Движение "Трети март" е "отровна гъба"

Бургазлията Тихомир Атанасов учреди ДТМ и обяви президента Румен Радев за "неформален лидер"

Ключови думи: движение 3 март, политическа формация, румен радев, георги кадиев

"У нас, някакво си движение "Трети март" от Несебър се обяви за партия и иска Радев за председател. Тези са "отровни гъби", движението "Трети март" беше регистрирано от Весела Лечева, но изглежда не е запазила марката и се появи този дубликат. Целта? Същата като на онова движение, което през 2001 имитираше името на НДСВ и взе близо 4% и замалко да влезе в парламента. И тези ще гледат да излъжат хората. Номерата срещу Радев почнаха.

Също у нас, ПП-ДБ да се бъркат в уволнението на Цънцарова е също толкова вредно, колкото и собствениците да я уволнят без обяснение. В репортерските ми години Валери Найденов, който ми беше гл. редактор, казваше "Когато един журналист е с лице към политиците, е със задника към народа." Сегашната журналистика масово е с лице към политиците, от единия или другия лагер. Затова и вече не виждам смисъл да ходя в медии.

• В Брюксел, ЕС се отказа от плана да използва замразените руски активи като обезпечение за заем за Украйна, тъй като не успя да постигне политическо съгласие за поемане на неограничени рискове. В крайна сметка ЕС избра по-конвенционално решение - емитиране на общоевропейски облигации за 90 млрд. евро, обезпечени от държавите-членки на ЕС. Формално схемата за конфискация не е отменена, но на практика е политически мъртва. Решението стана възможно, след като Унгария, Словакия и Чехия се съгласиха да не блокират еврофондовете, при условие че бъдат изключени от отговорността по заема. Това е поредният „мръсен“, но работещ компромис в ЕС, подобен на решенията по време на дълговата криза в еврозоната.

• Също в Брюксел, 90 млрд. евро ще покрие бюджетния дефицит на Украйна за 2 години, но не е достатъчна, за да обърне хода на войната. Първоначалната идея за заем над 200 млрд. евро е изоставена, което е типичният за ЕС подход - вземане на минимално достатъчни решения, за да се избегне срив, но не и сериозни решения за стратегически пробив.

• Отново в Брюксел, мнозина смятат, че истинската цел на схемата за конфискация е била да се саботират мирните преговори на администрацията на Тръмп. Американският план предвижда размразяване на руските активи и използването им като капитал за инвестиции в Украйна. Отказът на ЕС от конфискацията все пак дава шанс на мирните преговори.

• В Италия, Мелони успя да отложи подписването на търговското споразумение с Меркосур, като балансира между земеделския сектор и индустриалното лоби в Италия. Отлагането ѝ дава лостове в бюджетните преговори на ЕС, без да блокира окончателно сделката. Италия, чрез Мелони, започва да играе по-активна роля като „балансьор“ в ключови решения. Подкрепата ѝ за Белгия по украинския заем е улеснила съпротивата срещу конфискацията на руските активи.

• Във Франция, страната е изправена пред сериозна институционална криза при приемането на бюджета за 2026. Липсата на ясно мнозинство води до нестабилни коалиции и риск от използване на извънредни конституционни механизми, което пък ще подкопае доверието в демократичните институции. Франция е типична провалена държава.

• В Европа, ЕС рискува да забави собствения си електромобилен преход чрез мита, регулаторна несигурност и възможни изисквания за местно производство на частите във всеки автомобил до 70%. Това би оскъпило производството в Европа и би направило индустрията още по-неконкурентоспособна спрямо Китай.

