Рая Назарян отказа в НС да се отдава почит към жертвите на комунистическия режим

Народни представители предложиха да се създаде ясен механизъм, чрез който 1 февруари да бъде почитан ежегодно с официален акт на парламента

Ключови думи: Народно събрание, Рая Назарян, 1 февруари, жертви на комунизма, минута мълчание, парламент България

В пленарната зала на Народно събрание беше поставен въпросът за предстоящия Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, който се отбелязва на 1 февруари. Искането за отдаване на минута мълчание предизвика напрежение и завърши без официално решение, предава НОВА.

По темата декларация изчете ген. Атанас Атанасов от парламентарната група на ПП-ДБ. В изказването си той подчерта, че травмата от репресиите на комунистическия режим остава дълбоко в обществената памет и изисква ясно институционално отношение.

След декларацията народният представител Йордан Иванов от ПП-ДБ отправи предложение парламентът да почете жертвите с минута мълчание. Той призна, че искането не е било заявено предварително по установения ред и се извини за пропуска.

Председателят на парламента Рая Назарян отказа да подложи предложението на изпълнение. Тя се аргументира с правилата и процедурите на Народното събрание и заяви, че подобни инициативи трябва да бъдат заявени преди началото на пленарното заседание. По думите ѝ мотивите са основателни, но редът следва да бъде спазван, съобщи НОВА.

Въпреки липсата на официално обявена минута мълчание, част от народните представители се изправиха на крака в знак на почит. На местата си останаха депутатите от партия „Възраждане“, което допълнително изостри политическите реакции в залата, предава информацията bTV.

Темата продължи и в последвалите изказвания. Народни представители предложиха да се създаде ясен механизъм, чрез който 1 февруари да бъде почитан ежегодно с официален акт на парламента. Според тях липсата на единна практика води до повтарящи се конфликти и подкопава символичното значение на датата.

Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е свързан с осъдените и екзекутирани от Народния съд през 1945 година. Темата остава чувствителна и продължава да поражда остри дебати в българското общество и политическия живот.