Имало ли е в Бургас улица на "Червените фенери", още преди тази в Амстердам

А градските управници дори активно са се грижили се за здравето на жриците на любовта и дори са строяли специални сгради за бордеи

Ключови думи: бордеи, Бургас, история, Червени Фенери, Митко Иванов, Дракалиев, Алекси файтонджията, общински съвет,

Вярва ли ви се, или не и тук, в Бургас, сме си имали уличка подобна на "Червените фенери" в Нидерландия, но няколко години преди първото споменаване на този термин в западния речник. Изненадващо тя се е намирала в близост до пристанището, където сега е ул. "Фердидандова" - по онова време търговска.. Най-подходящото място, където, отивайки да си купиш килограм жито, може да се скриеш от жена си в една от тези потайни бърлоги, където те чакат пищни "дами", продаващи и плътска любов. Бордеите в Бургас след Освобождението са били 8, като според бургаски зевзеци предлаганата от тях услуга е била повече от важна за морски град. Общинският съвет стриктно е спазвал държания закон, който тогава регулирал предлаганите деликатни услуги на жриците на любовта.

Според бургаска легенда, която се разказва в нашия град, в един от тези класни бордей във всяка стая се е криело различно изкушение. В една мореплавателите ги е очаквала тъмноока гъркиня, в друга платинено руса, сладострастна рускиня, в трета стая се спотайвала черна татарка, а в четвъртата червенокоса мистична туркиня, се пише в статията на Гергана Костова от "Виж Бургас".

В книгата на големия изследовател Стоян Райчевски "Стария Бургас" пише, че лицензираните "бардаци" са се намирали на крайбрежната улица, известна като Ешек Булевард, на запад от пристанището, в близост до търговската част. Но реално в този период градът е достигал, до сегашната улица "Гладстон", а след това са се намирали покрайнините, където именно са се били позиционирали ханчетата и публичните домове.

Ретро: Данък за бардак в Бургас - 200 лева на месец, за проститутка - 10 лева

Флагман.Бг се свърза с историка Митко Иванов, за да коментира темата и най-вече истинската загриженост на Общинския съвет тогава за градските публични домове.

„В общинския съвет на Бургас темата за бордеите се обсъжда много активно и задълбочено, основно заради факта, че това е носело приходи, от наемането на градски имоти и по-високото заплащане, имайки се предвид деликатните услуги, които се предлагали", каза той.

Интересно е обаче колко точно са били по онова време публичните домове, при положение, че населението на града е било под 3000 човека.

При първото преброяване през 30 юли 1878 са регистрирани 34 проститутки, работещи в 13 къщи и ханове. При наличието на 2950 души, като се има предвид, че голяма част от тях са били деца, това означава, че близо 2% от населението на града е съставено от проститутки.  

В този период съдържателките са плащали на Общинския съвет по 200 гроша на месец - вид данък, а проститутките - по 24 гроша през 6 месеца, като парите на жриците са разпределяни при доктори да ги преглеждат всеки месец. Имало е и разпредление на класове по отношение на здравната грижа - 60 гроша за първа категория и 40 гроша за втора. Няма как да не подчертаем загрижеността за "жриците", който задължително е трябвало един път в месеца да посетят или да са посетени в бордея от местния лекар. По-този начин градоначлниците са се грижили не само за жените, търгуващи с плътта си, но и за целия регион.

"Бургаските управници дори са предпочели да си строят специални сгради за дейността, вместо да са разпръснати", коментира темата и д-р Георги Дракалиев, с което потвърждава паралелно труда на Стоян Райковски, където е поместено следното: "Кметството зорко следи реда в тези домове и често влиза в конфликт с тези съдържателки".

Вижте кога Община Бургас е подпомагала проституцията и печелела от нея

Голяма част от ползвателите са били не само моряци и местни, но и женени мъже, които са пристигали в малкия тогава Бургас, за да "пренощуват" в бардаците, след успешна продажба.

"Прави впечатление този прагматизъм, в който веднъж се грижиш да удовлетвориш нуждите на някого, а в същото време да не се превръщат публичните домове в свърталище на болести. Грижейки се за тях, те предпазват и цялото население. Много често ползващите услугите са били женени, но жените им са от другаде, като те са предимно мъже. Жените в този период са можели да работят главно като прислужници.", каза Митко Иванов.

Тази грижа на градоначалника се доказва с решение на Общинския съвет малко преди 1900 г., в който съдържателка на един от 8-те домове е била изгонена с всичките си труженички от Бургас поради неспазване на правилата за грижата на здравето. Въпросният документ гласи дословно:

"Бургаското градско кметство, като взе предвид честите скандали, които стават в публични дом на Тарси Психа и постоянното ѝ грубо отношение към мунициалното управление и непокриването на мерките, които кметството взима за добрия порядяк, вследствие на последното и нетърпимо отношение към градския лекар г-н Михайлов и градския агент, който е бил определен да отведе в болницата две проститутки, които докторът намерил болни, а съдържателката с хулене и с псувни се противила да ги предаде, реши: Публичният дом на Търси Психа да се затвори и като се махнат всички проститутки, които се намират у нея, да се принуди скандалиозната Тарси да се вдигне от града", подписана от тогаващният кмет: Ясен Русалиев.

Най-известната легенда за Бургас от онова време и по конкретно култувия бургаски образ на файтонджията Алекси гласи, че той пристигнал от Сливен с красив файтон - най-подържания в града и с немалка сума пари, да си дири късмета по нашия край. Не след дълго се е оженил за по-възрастната от него съдържателка на един от бардаците в града.

Интересно е още, че цар Фердинанд, както гласи друга градска легенда, вместо към къщата на Исак Презенти, където е трябвало да отседне, бил "отведен сам от конете си" в бургаския бордей, собственост на жената на същия бай Алекси.

Това е леко намигване към женкарския характер на княз Фердинанд. В сериозно изследователско проучване се твърди, че той не е консумирал брака си с втората си жена царица Елеонора. Имайки се предвид, че тя е била буквално светица, занимавала се благотворителност. А първата му съпруга си е отишла много млада. На практика, той се е отдавал на плътски удоволствия през целия си живот с други жени", допълни с факти историкът Митко Иванов.

По подобие на Червените фенери в Холандия и в България сме били прозападно настроени в този период, при което всичко с платената любов е било достъпна и най-важното е било законово регламентирано и следено. 

В момента в България публичните домове са незаконни и организирането им е престъпление, въпреки че самата проституция не се третира като пряко престъпление в Наказателния кодекс от 2022 година. А, законодателството е насочено към забрана на организирането на секс услуги (сводничество), а не към санкциониране на лицата, предлагащи тези услуги.

Но как в Бургас и не само е имало публични домове, които да били регулирани и строго следени от органите на реда. След Освобождението (1878 г.) – до 1920-те е гласуван закон, че Проституцията е била регулирана. Съществували са лицензирани публични домове (бордеи), а проституиращите са били регистрирани и подлагани на задължителни медицински прегледи за венерически заболявания.

1920-те -1940-те: Под влияние на общественото мнение и международните тенденции, лицензираните публични домове са забранени в началото на 20-те години. Въпреки това, през този период проституцията е била мълчаливо толерирана, като полицията често е „си затваряла очите“. 

Но все пак си остава историческатафакт за България и Бургас, когато в друго време бордейте са били легални. Общината се е грижила за тях, дори им е строила сгради и е залагала приходи в държавния бюджет за техния труд, който е влизал в града. И да всичко се е случвало открито, а не „под масата“ и в облага само на този, който си затваря очите пред законо.