Може ли да ни научи AI да слушаме без да прекъсваме

Ключови думи: АI, слушане, прекъсване, емпатия, споделяне, добър слушател

„Знам, че е машина, но е изключително удобна и знае как да слуша, когато имам нужда“, казва Анна, украинка, живееща в Лондон. Тя говори за редовните си разговори с изкуствен интелект.

Анна споделя пред BBC, че най-ценното за нея не са съветите, които получава, а пространството за саморефлексия. Момичето е наясно, че това звучи странно за много хора, включително за близките ѝ.

Когато наскоро се разделила с партньора си, тя осъзнала, че търпеливото слушане на изкуствения интелект ѝ дава нещо, което приятелите и семейството ѝ не успявали. Те реагирали защитно и прибързано, с оценки от типа „той не е прав“, "не му вярвай" и дори обидни думи, които не и помагали. 

Липсата на осъждане от страна на чатбота ѝ дала възможност да разбере по-добре собствените си смесени емоции и да ги подреди, без външен натиск.

Изследванията показват нещо още по-показателно. Генерираните от изкуствен интелект текстови отговори вече се оценяват като по-състрадателни от тези, написани от хора, включително от обучени оператори на кризисни линии. Това не означава, че AI изпитва емпатия, а за това по-скоро е тревожен сигнал за това колко рядко хората слушат без осъждане. И без да проектират своите болки и личен опит върху чуждите взаимоотношения. 

Дори когато изследователите разкриват, че даден отговор е написан от чатбот, участниците продължават да го възприемат като по-разбиращ, валидиращ и грижовен. Това показва колко силна е нуждата от спокойно, неотбранително слушане. В други проучвания хората съобщават за повече надежда, по-малко страдание и по-нисък емоционален дискомфорт след взаимодействие с AI в сравнение с разговор с човек.

Хората прекъсват по много причини: страх от тишината, желание да помогнат, стремеж да покажат решение или несъзнателно утвърждаване на контрол.

Тези прекъсвания, дори когато са добронамерени, отнемат автономността на говорещия и спират естествения поток на мисълта. Проучвания показват, че дори кратки прекъсвания по време на разговор намаляват усещането за емпатия.

Всички тези изследвания си остават донякъде плашещи, но също и каращи ни да се замислим. Дали следващия път, когато някой ни споделя, да слушаме повече, отколкото да осъждаме. 

Нищо от това не означава, че отношенията между хората трябва да бъдат заменени от технологии,  но има уроци, които можем да научим.