За турските убийци в Булгаристан или защо никой не пази българите на пътя

Това е поредното семейство, което загина на пътя

Ключови думи: Николай Попов, турски шофьори, транзитно преминаващи турски шофьори, Флагман

От десетилетия транзитно преминаващи турски шофьори на автомобили и камиони безнаказано оскатяват и убиват невинни хора по българските пътища.

Защо:  Защото законодателната власт е предложила и приела такива закони, че те да се чувстват безнаказани.

Турските тираджии реално не подлежат на ефективни наказания. Ако не са причинили катастрофа, не могат да бъдат задържани за други нарушения, колкото и тежки и/ли многократни да са те. Дори и след причинена тежка травма или смърт, обикновено също биват освобождавани!

Убити на пътя, погребани в съда

Защото изпълнителната власт прибира рушвети от директните нарушители за дребните нарушения. A в случаите на тежки инвалидизации и смърт, изпълнителната и всички останали по веригата получават неясно колко големи подкупи от фирмите, които стоят зад тях.

Единственото, което полицаите могат да направят, е да им съставят и връчат предупредителни протоколи. Дори и за много превишена скорост, което е причина номер едно за смърт на пътя. За турските нарушители тези протоколи не носят никакви негативни последствия, съответно нямат превантивно действие върху останалите.

Защото съдебната власт, в редките случаи, когато някои от тях изобщо стигнат до български съд, ги третира с кадифена ръкавица.

Защото за медийната власт тази голяма група пътни престъпници, рецидивисти и убийци просто не съществува и не заслужава да ѝ се отдели специално внимание.

Няма статитистика относно броя на чуждите граждани, които причиняват леки, средни и тежки катастрофи, т.е. не се знае колко са ранените и загинали българи. Няма и разбивка на националностите, но за всички е ясно, че повечето от тях са турски водачи!

Единствената информация по темата, която намираме е, че всяка година се издават десетки хиляди фишове на чужди граждани. Повечето от които остават неплатени, както е видно от публикация на БТВ отпреди 9 години.

Илюстрираме написаното с два случая от Сдружение „Ангели на пътя“:

Мартин Петров от Русе – собственик на Пътна Помощ, отнесен и потрошен от турски автобус. Както обикновено, българските власти не само не си вършат задълженията по установяване и наказание на извършителя, а правят всичко възможно да възпрепятстват Мартин в търсенето му на справедливост!

По време на катастрофата, съпругата му е бременна с дъщеря им и само благодарение на щастие в нещастието, сега Мартин има късмета да е до детето си. На каква тежка здравословна и психологическа цена, само той си знае!

Енчо Енев, на 27 години от Пловдив – няма късмета на Мартин и на 05.05.2025 е екзекутиран в Прохода на републиката. Убиецът му е поредния турски тираджия, който си позволява в България да шофира така, както не би посмял в собствената си държава. Изпреварва в забранена зона, а след удара бяга от местопроизшествието. Арх. Енчо Енев беше един от обещаващите млади архитекти на България. Завършил УАСГ с отличие, победител в международни конкурси. Освен млад професионалист със светло бъдеще, Енчо е бил и прекрасен човек. С любящи родители, приятели, колеги и щастлива връзка с колежката си Деница Делева, която също е в колата и, за щастие, оцелява.

Николай Николов, на 28 години от Пловдив - на 29.06.2018 е убит от турски тир, чийто шофьор кара с превишена скорост.

Нико е известен музикант, а майка му, психолог и директор на Френската Гимназия в Пловдив, почина миналата седмица почина от отключено след катастрофата онкологично заболяване.

За сравнение – как Турция съди турски гражданин, убил българин:

На 7.11.2022 граничарят Петър Бъчваров беше убит по време на служба на българо-турската граница. За убийството Енгин Ергуван беше осъден на доживотен затвор. Плюс 12 години за опит за убийство на втори граничар.

Ако корупцията и гаврата на всички институции в България с жертвите и семействата им е „демокрация“, а реда и принципността по въпроса за престъпленията, наказанията и превантивната им роля в Турция е „диктатура“, то аз предпочитам да живея в такава диктатура.

Защото българската „демокрация“ е опасна за живота!

От профила на Николай Попов, бащата на Сияна