Найджъл Фараж ще съкрати 68 000 държавни служители, у нас темата продължава да е табу

Вече открито Найджъл Фараж се спряга като следващ министър-председател на Великобритания

Ключови думи: Найджъл Фараж, председател, Великобритания

Лидерът на Reform UK обеща да съкрати 68 000 работни места в държавната администрация, ако влезе в изпълнителната власт. Целта е пределно ясна - по-ефективно управление и спестени 5 милиарда паунда за британските данъкоплатци.

Найджъл Фараж, вече открито спряган като възможен следващ министър-председател на Великобритания, не крие, че е готов за фронтален сблъсък със синдикатите. Подобна реформа по дефиниция не може да бъде „безболезнена“, но точно в това се състои нейната сериозност. Reform UK още през октомври загатна за подобни намерения, аргументирайки се с твърдението, че британската държавна администрация е нараснала с една трета за последното десетилетие и вече наброява около 540 000 служители.

Планът не се изчерпва с механични уволнения.

Предвижда се намаление на броя на държавните служители с 13.6%, а разходите за персонал да спаднат със 17.4%. Съкращенията ще бъдат насочени най-вече към секторите човешки ресурси (минус 67%), „политически експерти“ (минус 50%) и комуникационни отдели (минус 60%). Затварянето на правителствени офис сгради в Лондон при изтичане на наемите им би донесло допълнителни икономии от 100 милиона паунда годишно.

Но може би най-важният, и най-неудобният за статуквото елемент от плана, е отказът от автоматични повишения, основани на прослужено време. На тяхно място Фараж предлага система, в която заслугите, резултатите и ефективността имат значение. Идеята е най-добрите служители да бъдат стимулирани, а държавната служба да се конкурира за качествени кадри не с гарантирана пожизнена сигурност, а с възможност за развитие и признание.

Това не е изолиран британски план. Аржентинският президент Хавиер Милей вече съкрати над 50 000 държавни служители. Румъния подготвя освобождаването на 30 000 души още догодина. Темата за раздутата администрация е на масата в редица европейски държави, където политическите елити започват да осъзнават, че държавата не е само работодател, а преди всичко инструмент за обществена полза.

На този фон българската реалност изглежда почти сюрреалистична. У нас темата за съкращаване на излишната държавна администрация остава табу. Не само че никой не говори за реформи, но дори обратното – куп излишни държавни служители не просто ще си останат по местата, а ще получат и по-високи заплати. В държава, която хронично страда от неефективност, бавни услуги и липса на резултати, „реформата“ отново се свежда до преразпределение на разходи, а не до смелост за промяна.

Разликата не е в числата. Разликата е в политическата воля. И докато други държави започват да лекуват болестта, ние продължаваме да си затваряме очите за симптомите.

БСП и ИТН май са чао, но не отписвайте Борисов и Пеевски