 5 и 6 сантиметра. Тези числа не показват истинската дълбочина на реката и не означават, че водата се намира под морското равнище. Те измерват водния стоеж спрямо условната нула на всяка отделна станция.

Флагман.бг предупреди още в началото на юли за критичния спад на Дунав и опасните пясъчни прагове

Отрицателните стойности вече имат пряк ефект върху корабоплаването. Около островите Албина, Мишка, Батин, Вардим и Белене ширината на безопасния коридор на места се свива до между 80 и 140 метра. Минималните изчислени дълбочини в отделни участъци падат до около 1,4 - 1,8 метра.

Тежките товарни конвои трябва да намаляват товара си, за да ограничат газенето. Капитаните преминават през тесни участъци между пясъчни прагове, а всяка грешка в навигацията носи риск от засядане.

Кризата вече доведе до една от най-мащабните спасителни операции в българския участък на Дунав. Круизният кораб „Viking Ullur“ заседна на плитчина край Гомотарци, на около 25 километра от Видин. На борда имаше 186 пътници и 52-ма членове на екипажа и обслужващия персонал.

Плавателният съд пътувал към Видин, където трябвало да зареди храна и питейна вода. Друг кораб бил изпратен да приеме пасажерите, но плитчините не му позволили да достигне до заседналия съд. Българската Гранична полиция започна евакуация с патрулен катер и изведе всички 186 пътници.

Случаят показа колко бързо нормален туристически маршрут по реката се превръща в спасителна операция. Дори корабът, изпратен на помощ, не успя да се приближи заради малката дълбочина.

Прогнозата до 6 август не носи подобрение. При Оряхово водният стоеж се очаква да падне до минус 100 сантиметра. При Русе прогнозата е за минус 98 сантиметра, при Свищов - минус 46 сантиметра, а при Силистра - минус 76 сантиметра. Никопол също ще премине под условната нула.

Подобна картина се наблюдава стотици километри нагоре по течението. В румънския град Корабия лодки остават върху калта, в Сърбия кораби и баржи стоят до оголени брегове, а край Будапеща отстъпилата вода разкри огромни части от речното дъно.

При навлизането на Дунав в Румъния дебитът падна до около 1600 кубични метра в секунда. Средната многогодишна стойност за юли е близо 4750 кубични метра в секунда. Прогнозите сочат спад до около 1500 кубични метра в секунда в началото на август.

Абсолютният минимум при входа на реката в Румъния е 1400 кубични метра в секунда и е измерен през 1985 г. Дунав още не е достигнал тази стойност, но се приближава опасно до нея.

Маловодието предизвика извънредна ситуация в румънската енергетика. АЕЦ „Черна вода“ черпи вода от Дунав за охлаждането на двата си реактора, които осигуряват около една пета от електроенергията в страната.

Първи блок беше спрян контролирано на 28 юли заради безпрецедентно ниското ниво на реката. Операторът на централата подготви и спиране на втория блок, ако параметрите достигнат границите за безопасна работа.

Румънското правителство обяви режим на повишена готовност в енергийния сектор за август и финансира аварийна хидротехническа операция. Част от водния поток от разклонението Бала - Стар Дунав трябва да бъде насочена към централата, за да остане вторият реактор включен към националната мрежа.

АЕЦ Черна вода получи 800 млн. евро за модернизация, но ниският Дунав постави работата й под натиск

Букурещ води разговори за внос на електроенергия от Украйна и със съседни държави, сред които България и Гърция. Властите разработват и схема за доброволно намаляване на потреблението от големи промишлени предприятия в часовете на най-високо натоварване.

Проблемът не се ограничава до Румъния. АЕЦ „Пакш“ в Унгария, която осигурява близо половината от електроенергията в страната, намали производството заради ниската вода и високата температура на реката.

Сръбската водноелектрическа централа „Джердап 1“ работи с около една пета от капацитета си. Ниското ниво затруднява и охлаждането на въглищните централи край Костолац.

Маловодието удря и земеделието. Няколко румънски дунавски пристанища вече са недостъпни за баржи. Основно работят терминалите, разположени по-близо до Черно море.

Производителите трябва да прехвърлят зърното към камиони, което увеличава транспортните разходи. Другият вариант е да продават продукцията си по-евтино на купувачи, които поемат организацията на превоза.

В района Кълъраш - Черна вода действат ограничения за напояване. Водата се подава с намален дебит или в определени часове. Към момента румънските власти не съобщават за ограничения на питейната вода за населението.

Дунавската екосистема вече преживява тежки последици от високите температури и липсата на вода

Оттеглянето на реката разкрива предмети, които десетилетия са останали под водата. В Сърбия отново се показаха германски военни кораби, потопени през 1944 г. В Унгария властите откриха боеприпас от Втората световна война край мост в Будапеща.

Край българското село Ряхово бяха намерени долна челюст, два бивника и кост, за които се предполага, че принадлежат на вълнист мамут. Находките са предадени за научно изследване в Регионалния исторически музей в Русе.

Зрелищните открития остават само видимата страна на кризата. Топлата и бавно движеща се вода съдържа по-малко кислород. Рибите губят места за размножаване, крайбрежните местообитания се свиват, а концентрацията на замърсители нараства.

Причината не се крие единствено в липсата на дъжд в България и Румъния. Дунав събира вода от голяма част от Централна и Югоизточна Европа. Малкото сняг в Алпите, слабите валежи в горното течение и продължителните горещини намаляват притока чак до делтата.

Румънските хидролози предупреждават, че валежи само над тяхната страна няма да възстановят реката. Необходим е значителен приток от горното течение и основните притоци.

Дунав няма да пресъхне напълно, но реката ще остане необичайно тясна и плитка. Там, където допреди седмици са минавали кораби, сега се вижда пясък. Там, където реката е движила турбини и е охлаждала реактори, държавите вече подготвят аварийни планове.