Допаминова диета - новата мания на Gen Z

Ключови думи: Допаминова диета, мания, младежи, Gen Z, нищо правене, допаминов режим, концентрация

В социалните мрежи се ражда парадоксална тенденция – представители на поколението Z масово преминават към т.нар. „допаминов режим“, в който умишлено избират скуката. В TikTok все по-често се появяват видеа, показващи млади хора, които оставят телефоните си, изключват музиката и просто… седят. Без екран, без звук, без разговори и без каквато и да е външна стимулация.

На пръв поглед това изглежда странно, дори нелогично. Но в епоха на непрекъснати известия, алгоритми, видеа и свръхинформация, скуката започва да се възприема като нов вид лукс. Все повече млади хора си задават въпроса дали съзнателното „нищо-правене“ може да помогне за възстановяване на концентрацията и менталния баланс.

Терминът „rawdogging“ идва от интернет жаргона и първоначално има друго значение, но в онлайн културата вече се използва в по-широк смисъл – да правиш нещо без защита, без подготовка и без разсейване. В контекста на новата тенденция „rawdogging boredom“ означава пълно лишаване от стимули.

Практиката включва съзнателно изключване на всички външни дразнители – без телефон, без слушалки, без телевизор, без разговори. Човек остава насаме със себе си и мислите си. Продължителността варира – от кратки сесии от 10–30 минути до няколко часа, в които единственото „занимание“ е да бъдеш в тишина.

Според Андреас Елпидору, изследовател на скуката и автор на книгата The Anatomy of Boredom, подобна практика може да има ефект, но не бива да се възприема като бързо решение. По думите му еднократното преживяване само по себе си не създава умение.

Той подчертава, че за трайна промяна са нужни повторение, тренировка и изграждане на навик. Скуката може да бъде инструмент, но само ако се използва системно и осъзнато, а не като еднократен експеримент.

Проф. Елизабет Уейбрайт от Университета на щата Вашингтон също вижда стойност в тенденцията. Според нея „седенето в скука и правенето на нищо е изключително полезно както за деца, така и за възрастни“.

Тя обяснява, че подобни моменти създават пространство за по-дълбоко мислене, позволяват на ума да се успокои и стимулират креативността. Когато мозъкът не е постоянно ангажиран със стимули, той започва да обработва информацията по различен начин.

В същото време проф. Уейбрайт предупреждава, че социалните мрежи често превръщат полезни идеи в крайности. По думите ѝ не е ясно колко „нищо“ е достатъчно, за да има реален ефект. Вероятно еднократното „рестартиране“ помага временно, но по-устойчиви резултати могат да се постигнат само чрез редовна практика.

Проф. Хедър Ленч от Тексаския университет сравнява „rawdogging boredom“ с експозиционната терапия – метод, при който човек постепенно се излага на нещо, което му причинява дискомфорт или тревожност.

Според нея е полезно да се научим да понасяме скуката и да прекъснем автоматичния рефлекс да посягаме към телефона при първия момент на тишина. Въпреки това тя препоръчва по-плавен подход, известен като „систематична десенсибилизация“.

Този метод включва започване с кратки периоди на скука, комбинирани с техники за релаксация или осъзнатост, и постепенно увеличаване на времето. Така умът свиква с липсата на стимули, без да изпада в стрес или тревожност.

Спадът във вниманието вече е добре документиран. Психологът Глория Марк от Университета на Калифорния посочва, че през 2004 г. средната продължителност на вниманието върху един екран е била около две минути и половина.

През 2012 г. този показател спада до 75 секунди, а през последните години достига около 47 секунди. Медианата дори пада до едва 40 секунди, отбелязва Newsweek. Данните показват рязка промяна в начина, по който мозъкът обработва информацията в дигиталната среда.

Андреас Елпидору подчертава, че вниманието е ограничен и ценен ресурс. Според него то трябва да бъде насочвано не само към екраните, но и към смислени лични проекти и хората около нас. По-кратките интервали на концентрация не са просто симптом, а сигнал за отслабваща способност за продължителен фокус – умение, което ще остане жизненоважно, независимо колко бърз и фрагментиран става светът.

В крайна сметка решението звучи просто, макар и трудно за изпълнение: оставете телефона, позволете си да скучаете и наблюдавайте как реагира умът ви. Понякога точно в тишината започват най-важните процеси.