България внесе над 108 хил. работници за 3 години, бизнесът иска още

Чуждестранните кадри спасяват туризма, строителството и заводите, но крият риск от задържане на заплатите и отлагане на модернизацията

Ключови думи: чуждестранни работници, работници от трети страни, внос на работна ръка, Наталия Ефремова, недостиг на кадри, Узбекистан, Турция, Непал, сезонни работници, пазар на труда, безработица, туризъм, строителство, производство

Над 108 хил. работници от държави извън Европейския съюз са получили достъп до българския пазар на труда през последните три години. Само от началото на 2026 г. броят им доближава 35 хил. души, което показва колко силно българската икономика вече зависи от чуждестранна работна ръка.

Данните съобщи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Най-много работници пристигат от Узбекистан, Турция и Непал, а основните сектори, в които се наемат, са производството, преработващата промишленост, строителството, транспортът, туризмът и земеделието.

Около половината от допуснатите през тази година чужденци са регистрирани за сезонна заетост. Те се превръщат в основен източник на персонал за хотелите, ресторантите, строителните обекти и предприятията, които не успяват да намерят достатъчно кандидати в България.

Гладът за сезонни работници по морето вече достига стотици хиляди свободни позиции

Според социалния министър проблемът не е само в липсата на хора, а в недостига на работници с необходимите умения. Безработицата в страната е на изключително ниско равнище, а значителна част от регистрираните в бюрата по труда са без квалификация или с подготовка, която не отговаря на свободните позиции.

През 2025 г. средногодишната безработица в България е била 3,5%. Без работа са останали около 106,9 хил. души, докато броят на заетите е достигнал близо 2,93 млн. души.

Ниската безработица сама по себе си изглежда като добра новина, но за бизнеса означава свиване на свободния трудов ресурс. През юни 2025 г. над една трета от промишлените предприятия са посочили недостига на работници като фактор, който затруднява дейността им.

Фирмите са принудени да отказват поръчки, да ограничават производството или да търсят хора в Азия, Централна Азия, Турция, Молдова и Украйна. Вносът на кадри вече не е характерен само за туризма по Черноморието, а обхваща заводи, логистични компании, строителни дружества и транспортни фирми.

Държавата отвори по-широко пазара на труда за узбекистанци и непалци

За работодателите чуждестранните работници са начин да запазят производството и да изпълнят договорите си. Без тях част от хотелите и ресторантите не биха могли да отворят с пълен капацитет, а някои строителни и промишлени обекти биха се забавили.

Срещу този краткосрочен ефект стои въпросът дали масовото привличане на хора от страни с по-ниски доходи не позволява на част от бизнеса да отлага повишаването на заплатите, подобряването на условията на труд и инвестициите в автоматизация.

Анализатори от Института за икономическа политика ЕКИП предупреждават, че лесният достъп до по-евтина работна ръка може да отслаби стимула за модернизиране на производството. Според тази теза компаниите получават временно решение, но икономиката запазва нископроизводителни дейности, които разчитат предимно на човешки труд.

Работодателските и HR организациите оспорват подобни опасения. Те подчертават, че чужденците трябва да бъдат наемани при същите трудови условия като българските граждани и че в повечето случаи заемат позиции, за които липсват местни кандидати.

Правилата не позволяват на работодателя законно да плаща по-ниска заплата на чужденец само заради неговото гражданство. На практика контролът върху договорите, работното време, настаняването и удръжките от възнагражденията остава решаващ, за да не се стига до социален дъмпинг и експлоатация.

Част от чуждите работници напускат България още през първите месеци заради условията

Другият проблем е, че издаденото разрешение за работа не означава непременно, че човекът остава трайно в страната. Голям брой от чужденците идват за период до 90 дни или за един сезон, а част от тях напускат заради заплащането, натоварването, жилищните условия или по-добра възможност в друга държава от ЕС.

Затова числото от над 108 хил. души не трябва да се възприема като брой чуждестранни работници, които се намират едновременно в България. То обхваща допуснатите по различни режими през тригодишния период, включително сезонни работници и хора, които впоследствие са напуснали.

Работодателите се оплакват и от бавните административни процедури. При закъснение на разрешението и визата работникът пристига седмици след началото на сезона, а понякога избира друга държава, където документите се обработват по-бързо.

Министерството на труда подготвя децентрализация на част от процеса. Обявената цел е срокът за обработване на определени документи да бъде съкратен от 10 на 3 дни, без да отпадат проверките за работодателя и условията на работа.

Киргизстан, Узбекистан и Непал осигуряват хиляди сезонни кадри за туризма

Вносът на работници носи и приходи за бюджета. При законна заетост работодателите внасят данъци и осигуровки, а чужденците харчат част от доходите си за наеми, храна, транспорт и услуги в България. Това подкрепя потреблението и позволява на предприятията да произвеждат повече.

Същевременно държавата трябва да осигури контрол, здравно обслужване, административен капацитет и условия за интеграция на хората, които остават за по-дълъг период. При рязко увеличаване на броя им се повишава натискът върху жилищния пазар в туристическите и индустриалните райони.

Особено чувствителен остава въпросът за българските младежи и трайно неактивните хора. В страната има граждани в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, но често не притежават търсената квалификация или живеят далеч от районите със свободни работни места.

Самото присъствие на регистрирани безработни не означава, че те могат веднага да заместят заварчици, шофьори, механици, оператори на машини, готвачи или строителни специалисти. Необходими са професионално обучение, транспорт, жилищна мобилност и стимули за започване на работа.

Затова чуждестранните работници решават непосредствения проблем на бизнеса, но не отменят необходимостта България да повишава квалификацията на собственото си население, да задържа младите хора и да насърчава предприятията да инвестират в технологии.

Без такава политика икономиката ще продължи да привлича все повече хора за ниско- и средноквалифицирани позиции, докато недостигът на инженери, техници, медицински специалисти и квалифицирани производствени кадри ще остане нерешен.