В реанимацията се изисква хладнокръвие, защото всеки пациент е най-важният

Д-р Даниела Люцканова, началник на Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение на УМБАЛ Бургас

Ключови думи: УМБАЛ Бургас, Югоизточна България, отделение по анестезиология, реанимация Бургас, Д-р Даниела Люцканова

Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение на УМБАЛ Бургас е мястото, където се водят най-тежките битки за човешкия живот и ключова структура за цяла Югоизточна България. През него преминават пострадалите при тежки катастрофи, пациенти с животозастрашаващи състояния, хора след сложни операции и случаи, при които всяка минута е решаваща. Начело на този екип вече е д-р Даниела Люцканова – анестезиолог и реаниматор с дългогодишен опит.

- Д-р Люцканова, след години като част от екипа, вече сте начело на отделението. Какво почувствахте, прекрачвайки прага в първия си ден като началник?

- Да бъда избрана за завеждащ на това отделение е голяма чест за мен, но и сериозна отговорност. Приемам тази роля с уважение към традициите, изградени през годините, и с ясното убеждение, че бъдещето се гради чрез знания, доверие и работа в екип. Моята визия е отделението да бъде място, където професионализмът, човечността и иновациите вървят ръка за ръка.  Основната ни цел е осигуряване на безопасна, висококачествена, съвременна медицинска грижа, основана на най-добрите световни практики и индивидуален подход към пациент. Заедно с екипа ще работим за непрекъснато повишаване на професионалната квалификация, внедряване на нови технологии, утвърждаване на културата на качество и безопасност, като няма да пренебрегваме взаимното уважение.

- Има ли достатъчно млади лекари, които избират анестезиологията и интензивното лечение и как ще ги мотивирате да останат?

- Развитието на младите колеги е много важно. Сплотеното отделение се изгражда от мотивирани лекари и специалисти по здравни грижи, които трябва да се чувстват ценени, подкрепени и вдъхновени в работата, която вършат. Затова ще ги насърчавам в обучение, в продължаване на тази приемственост, която съществува, и много е важна откритата комуникация в екипа.

- След десетилетия работа в реанимацията има ли пациент, когото никога няма да забравите?

- Не е само един и се чудя за кого да разкажа... Първият, който ми идва наум, може би защото е скорошен, е младо момиче с миастенна криза, новооткрита миастения гравис. Дойде в кома, премина през всички етапи на апаратна вентилация, трахеостомия, инвазивни и неинвазивни методи, които помогнаха да излезе от това състояние. И скоро дойде, за да ни поздрави. Беше много щастлив момент за всички нас.

- Как се запазва спокойствие, когато всички около Вас очакват именно Вие да вземете най-важното решение?

- Трудно. И със спиране на острата емоция, която се появява. По принцип съм емоционален човек и все още се опитвам да спирам това бурно, напиращо емоционално състояние. Но предполагам, че с още малко тренировки това ще се случи. Основното нещо е човек да запази хладнокръвие, да има цялостен поглед върху картината и да се вземе бързо, но не прибързано, адекватно решение, което би било в полза на на пациента, за неговата сигурност, за неговото качествено лечение и за екипа.

- Каква е философията Ви като лекар и като ръководител?

- Да бъдеш коректен, да разчиташ на младите, да се уповаваш на тях и да ги чуваш.

- Какво пациентите и техните близки трябва да знаят за работата в реанимацията, която често остава скрита?

- Това е работа, изискваща страшно много енергия и бързи вземания на решения, които трябва да са правилни. Основната ни цел е грижа за пациента, за качеството на неговото лечение, за сигурността и спокойствието на близките. Нека да ни имат доверие.  За нас всеки пациент е най-важният пациент, а всяко успешно лечение е резултат от доверието между медицинския екип, пациента и неговите близки.

- Вие сте председател на синдикалната организация на КНСБ в УМБАЛ Бургас. Кои са най-честите проблеми, с които се обръщат към Вас колегите?

- През годините успяхме да извоюваме добра социална политика – по-дълъг отпуск, купони за храна, увеличение на стойността на извънредния труд в зависимост от броя на часовете, а в болницата има голям брой извънредни часове, защото не достига персонал. За да може болницата да функционира, наистина се полага много извънреден труд. Основната ни борба е борбата за повишаване на основната работна заплата, защото ако не се смята извънредния труд, тя продължава да е много ниска.

- Ролята на синдикален лидер обаче предполага да защитаваш интересите на служителите, а ролята на началник — да вземаш трудни решения. Как се постига баланс между двете?

- Тепърва ще го разбера, защото предстои следващо сключване на колективен трудов договор. Надявам се да бъда коректен и честен синдикален лидер, а това, че съм началник, може би само ще ми помогне.

- Какви промени бихте искали да видите в условията на труд и развитието на болницата през следващите години?

- Искам да видя една модерна болница, защото инвестициите в иновативни техники и нови методи на работа са много важни. Това би било едно от условията да привлечем млади колеги, които искат да се занимават с иновации, с високотехнологични оперативни дейности. Това би дало възможност болницата да бъде още по-конкурентна, защото в момента ние трябва да се борим с големи здравни мастодонти, които инвестират много пари. А при нас инвестициите са някак ограничени, нищо, че разполагаме с ресурса на цялата държава и сме стратегическа болница, която се използва при различни инциденти и кризи. Виждате колко неспокойна е в момента ситуацията в света... Ресурсът трябва да бъде на ниво и да бъде конкурентен и ценен.

- Къде се зареждате - в болницата или извън нея?

- Зарядната станция винаги е извън болницата – сред природата, семейството и приятелите.