Желю Желев пуска втората част на „Фашизмът”

Автор: Бесове

Втората част на книгата „Фашизмът”, с която Желю Желев се превърна в дисидент вече е в печатницата. На него му трябвали още цели 25 години да напише втората част на книгата, която до месец ще се появи в книжарниците. Самият той обаче призна пред Емил Кошлуков по ТВ7, че тя съдържа големи части от първата част, които са преработени и допълнени. Експредизентът чак сега призна защо са се провалили реформите в България. От всички страни е показана добра воля и след тримесечни преговори Кръглата маса е решила да смени политическата система. Никой обаче не е успял да смени икономическата докрай и затова сега страната ни е най-бедната в Европа. СДС не е имало подготвени кадри, които да проведат тази реформа, БСП също. По време на смяната на правителствата всеки е действал на парче. Реституция, смяна на собствеността, раздробяване на селското стопанство и всъщност ликвидацията му, приватизация на отделни предприятия, влизане на чужди капитали, всичко това е ставало безпланово, без да се обмисля предварително, без съвети от чужди експерти, често не в интерес на народа, а в интерес на управляващите. Затова и в момента България все още стои в очакване демокрацията да й даде нещо и с усещането, че е излъгана. Докато в страни като Чехия, Словакия, прибалтийските републики и други, реформата отдавна е била извършена, нашите често сменящи се управници продължават с промените, а българинът се обезвери дотолкова, че го налегна носталгия по миналото и по Тодор Живков. Като своя и на СДС грешка Желев оценява и отварянето на досиетата. Това е трябвало да стане веднага, а не процесът още да се точи и 23 години по-късно да излизат наяве имена на агенти. Ако бяха разсекретени навремето досиетата, Петър Берон нямаше да бъде председател на КС на СДС и шеф на синята парламентарна група. Аз сам поисках досието му, обясни Желев. И се ужасих от съдържанието му. Берон ми се разсърди и ме нарече мръсник и пияница. Желев не каза как страната може да излезе от икономическата криза, в която я вкара не международната криза, а собствените й политици.