БСП и ИТН май са чао, но не отписвайте Борисов и Пеевски

Дълго се мислеше, че с Корнелия Нинова партията е стигнала дъното, но се оказа, че винаги може още половин метър надолу, а ИТН - те си останаха партия, построена върху телевизионния мит

Ключови думи: бсп и итн, извън политиката, политика, избори, какво се случва, анализ

Доброволното падане на кабинета „Желязков“ не е просто институционален жест. То е сигнал, че пластовете в българската политика започват да се разместват под натиска на една пробудена гражданска енергия, която чакаше подходящия момент, за да се излее като нова вълна. Ако социолозите не грешат и на следващите избори към урните действително поемат 3 милиона и повече души, при 2.5 милиона на предишните, България ще влезе в онези редки моменти, в които политическата система се презарежда, а някои играчи губят почва под собствените си крака.

Двете големи загуби: краят на БСП и ИТН 

БСП и ИТН влизат в изборния цикъл като два потъващи кораба.

БСП се дави в безтегловност. Новото ѝ ръководство не успя да формулира нито визия, нито страст, нито дори прилична реторика. Дълго се мислеше, че с Корнелия Нинова партията е стигнала дъното. Оказа се, че винаги може още половин метър надолу. Ако прогнозите за висока активност се сбъднат, и особено ако Радев влезе в голямата игра, социалистите рискуват да останат пред портите на парламента – унижение, което би катализирало поредната вътрешнопартийна криза, завършваща с нов лидер, нови обещания и вероятно същите резултати. Все пак БСП има традиции и структура – почва, от която някога може и да израсне нещо ново и жизнено.

ИТН пък си остана партия, построена върху телевизионен мит. Тя не успя да създаде трайни местни структури, няма организационна плът, няма лидер в истинския политическия смисъл. Слави Трифонов е по-скоро холограма, тотем. 

Преди повече от две хилядолетия в древногръцкия театър е въведен героят, наречен deus ex machina. В края на представлението чрез скрипци и макари са спускали на сцената актьор, играещ ролята на Бог, който е обяснявал на публиката каква е поуката и е давал мъдри съвети. В същото се превърна и Слави Трифонов. Той се появява по същия начин като deus ex machina, но във фейсбук и то с изключени коментари. В крайна сметка вече никой не го приема сериозно. Политическият му глас кънти кухо. А думите на неговите аватари Тошко Йорданов и Станислав Балабанов бяха на моменти обидни и през цялото време надменни. За тях пътят обратно към шоуто може да се окаже еднопосочен и окончателен.

За някои предстои бюрократична чистка

С отлива на влияние, започва и отливът от институциите. В джунглата и в политиката никой не прощава слабостта. Инсталираните от БСП и ИТН кадри в министерства, агенции, държавни предприятия и бордове постепенно ще освобождават местата си. Не от саможертва, а под натиска на новите политически ветрове.

Но държавната администрация не търпи вакуум. Петцифрените заплати никога не остават дълго без притежател – просто започва нова ротация на същия стар принцип.

ГЕРБ и ДПС – старата архитектура на властта остава

И тук идва голямата ирония: докато част от политическия пейзаж се разпада, ГЕРБ и ДПС – Ново начало остават стабилно окопани. Те разполагат с кметове, общински съвети, административни лостове и влиянието си в съдебната система. Това са структури, които не се влияят чак толкова драматично от изборни цикли – те произвеждат власт ежедневно.

Интересно беше двойното сценично представление вчера:

– Росен Желязков – подреден, спокоен, дори мъдър. Освободен от ролята на смокинов лист, той за първи път от месеци изглеждаше човек, който говори собствените си думи, а не прикрива чужди договорки.

– Бойко Борисов – 40-минутен монолог от познатата му стилистика: изпълнен с диалектни фрази и каруцарски смешки, предназначен да се хареса на обикновения българин, на бачкатора без висше образование, тоест на хората, които Борисов очаква да гласуват за него на следващите избори, освен администрацията, свързана с ГЕРБ. Пресметнато обръщение към неговия електорален гръбнак.

В тази реч чухме много неща. Имаше и доста за гледане. Например, видяхме как младият Алгафари тича толкова бързо да носи бумагите на Борисов, колкото и баща му от телевизия в телевизия, за да защитава позициите на лидера на ГЕРБ.

Но най-важното беше това, което не бе казано.

В речта на Борисов нямаше нито един критичен намек към Делян Пеевски. Това мълчание говори достатъчно: политическият съюз между ГЕРБ и ДПС остава непокътнат, независимо от шумовете на повърхността. Това е съюз, който част от активистите на ГЕРБ преглъщат трудно – и на Борисов тепърва предстои да им обясни защо е необходим.

Нищо чудно и в самата партия вече да зреят мисли за едно стратегическо отстъпление: Борисов да приеме ролята на почетен председател, а напред да излязат нови политически лица. Дори това да не се случи скоро, едно е ясно: партията се нуждае от нови говорители, които да говорят на новата епоха.

Какво следва?

В момент, в който БСП и ИТН слизат с политическия асансьор надолу – към изхода, ГЕРБ и ДПС запазват твърди позиции. Те няма да са просто присъстващи в следващия парламент, те ще са фактор.

Остава да видим кой ще застане срещу тях?

Новата политическа енергия тепърва търси своята форма.