Богдан Милчев: България е в пандемия от тежки катастрофи

Ключови думи: Богдан Милчев, ФрогНюз, Институт за пътна безопасност, тежки катастрофи, пътен риск, МВР, АПИ, пътна безопасност, жертви на пътя, пътни ремонти, мантинели, транспортна система

България е навлязла в критичен период на тежки и трудно обясними катастрофи, а липсата на единно управление на риска заплашва да доведе до трагедия с необратими обществени последици, предупреди пред ФрогНюз председателят на Института за пътна безопасност Богдан Милчев.

Серията от тежки произшествия през последните два месеца според него вече не трябва да се разглежда като случайно струпване на отделни инциденти. Катастрофите на Челопешко шосе, по пътя Русе - Бяла, на автомагистралите Тракия и Марица, както и инцидентът с автобус на градския транспорт на булевард Цариградско шосе в София показват проблем, който обхваща цялата транспортна система.

Милчев заявява пред ФрогНюз, че следи пътнотранспортните произшествия повече от 30 години, но не е виждал толкова тежки катастрофи в рамките на толкова кратък период. В инцидентите участват автобуси, тежкотоварни автомобили и водачи, замесени в гонки, а институциите не успяват да ограничат натрупващия се риск.

Смърт на пътя на всеки 14 часа: Лятото скъси фаталния интервал наполовина

Според анализа на Института за пътна безопасност страната е изправена пред срив, който вече не може да бъде овладян с обичайните полицейски акции, нови работни групи и поредни промени в законите. Милчев определя ситуацията като пандемия от тежки и зрелищни катастрофи.

Той предупреждава, че анализаторите от седмици засичат признаци за приближаване към още по-тежка фаза. Милчев не посочва кога и къде би настъпила следващата голяма трагедия, но настоява, че запазването на досегашния курс увеличава опасността от катастрофа, след която общественият и политическият натиск ще променят изцяло разговора за пътната безопасност.

Представители на Института са обсъдили проблема в Народното събрание с министрите на вътрешните работи и транспорта, както и с народни представители. Посланието към управляващите е, че държавата вече няма време за нови стратегии, структури и административни процедури без действия на терен.

Милчев вижда повтарящ се модел след всяка трагедия. Институциите създават работна група, обявяват законодателна промяна, предлагат реорганизация и обещават засилен контрол. След това общественият натиск намалява, а начинът, по който се управляват пътищата и движението, остава същият.

Според него различните правителства са си предавали проблема, без да го решат. Сегашният кабинет вече няма възможност да печели политическо време, защото натрупаните рискове продължават да действат независимо от смяната на министри и управленски екипи.

Софтуер откри 5000 опасни места по пътищата, където рискът от тежка катастрофа е висок

Основният дефицит не е липсата на контрол, а липсата на управление на риска. МВР извършва проверки, провежда операции и ангажира повече служители, но тези усилия не дават очаквания резултат, защото ресурсът не се насочва според обща оценка на опасността.

Същият проблем засяга и средствата за ремонт. Милчев твърди, че през последните месеци са възложени пътни дейности за над 100 млн. лева, без обществото да разполага с ясни данни дали избраните участъци са сред местата с най-висок риск от тежки произшествия.

Когато АПИ сама определя ремонтите, МВР самостоятелно планира контрола, а останалите институции следват собствени приоритети, системата няма общ ръководител и измерима цел. Всеки участник отчита извършена дейност, но никой не носи пълна отговорност за крайния резултат - броя на загиналите и ранените.

Данните на Института показват рязко скъсяване на времето между две жертви на пътя. Само за четири месеца този интервал е намалял почти наполовина. През девет дни от юли не е имало нито един загинал, а в следващите четири дни живота си са загубили 19 души - почти половината от жертвите за месеца.

Според Милчев подобни резки колебания показват, че развитието на процеса трудно се прогнозира чрез старите модели. Институциите реагират на вече настъпилите произшествия, но не разполагат с общ механизъм, който предварително да показва къде комбинацията от скорост, инфраструктура и организация на движението създава опасност.

МВР откри липсващи защитни елементи и неподходящи крепежи в пътни мантинели

Милчев поставя човешката грешка в центъра на проблема, но не приема, че вината на отделния водач освобождава държавата от отговорност. Шофьорите ще продължат да губят концентрация, да преценяват погрешно скоростта, да се разсейват или да предприемат неправилни маневри.

Задачата на безопасната система е да не допуска всяка грешка да завършва със смърт. Това изисква пътища, мантинели, маркировка, ограничения и организация, които намаляват силата на удара и оставят възможност човекът да оцелее.

При традиционния подход след катастрофата започва търсене на конкретен виновник. Проверяват се скоростта, алкохолът, техническото състояние на автомобила, умората на водача и настилката. Управлението на риска поставя различен въпрос - къде следващата човешка грешка най-лесно би довела до фатален резултат и как това място да бъде обезопасено предварително.

Този модел изисква анализ на поведението на водачите, движението на различните видове превозни средства, концентрацията на нарушенията и състоянието на инфраструктурата. Данните трябва да определят къде да бъдат поставени камерите, къде да работят патрулите и кои отсечки да бъдат ремонтирани първо.

КАТ насочва патрули към най-опасните пътища според данните за тежките произшествия

Председателят на Института не отрича ролята на образованието. Според него кампаниите и обучението променят нагласите бавно и резултатът се вижда след години. Ако държавата търси ефект в рамките на няколко месеца, тя трябва да промени средата, която влияе пряко върху поведението на шофьорите.

Когато пътят дава ясни сигнали, скоростта се контролира последователно, рисковите маневри се ограничават физически, а защитните съоръжения изпълняват предназначението си, водачите започват да променят начина си на движение. Милчев посочва като пример постигнатото в София по отношение на предимството на пешеходните пътеки и поставянето на предпазни колани.

Институтът предлага правителството да определи конкретен човек или институция, която да носи отговорност за управлението на пътния риск. Този център трябва да координира МВР, АПИ, транспортното министерство, общините и останалите структури, вместо всяка от тях да изпълнява отделни задачи без общ резултат.

Втората стъпка е всички ремонти, проверки и инвестиции да следват оценката на риска. Парите трябва да се насочват първо към местата, където инфраструктурният проблем, поведението на водачите и данните за произшествията показват най-голяма опасност за човешкия живот.

Богдан Милчев: Мантинелите са корупционното елдорадо в пътната безопасност

Всяка предприета мярка трябва да има измерима цел. Не е достатъчно една институция да обяви, че подобрява безопасността. Тя трябва да посочи с колко очаква да намалеят жертвите, в какъв срок и по какви показатели ще бъде оценен резултатът.

Без подобна отчетност администрацията отчита проверки, ремонти, срещи и похарчени средства, но обществото не получава отговор дали човешкият живот е по-добре защитен. Според Милчев точно броят на предотвратените тежки катастрофи трябва да бъде мярката за успех.

Предупреждението му пред ФрогНюз е пряко - България не страда от липса на стратегии, служители и пари, а от липса на общо управление и лична отговорност. Човекът винаги ще греши. Въпросът е дали държавата ще изгради система, която няма да го оставя да плати за тази грешка с живота си.