Ще се спука ли AI балонът скоро

Стягайте коланите, изглежда идва турбуленця

Ключови думи: ai балон, ще се спука ли, технологии

В бляскавите последни месеци на „бурните двайсет“ на XX век една жена на име Еванджелин Адамс се радва на славата на най-прочутата гадателка в Ню Йорк. От кабинета си недалеч от „Карнеги хол“ тя предлага астрологически предсказания на клиенти, жадуващи за всяко възможно преимущество на стремително възходящия фондов пазар. Взема солидни хонорари, развива процъфтяващ бюлетин с хиляди абонати и привлича сред последователите си някои от най-могъщите фигури във финансовия свят. В радиопредаване на 2 септември 1929 г., пише д-р Петър Кичашки за trud.bg.

Адамс обявява, че индексът „Дау Джоунс“ „може да се изкачи до небесата“. Хиляди слушат, а мнозина купуват късче от мечтата за бързи пари. През следващите дни пазарът действително достига нови върхове преди подът под него да пропадне. На 29 октомври 1929 г. обаче идва Черният вторник. Движещата сила на катастрофата е чистата спекулативна треска. Фондовият пазар се е превърнал в националното развлечение на Америка. Всички участват в играта - обущарят, заложил работилницата си, чиновникът, купуващ акции на кредит, таксиметровият шофьор, разменящ борсови съвети между два курса. Дори Уинстън Чърчил, който през онази есен посещава Ню Йорк, се оставя да бъде увлечен от всеобщата еуфория. Бъдещият британски министър-председател спекулира дръзко и в крайна сметка губи немалка част от собственото си състояние.

В центъра на тази демократизирана спекулация стои Чарлс Мичъл -директорът на National City Bank (предтеча на днешната Citibank), наричан от пресата „Слънчевия Чарли“ заради оптимизма си. Чрез дъщерното дружество на банката той е сред пионерите в масовото предлагане на акции и облигации на обикновените американци. През април 1929 г. Мичъл организира знаково сливане с Farmers’ Loan and Trust Company, в резултат на което се появява първата американска банка с активи за повече от два милиарда долара. Следват още по-големи амбиции - планирано обединение с Corn Exchange Bank, което би превърнало National City в най-голямата банка в света.

Кредитът е евтин, историите за забогатели за една нощ спекуланти безкрайни, а убеждението, че цените могат да се движат само нагоре, вече е придобило статута на верую. Когато през есента настъпва сривът, цялата конструкция на задлъжнелия оптимизъм рухва с оглушителен трясък. Препоръчвам на изкушените от тази история да прочетат забележителната книга 1929 на журналиста Андрю Рос Соркин. Струва си.

Седем десетилетия по-късно същата треска се завръща под друго име. Интернетът се появява като новия Клондайк - цифрова граница, обещаваща нова ера на търговия и практически безкрайни възможности. В края на 90-те години новосъздадени компании, разполагащи само с уебсайт и окончание „.com“, набират стотици милиони долари. Оценките им растат не според печалбите, а според броя на посетителите и хайпа към тях. Обикновени инвеститори напускат работата си, за да търгуват ежедневно на борсата. Всеки иска дял от новото блестящо нещо. Излишествата обаче понякога граничат с фарс.

Талисманът на Pets.com, една кукла, направена от чорап, се превръща в национална знаменитост, появява се в реклами по време на „Супербоул“ и гостува в телевизионни предавания, докато самата компания изгаря пари с изумителна скорост. За кратко куклата изглежда не само по-известна, но и по-платежоспособна от бизнеса, който рекламира. Подобни истории се множат из целия сектор. На 10 март 2000 г. индексът „Nasdaq“ достига връх от 5048 пункта., а отстъплението започва почти веднага след това. Спадът продължава през 2000 и 2001 г., а дъното идва през есента на 2002 г. Дотогава индексът е загубил близо 78 процента от стойността си, а трилиони долари са заличени. Интернетът действително преобразява света, но спекулативната мания около него се спуква като стар цирей.

Моделът се завръща с още по-голяма сила в средата на първото десетилетие на новия век. Този път блестящият обект на всеобщата вяра e наглед непоклатимият американски дом, опакован във все по-екзотични ипотечни ценни книжа и деривати. Недвижимият имот е нещо материално и за известно време цената му наистина расте. Уолстрийт обаче превръща тази материалност в казино. Сложни финансови инструмент (обезпечени дългови задължения и наслагвани върху тях суапове за кредитно неизпълнение) позволяват на инвеститорите да залагат отново и отново върху едни и същи ипотечни кредити.

