Обич не се дава по график. Споделеното родителство е шанс да не "счупим" децата си

Разбира се, тук говорим за отношения, в които не присъства никакъв тип насилие - нито физическо, нито емоционално или психическо

Ключови думи: Раздяла, споделено родителство, деца, мъже, жени

След месеци на протести и обществен натиск в България бяха приети окончателни промени в Семейния кодекс, с които законово се въвежда споделеното родителство. Това е реална и важна крачка напред, която е дълбоко социална, защото засяга децата.

В България, а и не само, раздялата между двама родители остава един от най-големите проблеми на съвременното общество. В свят на масова комуникация и бързи решения, някак естествено стана и двойките да се разделят, често без да се замислят за трудностите, които им предстоят. При подобен сценарий двама възрастни могат да поемат своя път, но най-големият проблем почти винаги остава за децата им - за тяхното психическо и емоционално състояние.

В японската култура съществува изкуство, наречено Кинцуги за поправяне на счупена керамика чрез ремонтиране на зоните на счупеното се залепва със злато (лак със напрашено злато) и така предметът, било то чаша, чайник или чиния, не само не се изхвърля, а започва нов живот, още по-ценен. На същия принцип и нашите баби и дядовци са имали своите трудности, но живеейки в друго време, са успявали да намират баланс чрез компромиси и да остават заедно. А човешките взаимоотношения особено в съвремието са именно такива - фини, подобно на керамика.

Разбира се, тук говорим за отношения, в които не присъства никакъв тип насилие - нито физическо, нито емоционално или психическо.

Говорим за балансирани двойки, които в тежкото ежедневие усещат, че губят себе си и търсят решение в мисълта, че партньорът им не дава любовта по начина, по който те очакват.

В изключително въздействащата книга „Проницателя“ на Анди Андрюс, в една от историите се разказва именно за такава раздяла. Двама души се обичат, но проблемът е в това, че е по различен начин. В книгата това е описано по поетичен начин - като любовта на канарчето, при която човек има нужда да чува, че е обичан. При любовта на котката, при която обичта се изразява чрез докосване и телесна близост или любовта на кучето, която е грижа и нуждата от грижа. Това са само няколко примера, а вариантите на любовта са хиляди. Важното е да осъзнаем, че ако любовта я има, трябва да си зададем въпроса дали партньорът ни не обича по различен начин, а не по този, който ние очакваме.

В моменти на раздяла и несигурност е добре да се потърси помощта на семеен терапевт и да се работи върху връзката, ако тя все още не е окончателно приключила. Но ако въпреки всички усилия любовта е изчезнала, е важно да приемем раздялата и да не забравяме, че сме обичали човека, с когото сме създали дете.

И тук идва най-важният въпрос - как да се разделим по най-безболезнения начин

В България всяко четвърто дело е за развод, а почти всяко такова започва с ожесточена битка за родителските права. Доста често, водени от обида и гняв, майките не позволяват на бащите да виждат децата си. Ако мъжът не е насилник, не е алкохолик или наркозависим, подобна позиция е абсурдна. Децата имат право и на двамата си родители и на време с тях. Това е най-здравословният вариант при една раздяла. Важно е и да не присъства разделение, при което единият родител да говори за другия негативно и по този начин да се развива мнението на детето.

Семейния терапевт Иво Мянков казва: "Не правете детето посредник. Ако имате да изяснявате нещо, го правете чрез имейл. Това е отличен инструмент в днешно време за комуникация между хората. Чрез имейлите могат да се обсъдят конкретно-практическите аспекти при отглеждане, възпитание и издръжки за детето. По този начин се избягват отварянето на стари рани и негативни емоции. Недейте да споделяте информация за развода или вашите гневни чувства към бившия партньор. Никога не си позволявайте да обсъждате проблемите пред децата си. Те не трябва да чуват вашите противоречия, караници и конфликти".

Досега, макар и неузаконено, по-балансираните родители успяваха да отглеждат децата си в режим на споделено родителство. Именно тези семейства създават, доколкото се може, психически здрави и стабилни деца.

Важно е да се разбере, че „споделено родителство“ (или „съвместно упражняване на родителските права“) е много повече от математическо разделяне на времето 50/50. Това е философия, която утвърждава равностойната отговорност на двамата родители за всички аспекти от живота на детето - емоционални, образователни, здравни и социални. Този модел включва както споделено физическо попечителство (къде живее детето), така и споделено юридическо попечителство (съвместно вземане на решения).

С приетите промени в Семейния кодекс вече е записано, че и двамата родители носят отговорност за възпитанието и грижите за детето, независимо дали живеят заедно или са разделени. Когато и двамата заявят желание да упражняват родителските си права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права, като определи конкретните ангажименти на всеки от тях. При разногласия съдът ще бъде този, който ще ги разрешава.

До този момент в законовата рамка съществуваха разпоредби, според които при повече от две неизпълнения в рамките на една година на съдебно решение от страна на отглеждащия родител другият може да заведе ново дело за промяна на родителските права. Е, вече това не е така, след като месеци наред в България се провеждаха протести с настояване споделеното родителство да бъде уредено законово. И това вече е факт.

Освен това беше приета и още една важна промяна в Кодекса на труда. Родителите или осиновителите на деца до 12 години вече ще имат право на гъвкаво работно време през цялата година.

Това е изключително важна стъпка, защото на разделените родители често им се налага да работят на две или дори три места, за да покриват ежедневните разходи. Гъвкавото работно време ще им даде възможност да бъдат не просто финансово стабилни, но и пълноценни родители.

И най-важното при тази нова законова рамка си остава, че в едно общество, ако има психически здрави и осъзнати родители, които имат време и отделят внимание за децата си, те растат спокойни и стабилни.

Така че в навечерието на Коледа, нека си пожелаем да сме по-осъзнати, по-смирени и по-заедно за едно по-добро бъдеще!

А това вече е инвестиция в бъдещето на държавата.