Правителството затяга контрола над корабите в българската акватория

Ключови думи: корабоплаване България 2026, докладване на кораби Черно море, Морска администрация изисквания, корабен трафик наредба, застраховки на кораби, екологична сигурност акватория

Министерският съвет одобри мащабни изменения в националната наредба за движение и управление на корабния трафик в морските пространства на Република България. С това решение в родното законодателство се интегрират строгите изисквания на Делегирана директива на Европейския съюз от 2025 година, която актуализира видовете информация, подлежаща на задължителен отчет. Новите правила засягат директно всички плавателни съдове с бруто тонаж от 300 тона и повече, които навлизат в зоните под българска юрисдикция. Капитаните на тези кораби ще бъдат задължени да предоставят разширен набор от данни още преди навлизането си в акваторията.

Освен стандартната информация за текущия навигационен статус, морските оператори вече ще трябва да докладват и за наличието на валидни застрахователни сертификати за морски искове. Новите разпоредби изискват доказване на финансово обезпечение за гражданска отговорност по три ключови международни конвенции, регулиращи щетите от евентуално замърсяване с нефт или корабно гориво. Тези документи са от критично значение за бързата реакция при аварийни ситуации и предотвратяването на тежки екологични катастрофи по Черноморието. Всички данни ще се подават изцяло по електронен път към Изпълнителна агенция Морска администрация, съобщи gov.bg.

Нормативните промени имат за цел също така да прецизират използваната терминология и да отстранят допуснати в миналото несъответствия или неточни препратки. В актуализирания документ изцяло са отразени последните организационни реформи в структурата на морското ведомство, включително обособяването на Главна дирекция Аварийно - спасителна дейност. Към нея вече официално функционира Морският спасително - координационен център, който ще координира операциите по издирване и спасяване. Модернизацията на административните процеси ще повиши капацитета на държавата за управление на кризи в реално време, предава maritimen.bg.

Икономическият ефект от затягането на застрахователния контрол ще се отрази положително върху стабилността на транспортния сектор и ще защити държавния бюджет от непредвидени разходи. Досега липсата на детайлна предварителна информация за финансовото обезпечение на корабособствениците създаваше юридически пречки при инциденти, свързани с изваждане на потънало имущество. Новите изисквания ще принудят некоректните оператори да избягват българските пристанища, което ще повиши общото качество на корабоплаването в региона. Очаква се засиленият дигитален обмен на данни да ускори обработката на документите и да намали времето за изчакване на редовете за проверка.

Синхронизацията с европейските морски стандарти е част от дългосрочната стратегия на страната за утвърждаване като сигурен логистичен партньор в Черноморския басейн. Внедряването на тези актуализирани системи за задължително докладване, одобрени от Международната морска организация, гарантира високо ниво на сигурност за търговския флот. Координацията между бреговите центрове за управление на трафика и чуждестранните плавателни съдове ще се осъществява по нови, по - строги протоколи за безопасност. Този интегриран подход е важна стъпка към минимизиране на рисковете от корабокрушения и трайното опазване на морската флора и фауна в българската икономическа зона.