Ливъриджът умножава риска, докато цялата система не започва да прилича на гигантска световна игрална зала, построена върху догмата, че цените на жилищата никога не падат. Един човек обаче успява да прозре през мъглата. Майкъл Бъри, лекар, превърнал се в управител на хедж фонд и по-късно изобразен великолепно във филма Големият залог, анализира ипотечните кредити, лежащи в основата на системата. Той разпознава токсичните заеми, отпуснати на неплатежоспособни длъжници и опаковани в ценни книжа с привидно безупречен рейтинг, и залага огромни суми срещу тях. Години наред е осмиван. После идва есента на 2008 г. Къщата от карти рухва. „Лемън Брадърс“ фалира през септември, пазарите замръзват, а световната икономика се озовава на ръба на пропастта. Недвижимите имоти продължават да съществуват. Кухо се оказва спекулативното здание, издигнато върху тях.

В тези три кризи ясно се очертава един и същ модел. Появява се нещо ново и блестящо и пазарите започват да го възприемат не като възможност, а като знак от Бога. Кредитът се разширява. Участието обхваща почти всички - от обикновения гражданин до титаните на индустрията. Оценките се откъсват от икономическата основа, а после, често с пожълтяването на листата през есента, идва разплатата. Самият актив или технология нерядко преживява срива и впоследствие дори процъфтява. Балонът обаче не оцелява. Днес новото блестящо чудо е изкуственият интелект. И треската около него вече трудно може да бъде прикрита.

Технологичните гиганти, изграждащи хипермащабни облачни инфраструктури, и производителите на полупроводници наливат стотици милиарди долари в дата центрове и усъвършенствани чипове. Темпът на тези инвестиции е такъв, че започва да поражда видимо безпокойство не само на фондовия, но и на далеч по-предпазливия кредитен пазар. Публикация на Financial Times от тези дни очерта показателна картина. Цената на застраховката срещу неизпълнение на дълг (измервана чрез спредовете по петгодишните суапове за кредитно неизпълнение, или CDS) е достигнала рекордни равнища за компании като „Оракъл“, „Nvidia“, „Алфабет“, „Амазон“, „Мета“ и „Броудком“.

Петгодишният CDS на „Оракъл“ е достигнал 215 базисни пункта. На практика това означава, че за застраховането на дълг от 10 милиона долара срещу неизпълнение инвеститорът трябва да плаща по 215 000 долара годишно. Намерението на компанията да инвестира 70 милиарда долара само през следващата година в изграждането на центрове за данни е накарало S&P Global Ratings да понижи кредитния ? рейтинг до BBB-, което е само една степен над „боклук“.

Последното финансиране на „Мета“ за дата център на стойност 12 милиарда долара в Тексас е било пласирано при условия, по-близки до тези на високорисковите облигации с рейтинг B, отколкото до традиционния дълг на технологична компания от най-висок клас. Петгодишният CDS на „Nvidia“ също достига рекордните 79 пункта на фона на данни, че компанията може да поеме мащабни гаранции по големи проекти, свързани с OpenAI, компанията зад ChatGPT. Свободният паричен поток на „Алфабет“, компанията-майка на „Гугъл“, преминава на отрицателна територия през второто тримесечие, което се случва за пръв път, откакто компанията излезе на борсата преди повече от две десетилетия, а цената на застраховката по дълга достига нов исторически връх.

Нито едно от тези числа само по себе си не означава, че водещите технологични корпорации са изправени пред непосредствен фалит. Те свидетелстват за нещо по-различно и в известен смисъл по-важно - кредитният пазар вече не приема безусловно разказа, че всяка инвестиция в изкуствен интелект неизбежно ще се изплати.
Това не е прогноза за движението на пазарите, още по-малко инвестиционен съвет. Приликите с предишни епохи на спекулативна еуфория обаче са твърде настойчиви, за да бъдат пренебрегнати. Появила се е действително преобразяваща технология.

И тя ще остане и след спукването на балона. Никой не може да каже дали разплатата ще настъпи тази есен, след няколко години или изобщо под формата на внезапен срив. Възможно е корекцията да бъде бавна чрез намаляващи маржове, отписани инвестиции, преструктурирани проекти и години на незадоволителна възвръщаемост. Но сигналите, идващи от кредитните пазари, заслужават внимание именно, защото там ентусиазмът обикновено отстъпва място на аритметиката по-рано, отколкото на борсата.

Стягайте коланите, (изглежда) идват турбуленции.