Моника Валериева на косъм със смъртта, още се лекува

Ключови думи: моника валериева, флагман

Плеймейтката Моника Валериева е била на крачка от смъртта. За това сподели самата тя в публикация в Инстаграм профила си, придружена със снимки от болнично легло.

Валериева разказва, че последните пет месеца от живота ѝ са преминали в тежка агония.

Моделката се е борила с тежка инфекция и предупреждава, че вътрешноболничните бактерии отнемат живота на милиони хора по света.

Оказва се, че не търси сензация, а иска да предпази други от подобен ужас. Тя апелира хората внимателно да обмислят дали да се подлагат на процедури, които не са жизненоважни, и винаги да търсят повече информация и изследвания.

Моника признава, че борбата е била изтощителна – физически, психически и емоционално.

„Пиша този пост, за да не спирате да се борите никога, колкото и да е тежко, трудно и съсипващо“, споделя моделът.

В публикацията си тя разказва, че преди почти 8 години се подложила на първата си интервенция за поставяне на гел в дупето. Течен филър, който се поставя с канюла, подмускулно, така че да придаде желания обем.

В края на август 2025-та, обаче, почувствала "нещо като топче на нетипично място". Оказало се мигрирал гел. Оперирала се. По нейни думи преживяла "много лека процедура, след която ставаш и си тръгваш". Така и направила.

Но след това дошли сериозните проблеми. И то не заради операцията, а заради разпространението на животозастрашаваща бактерия, която лекарите не установили първоначално.

След 4 месеца безпредметно лечение, Валериева срещнала лекар, който предложил "отново да се вземе микробиология и да се изследва в още лаборатории". Така установили причините за ужаса, през който преминала.

Красавицата изказва благодарност към лекарите, приятелите, семейството и дори към непознати хора, помогнали ѝ с намиране на лекарства и лечение. Най-силните ѝ думи обаче са насочени към самата нея – за силата, психиката и търпението, които са ѝ помогнали да оцелее и да продължи напред.

Годината за Моника Валериева завършва с надежда, че заедно с нея ще приключи и дългото медикаментозно лечение. Макар да нарича преживяното „ужас“, тя вижда и уроците, които е получила.