„Всичко разрешено – нищо забранено“ ще тръгне от Бургас на 13 октомври, невероятна комедия е

Левон МАНУКЯН

Ключови думи: Левон Манукян, Всичко разрешено нищо забранено, Бургас, Levon Manukyan Collegium Musicum

- Г-н Манукян, разбрахме, че подготвяте нов спектакъл - авангарден, и не във Ваш стил. Бихте ли повдигнали малко завесата за читателите на Бесове.бг?

- Наистина е ново амплоа за мен. Този път представям на бургаската публика театрален спектакъл с музика. За първи път музиката не е водеща в моя проект, но пък заема важно място в цялата идея. Това е една комедията „Всичко разрешено – нищо забранено“ и е изцяло авторски продукт на Юлия Манукян, впрочем – моята майка, която е сценарист и либретист. Двучасова постановка от типа „ситуационни комедии“ като сериалите, които се въртят по тв, набляга се на репликите, има и театрална игра, всичко е много вързано и много актуално. Почти всяка реплика е майтап, в един момент се губи смисъла за морално и неморално, морално, позволено и непозволено.

- С коя група ще бъде изиграна „Всичко разрешено – нищо забранено“

- Нашите актьори са на възраст между 18 и 22 години, с изключение на един, който е около 40-те. По-възрастният, така да се каже, сме включили заради персонажа, който ще изпълни. Нашата трупа се казва „Amateurs”, но всъщност Р-то е зачеркнато , а Т-то е променено на Д. Идва от това, че Амадеус е името, което си е сложил самият Моцарт (Волфганг Амадеус Моцарт), което означава божествен. Ние сме се писали „amateus” - почти божествени. В този закачлив дух е и целият спектакъл, всичко е двусмислено и трисмислено дори. Зрителите от различните възрасти ще възприемат шегите по различен начин.

- А музиката? Проявата на Вашия истински талант на композитор?

- Актьорите са и танцьори, те са и певци. Имаме жив оркестър на сцената, тъй като действието се развива в едно заведение. Оркестърът е типично камерен за заведение с джаз музика. Жив оркестър се среща вече рядко по театрите. А едно време тенденцията е била такава - всеки театър да има оркестрина и много наши композитори са писали музика за театрални постановки. Тук нямаме нито един синбек, всичко е абсолютно на живо. От друга страна, нашите музиканти са актьори на сцената и когато не свирят, те са клиенти на заведението, стават част от интригата. Имаме така наречения „театър в театъра“. Това означава, че на самата сцена има представление. Ние реално нямаме режисьор. Имаме само сценарист, който контролира нещата да вървят според идеята. Оставили сме на самите актьори да развият образите на героите си. Дори декорите са изработени от самите участници, костюмите и хореографията също. И това е начинът да накараш млади хора да репетират по 7-8 часа и да го правят с огромно желание. Имаме трима учиници от 9 и 10 клас на Музикалното училище. Справят се впечатляващо добре.

- Сега насочвам повече вниманието си към театралната част, но музиката присъства през цялото време - на Джордж Гершуин и е по повод 75 години от смъртта на композитора. Писана специално за барове, тя е джаз. Това са най-хубавите хитове като „Един американец в Париж“, „Хванах ритъма“, „Хелоу Доли“, „Мъжът, когото обичам“, изпълнени на живо от нашите актьори-певци-музиканти. Тенденцията е актьорът да може да прави всичко на сцената, да е универсален.

- Посочете някои имена на участници.

- Актьори - Мариян Райнов, Соня Ковчезлиева, Деяна Илиева, Гергана Александрова, Станимир Карагьозов, Галин Иванов, Митко Петров, Емилия Минева. От оркестъра - Богдан Иванов – пиано, Добромир Бончев – бас китара, Румен Проданов – ударни, Иван Петров – кларинет и Александър Бояджиев – цигулка. Типичният състав за бар. Музикалното оформление е изцяло мое, този път няма да дирижирам, ще бъда зад кадър, но оркестрантите и певците са подготвени изцяло от мен. Този път се занимавам повече с организацията и съм по-скоро продуцент.

- Кога ще видим постановката?

- На 13 и на 14 октомври, в Културния Дом на нефтохимика, от 18.30. Билети се продават всеки следобед пред Дома на НХК. От другата седмица се надям, че ще бъдат пуснати и по централните улици. Може да се закупят билети от специално направения сайт за целта. Цените са: 8 лева сега и 10 лева в деня на постановката. Надяваме се този спектакъл да го завъртим и в други градове, това е амбицията ни.

- Изоставихте ли Вашите колеги от от Американския университет в Благоевград. С тях имахте няколко успешни проекта?

- С Американския университет в Благоевград ще правим мюзикъла „Мемфис“. Той не е много популярен, но е с хубава музика и създава настроение на сцената. Ще покажем нещо стойностно, но има време.

- Г-н Манукян, безспорно Вие сте един от най-талантливите ни млади музиканти, завършили сте Кралската музикална академия в Лондон. Защо не се развивате навън, а останахте в Бургас?

- Не бих оставил Бургас, тук са моите приятели, контакти, хората ,с които работя. Частният оркестър, който сформирах преди 2 години „Levon Manukyan Collegium Musicum“ работи успешно. Това са хора, които са си в България, голяма част са в Бургас или се връщат тук. Не виждам защо да оставям това място, освен това интернет ти отваря целия свят. Миналата година, когато представихме в Летния театър „Метъл-балет“-а аз реших, че това е поредния експеримент, който минава и заминава. Седмица по-късно обаче ми се обадиха организаторите на фестивала“Sound of the age“ и ме поканиха да дирижирам една от песните на Тarja Тurunen - бившата вокалистка на „Nightwish“. А след това ми се обадиха да дирижирам самата Тarja Тurunen. Тя пя с пловдивския хор и пловдивската филхармония в Античния театър. За мен това беше предизвикателство. След този успешен концерт заваляха и и други покани. И така от един Бургас, чрез упорита работа, аз се докосвам до световни звезди. Предстоят още по-големи проекти, но не искам да ги споделям още, страх ме е, че може да не случат.