• Във Франкфурт, обсъжда се евентуална кандидатура на германката Изабел Шнабел за президент на ЕЦБ след Лагард. Шнабел обаче вече е член на борда на ЕЦБ, а съгласно устава, няма право на втори мандат. Разбира се, правилата могат да се заобиколят, но това ще навреди на независимостта и доверието в институцията, подобно на политизирането на Федералния резерв в САЩ. Последното намаляване на лихвите в САЩ се дължи не толкова на икономика, колкото на желанието на членовете на Федералния резерв да угодят на Тръмп, който скоро ще трябва да номинира следващия президент на Федералния резерв, Сенатът ще го утвърди. Членовете на Резерва ще се изтрепят да се слагат на Тръмп.

• В Брюксел, полският премиер Туск казва, че „не е напълно доволен“ от решението за Украйна, но „по-добре нещо, отколкото нищо“. В публикация в социалните медии той каза: „Въпреки прекомерната предпазливост на някои лидери, Европа взе решение да финансира Украйна. Възможността за използване на замразени руски активи все още е налице. Напълно доволен ли съм? Разбира се, че не. Но винаги е по-добре да имаш парче от нещо, отколкото нищо.“ Туск се срещна за кратко със Зеленски във Варшава вчера.

• В Москва, докато отговаря на ежегодната си пресконфепренция, Путин повтори твърденията си, че Русия няма да атакува Европа. Той отбеляза, че новата стратегия за сигурност на САЩ „не споменава Русия като основна заплаха“, и обвини НАТО за напрежението с Москва. Путин пак каза, че Русия е готова да спре конфликта, „ако получим гаранции за сигурност“. Очевидно ключовата част тук е какво има предвид под гаранции за сигурност, защото досега те бяха свързани с доста максималистични искания към Украйна, източните страни от НАТО и алианса в по-широк смисъл. Отделно и като сигнал към Тръмп, Путин подкрепи съдебния иск на Тръмп срещу Би Би Си.

• Отново на тази пресконференция, Путин каза „Съгласихме се с предложените от президента Тръмп условия. Те ни направиха някои предложения и ни поискаха определени компромиси. Това бяха трудни решения за нас, но ние се съгласяваме с компромисите, които ни се предлагат. Топката е изцяло в полето на нашите западни опоненти, на „киевския режим“ и неговите европейски спонсори.“

• В Полша, на пресконференция във Варшава Зеленски каза: „Значението на Полша и Украйна в региона като два важни елемента от системата за сигурност, гарантиращи свободата в тази част на Европа „без Москва“, е огромно. Без нашата независимост Москва неизбежно ще дойде за Полша. Ето защо е важно ние да съществуваме, вие да съществувате, и да стоим заедно“.

• Отново в Полша, след среща със Зеленски полският президент Навроцки каза „Русия е нео-имперска, постсъветска сила, която представлява опасност за региона.“ Навроцки изтъкна и значението на продължаващата подкрепа на Полша за Украйна, като се има предвид, че 90% от европейската помощ за Украйна минава през Полша. „Имам усещането, че подкрепата на Полша не бе оценена правилно от Украйна обаче“, каза Навроцки. Исторически, Полша и Украйна никога не са били в особено добри отношения.

• В Беларус, Лукашенко в интервю каза „Ако Тръмп инициира създаването на блок „Голямата петорка“, състоящ се от Русия, Китай, Япония, САЩ и Индия, светът ще стане съвсем различен". Лукашенко също отписва Европа като геополитически фактор.

• В Белгия, премиерът каза „Не съм прекалено загрижен за руските искове в руските съдилища. Те не са приложими в ЕС. Ако искат да конфискуват активи в Русия, да го правят. Русия има много форми на сплашване: хибридна война, дронове, кибератаки, щети върху критична инфраструктура, съдебни дела. Няма да отстъпим заради това. Не виждам да имат добър шанс срещу Euroclear, защото Euroclear действа стриктно в рамките на международното право. Ако започнете война, вашите суверенни активи се замразяват, докато тя приключи, след което се сключва мирен договор и се постига споразумение. Това се е случвало и преди в историята.“

