Обмислят нов модел за саниране, ще бъдат обхванати повече сгради

Ключови думи: енергийна бедност България, карта на енергийната бедност, сметки за ток България, саниране жилища България, WWF България енергийна бедност

Осем области в България се открояват с най-висок дял на домакинства, които отделят голяма част от доходите си за енергия или изпитват сериозни затруднения при плащането на сметките. Това показват данните от Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата, изготвена от WWF България и Института за икономически изследвания към Българската академия на науките, предава БНР.

Сред регионите с най-сериозни проблеми са София, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен.

Подобен анализ се прави за първи път в България. Картата оценява енергийната уязвимост на домакинствата чрез няколко основни показателя - потребностите от енергия, степента на социална уязвимост и субективното усещане на хората за енергийна бедност.

Към тях е добавен и нов индикатор, който досега не е бил изследван системно у нас - прекомерната зимна смъртност.

„Картата показва дълго подценявани структурни проблеми в политиките както на национално, така и на местно ниво“, обяснява експертът по климат и енергия към WWF България Теодора Пенева в интервю за Българското национално радио, предава БНР.

Според нея основният фактор за енергийната бедност в страната остават ниските доходи. Голям брой домакинства не разполагат със средства, за да инвестират в енергийна ефективност на жилищата си.

Данните показват, че едва около 8 процента от многофамилните жилищни сгради в България са преминали през саниране по национални програми.

Още по-притеснителна е ситуацията при еднофамилните къщи, за които почти липсват програми за обновяване.

Именно в такива жилища живеят около две трети от енергийно бедните домакинства. При живеещите в блокове този дял е значително по-нисък и варира между 20 и 24 процента.

Според Теодора Пенева по-ефективен подход би бил диференцираното финансиране на санирането.

„Ако не се предоставя пълна безвъзмездна помощ за всички сгради, същият финансов ресурс може да обхване приблизително двойно повече жилища“, посочва тя пред БНР.

По думите ѝ при големите социални различия подобен модел би бил по-рационален и би позволил средствата да достигнат до повече хора.

Експертите подчертават, че бъдещите политики трябва да обхващат както най-уязвимите домакинства, така и хората със средни доходи.

„Игнорирането на средната класа не е възможно, тъй като около 70 процента от населението има доходи под средното ниво“, допълва Пенева, цитирана от БНР.

Сред възможните решения се обсъжда модел, при който най-бедните домакинства получават пълна подкрепа за енергийно обновяване на жилищата, а за домакинствата със средни доходи се предлага комбиниран вариант - частично финансиране чрез грантове и достъпни кредити с ниска или нулева лихва за подмяна на дограма и отоплителни системи.

Според експертите подобни политики трябва да се превърнат в дългосрочна стратегия, а не да зависят единствено от европейски програми.

Активната жилищна политика със социална насоченост може да намали неравенствата и да направи домакинствата по-устойчиви на колебанията в цените на енергията.