Защо бърнаутът се превръща в норма: Всеки втори българин работи под силен стрес

Ключови думи: бърнаутът, стрес, флагман

Ново изследване на Българската стопанска камара показва тревожна тенденция – всеки втори служител в България работи в условия на претоварване и хроничен стрес. Най-засегнати се оказват хората на ръководни позиции, особено в сектори като маркетинг, реклама, IT и човешки ресурси.

Според психолога и психотерапевт д-р Велислава Донкина причините за това не са само в самата работа, а в по-широкия контекст на съвременния начин на живот. Тя отбелязва, че традиционно бърнаутът се свързва с професии с интензивно общуване – като лекари, учители или журналисти, но днес все по-често засяга мениджъри, които носят отговорност за цели екипи и процеси.

По думите ѝ бърнаутът е резултат основно от работната среда – натоварване, напрежение и високи изисквания. В същото време обаче влияят и фактори като изолацията, животът пред екрана и нарастващото усещане за самота. „Съвременният човек често сам се поставя под допълнителен натиск в стремежа си към реализация“, посочва Донкина.

Един от основните проблеми е, че хората разпознават симптомите твърде късно. Те често ги приемат за нещо нормално и ги игнорират. Сред ранните сигнали са липсата на мотивация, раздразнителност, чувство на тъга, загуба на смисъл и нежелание за работа. Ако не се обърне внимание навреме, състоянието може да доведе и до физически прояви като високо кръвно налягане и общо неразположение.

Специалистът подчертава, че няма универсална рецепта за справяне със стреса. Решението е индивидуално и може да включва почивка, промяна в работната среда или консултация със специалист. Най-важното обаче е човек да бъде по-внимателен към себе си – да разпознава навреме сигналите и да си задава въпроса какво не е наред.

„Обхватът на проучването на БСК включва ръководители и специалисти в сферата на маркетинга и продажбите, ръководители и супервайзери в промишлеността, преработващата индустрия, туризма, ресторантьорството, както и финансови специалисти. Обхванали сме над 300 лица от съответните професии". Това обясни в „Твоят ден” по NOVA NEWS директорът на Националния център за оценка на компетенциите към БСК Томчо Томов.

По думите му междунардони учени предупреждават, че ако не се предприемат мерки в следващите 10 години, професионалното прегряване може да се превърне в световна пандемия. Последствията са няколко - влошаване не само на личното здраве на работещите, но и на качеството на живот, на взаимоотношенията в семейството и с децата, както и социалната изолация.

От друга страна, има сериозни икономически последствия за работодателите и държавата - болнични, професионални заболявания, спад в производителността и личната ефективност, предупреди Томов. А според него всичко това води и до сериозни затруднения на пазара на труда, както заради недостиг на кадри, така и заради хора, които искат да сменят професията си поради изтощение и бърнаут.

Членът на УС на Българска конфедерация по заетостта Валентин Кръстев обясни, че повечето от факторите за бърнаут са известни от години. "Хубавото е, че отново се повдига тази тема. Но проблемът е, че хората често казват: „Да, знаем го“. Но в ежедневието забравят. Особено когато са под напрежение и задачи.  Много често проблемите идват от организационните фактори и лошото управление на хора. Например темата за хоумофиса е много наболяла", подчерта той. 

По думите му хората възприемат работа от вкъщи като удобство, но има нужда от граници. "Виждаме фактори като перфекционизъм, повишена самокритичност, зависимост от външна оценка и нужда от одобрение. Има и грешни представи за самата работа и средата. Когато управлението не е добро, се появява претоварване със задачи, липса на яснота и постоянно променящи се приоритети. Това води до съмнение в собствените способности и порочен кръг на изтощение. Ролята на ръководството е ключова - ясни задачи, стабилни приоритети и по-малко натиск“, категоричен е той. 

А Томов предупреди, че при хоумофис също има риск от прегаряне. "Трудно се разграничават работа и почивка. Понякога хората работят извън работно време, което води до хронично претоварване", заяви той. 

Според него се наблюдават три групи фактори - личностни характеристики, естеството на професията и фактори на работната среда. Затова се върви към хибридни модели на работа. Но най-важното е да се ограничи претоварването и да се подобри организацията. Трябва да се намалят излишните задачи, бюрокрацията и лошото планиране.

Също така - да се обръща внимание на конфликтите и работната атмосфера.Важно е мениджърите да се учат да управляват дистанционно - чрез резултати, а не чрез контрол в реално време. Автономията също е важен фактор - когато хората нямат свобода да вземат решения, рискът от бърнаут се увеличава.