Вижте кога Община Бургас е подпомагала проституцията и печелела от нея

През лятото на 1879 г. нарочно преброяване установява, че в Бургас като проститутки работят 34 жени в 13 частни къщи и ханове

Ключови думи: георги дракалиев, доктор по нова история, стария бургас, ретро флагман, простуция, легална дейност, бургас

Колкото и странно да звучи от днешна гледна точка, в годините след Освобождението проституцията е била легална, контролирана от общинската власт дейност, от която са постъпвали и приходи в общинския бюджет. Местната власт не само е отдавала под наем свои помещения за осъществяването й, но и специално е строила собствени такива за тази цел.

През лятото на 1879 г. нарочно преброяване установява, че в Бургас като проститутки работят 34 жени в 13 частни къщи и ханове. През 1881 г. в града съществуват 8 официални категоризирани публични заведения, като тези от I-ва категория заплащат по 60 турски лири годишно, а онези от II-ра категория – 40. Общите годишни приходи от тях са в размер на 20 000 златни гроша, като се има предвид, че таксата за съдържателката е 200 гр. на месец, а проститутките плащат по 24 зл. гр. на всеки 6 месеца.

Тъй като тази дейност понякога води до нарушаване на обществения ред, в архивите не липсват и сведения за налагане на глоби и наказания. На кафеджията Нури Ходжа например, е забранено да изнася столове на пътя пред кафенето си, което се намира близо до публичен дом, защото проститутките излизат пред вратата и започват да се трупат посетители пред заведението му, появяват се проблеми, а често и „стълкновения”. Заради честите сбивания и безпорядък в публичните домове, кметството забранява продажбата на бира и „всякакъв вид питие” в тях.

На 20 юни 1881 г. кметът Ясен Русалиев дори издава заповед да се затворят всички „публични заведения, а съдържателките и проститутките да се изпратят с параход зад граница”. Всичко това отново е заради „честите безпорядки и скандали и лошите последствия от тези места”, разбира се и заради подадените оплаквания от жителите на града.  Тази заповед явно не е изпълнена, защото няколко месеца по-късно, през август, кметството затваря напълно публичния дом на Тарси Психа, като тя и проститутките ѝ са задължени да напуснат града. Поводът е, че съдържателката се отнася грубо с „муниципалното управление”, не изпълнява необходимите мерки за „добри порядки” и проявява „нетърпимо отношение” към градския лекар д-р Михайлов. Проблемът е, че след редовен преглед той установява заболяване на две от жените, но съдържателката не позволява на градския агент да ги отведе в болницата, а го пропъжда с „хули”.

Местната власт продължава строго да следи за морала в града и на 25 ноември издава постановление, с което се забранява да се наемат жени за сервитьорки в кафенетата, а тези, които вече работят, трябва да бъдат освободени. Мотивите на градската управа са, че сервитьорките деморализират населението, а за да няма скандали и безпорядък и за да не се безпокоят жителите, властта пак излиза със забрана за продажба на алкохол в публичните заведения в града.

Същевременно обаче, постъпленията, които общината получава от дейността на публичните домове в града съвсем не са малко. За 1882 г. не са намерени данни за размера на прихода по това перо, но в бюджета за 1883 г. са предвидени 12 000 гроша от „публични заведения и проститутство“.

След Съединението е изготвен нов тарифен план за таксите от публичните домове, според който съдържателите им трябва да плащат месечно по 200 лв., а работещите жени – 24 лв. на 6 месеца. Тези пари обаче не постъпват в градската каса, а с тях се плаща на доктора, който задължително преглежда жените всяка събота. Приходите от тези такси през 1886 г. са 4 000 лв., а през 1887 г. – 2 500 лв. 

През 1888 г. вече освен месечната такса от 200 лв., плащана от съдържателите, проститутките трябва да плащат не както досега 24 лв. за 6 месеца, а по 10 лв. за всеки клиент, поради което приходите за годината достигат 5 000 лв.

През 1889 г. проститутките вече са задължени да имат здравна книжка, за която плащат такса от 10 лв. на месец, съдържателите на домове плащат по 200 лв. месечно, а размерът на таксите остава същият и през следващата 1890 г. 

До 1903 г. годишните приходи от публичните домове варират между 4 000 лв. и 15 000 лв., като тук влизат само таксите от собствениците, а парите, които жените заплащат, отиват за доктора, който ги преглежда 2 пъти седмично по нареждане от Съвета. За да не губи средства градската каса, при подаване на молба за отпускане на общински терен за строеж на публичен дом, бургаските съветници предпочитат общинската управа да построи сградата, а след това да я отдаде под наем чрез търг.

На извънредно заседание, проведено на 30 декември 1898 г., Бургаският градски съвет приема и Правилник за проституцията в град Бургас. Този правилник е изготвен по предписание на министъра на вътрешните работи от 16 декември и на основание на писмо от бургаския окръжен управител от 24 декември. Мотивите за приемането му са: „1. В Бургас проституцията вече е взела големи размери и 2. Разпространяват се венерически болести”. Правилникът съдържа 43 члена, които определят: местоположението на публичния дом - да е далече от града, от „възпитателни” заведения, кръчми и гостилници; какви помещения да има; възрастта на работещите в него жени; хигиената на помещенията; наличието на санитарни книжки, представяни при поискване и др.

В края на 1902 г. Градският съвет въвежда и изискване към публичните домове и кафе-шантаните, да имат регистрационни книги, подписани и подпечатани от общинското управление.

В първите години на XX в. приходите, които постъпват от публичните домове в градската каса са: за 1903 г. – 8 376 лв.; за 1904 г. – 10 000 лв.; за 1905 г. – 10 000 лв.; за 1906 г. – 6 200  лв. През следващите години тези приходи вече не фигурират в бюджетните таблици като самостоятелни пера.

През 1908 г. Градският съвет взима решения за въвеждане на задължителни прегледи на проститутките, работещи в Бургас, както и за отдаване под наем на общински сгради за публични домове.

През 1909 г. Съветът отново определя места за публични домове, а през декември е изготвен нов, втори по ред, правилник за публичните домове, съдържащ 40 члена. Според него, от съдържателите им се изисква да имат книга, подписана от кмета, в която да се води точен отчет на постъпилите суми и на онези давани на момичетата, както и какви разноски се правят за тях. Полицейските и общинските агенти имат право да правят проверки по всяко време, а за добрата хигиена във всяка стая трябва да има иригатор и жените да правят редовни прегледи при лекар, които да се вписват в санитарните им книжки.

Местната власт продължава да налага глоби за непристойно поведение и през 1910 г. с по 25 лв. са глобени проститутките Райна Стефанова, Зейнеп Мехмедова и Марийола Пепчева. Глобата обаче трябва да плати съдържателят на публичния дом Алекси Юрданов, „задето им позволява да излизат вън от оградата или се качват върху нея, като с това подхвърлят докачителни думи на минаващите и спират някои си и продължително разговарят. Това е нарушение на чл.28 от Правилника за проституцията в град Бургаз, констатирано с актове от 4 и 5 август т. г.“

През 1911 г. бургаските общински съветници решават да закрият един от публичните домове, а през 1912 г. взимат решение да затворят всички такива заведения в града. Това им намерение не се осъществява и след година се налага да се вземе още едно решение в този дух, но в следващите години Общината продължава да отдава под наем свои помещения за публични домове и да печели от тази дейност.