• В Средиземно море, Украйна за пръв път удари танкер от сенчестия флот. Всъщност е китайски танкер, разтоварил нефт в Китай и на път обратно към балтийското руско пристанище Уст-Луга. Наистина е интересно откъде са излетели дроновете и коя държава им е разрешила да минат през нейното въздушно пространство? Войната е все по-близо. По този повод, Путин каза „Това се прави с утилитарна цел: да се вдигнат застрахователните премии. Това няма да постигне очаквания резултат и няма да наруши никакви доставки, а само ще създаде допълнителна заплаха. Със сигурност ще последва отговор от наша страна.“

• Във Франция, Макрон каза „Отново ще е полезно да се говори с Путин. Разговорите трябва да бъдат водени от Европа, прозрачни и с участието на Украйна. Дотогава Европа трябва да продължи да финансира, да се ангажира, да се съпротивлява и да помага на Украйна“.

• Отново в Русия, Централната банка на Русия планира да търси обезщетение от европейски банки в руски арбитражни съдилища за загуби, причинени от блокирането и използването на активите ѝ. Банката се позовава на резерви, замразени не в депозитара на Euroclear, а в чуждестранни търговски банки. В Европа най-големият обем от такива активи е замразен във Франция, в размер на около 18 млрд. евро. Френското правителство настоява тези средства да не бъдат включени в репарационен заем за Украйна, тъй като се държат в търговски банки, а не в централен депозитар. Извън ЕС руските резерви са замразени и в Швейцария на около 8 млрд. евро, в Япония 25 млрд. долара, в Канада 15 млрд. долара, в САЩ - 5 млрд. долара.

• В Турция, парламентът одобри нов данъчен пакет, въвеждащ нови такси и данъчни промени за множество видове транзакции, в стремеж да се наберат 250 млрд. турски лири (9.75 млрд. лв.) допълнителни данъчни приходи. Законодателството наложи годишни такси за широк набор от дейности и разрешителни, включително търговия с бижута, продажба на употребявани превозни средства, частни здравни заведения, транзакции и разрешителни, свързани с благородни метали, и лицензи за животновъдство. Пакетът ограничи данъчните оценки на сгради и земя за 2026 г., използвани за целите на данъка върху недвижимите имоти, до не повече от два пъти данъчната оценка за 2025.

• В Румъния, премиерът Болоян обяви, че правителството му ще продължи със законодателна инициатива за намаляване на броя на депутатите, съживявайки дългогодишното обществено искане за по-малък и по-ефективен законодателен орган. Предложението е в съответствие с резултатите от преброяването през 2021 г., които показват, че броят на депутатите е с около 13% по-висок от този, който би оправдал настоящият брой на населението. Също така, в съответствие с националния референдум от 2009 г., на който над 77% от избирателите подкрепиха еднокамарен парламент с не повече от 300 депутати, промяна, която никога не беше въведена поради конституционни и политически пречки. Публични данни на уебсайта на парламента показват, че общите разходи за депутати са достигнали 142 милиона румънски леи (55 млн. лв.) през първата половина на тази година. Румъния има 464 депутати, Господ здраве да им дава.

• В Словакия, правителството отказа да се включи в заема за Украйна, обяви премиерът Фицо, обяснявайки, че по този начин страната няма да бъде свързана с участието в какъвто и да е „военен“ заем от ЕС за Украйна. Фицо подчерта, че неговото правителство никога няма да се съгласи с тази инициатива, тъй като Украйна "не се нуждае от оръжия, а от пари за възстановяване", посочвайки няколко проекта в рамките на двустранното сътрудничество, сред които училище за украински деца в Словакия. Имайте предвид, че Украйна ще изпука тези 90 млрд. евро за война, после ще й трябват 500-600 млрд. евро за възстановяване. Познайте кой ще ги даде. Няма да е Путин, няма да е Тръмп.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам".

---

Коментар на Георги Кадиев български политик и журналист, бивш народен представител.

*Заглавието е на редакцията.

С мадами от конкурси и под знамето на президента, бургазлията Тихомир Атанасов гради нова партия