Защо в Хърватия проклеха еврото

Ключови думи: евро, новини, Флагман, Хърватия, прокле еврото

По-малко от три седмици остават до преминаването към еврото у нас. България ще стане 21-ата държава в еврозоната от общо 27 страни членки на Европейския съюз. Какво показва опитът на две близки до нас страни - Хърватия и Словакия?

1 януари 2026 г. става историческа дата за България - приемането на еврото за национална валута. Точно преди три години друга страна става 20-ият член на еврозоната - Хърватия. Сочена за пример както от поддръжниците, така и от противниците на еврото у нас.

Адриатическата държава ни посрещна с оптимизъм и амбиция за светло бъдещо, след тежки времена - близо петгодишна война след обявяване на независимостта на страната през 90-те години. А когато целият свят спира заради пандемията, хърватите са разтърсени от земетресения.

Звонимир Савич, специален съветник на министър-председателя:

"В началото на ковид пандемията публичният дълг към БВП беше почти 90%, но няколко години след това ние сме под 60%. Това показва, че сме стабилни и контролираме бюджета, грижим се за обществото и пенсиите. За последните 7 години пенсиите се увеличиха с почти 100%. Икономиката ни има стабилни нива на растеж през последните няколко години, имаме големи инвестиции, особено от европейски фондове. Ние сме в топ 3 на страните по ПВУ. Хърватия има 10 млрд. евро на разположение - до сега сме получили повече от 5 млрд. евро. Тази година още 1 млрд. евро, а до края на следващата още 2-3 млрд. Така, че се справяме добре и с инвестициите."

Основното притеснение на гражданите винаги е едно - ще донесе ли еврото по-високи цени и ще стане ли животът по-труден. Тук гледната точка на икономическата наука се противопоставя на общественото мнение. Ана Кнежевич, председател на Хърватската асоциация за потребителска защита: "Цените полудяха и постоянно растат и хората проклеха еврото. Не може да следват този ръст и според тях цените постоянно се повишават." Мима: "Всичко е по-скъпо, два пъти по-скъпо… Някои хора печелят добри пари и живеят страхотно, получават европейски заплати, но ако нямаш собствен апартамент, ако не печелиш достатъчно добре - тук, според мен, е твърде скъпо за живеене." Зводимир: "Животът ни поскъпна, цените се повишиха заедно с влизането на еврото, но мисля, че те вече са стабилизирани и ще имаме ползи от еврозоната."

Майкъл Фауленд, подуправител за европейските и международни отношения и кредитините институции в Хърватската народна банка: "Много граждани, не само в Хърватия, твърдят, че с еврото идват по-високи цени. Кумулативната инфлация в Хърватия от 2021 г. насам, когато започна да расте, е 32%. Същото е в България и в други източноевропейски страни, където нарасна дори повече. Как може да обвиняваме въвеждането на еврото в Хърватия за инфлацията? Очевидно е, че е нещо друго. Първо инфлацията започна да расте заради неравномерното възстановяване след ковид, а след това руската агресия в Украйна."

Проф. Марияна Иванов, преподавател във Факултета за икономика и бизнес, Загребски университет: "Когато посетите някои кафенета, виждате, че кафето е поскъпнало. Хората виждат тези промени и са много чувствителни към някои от тях. Но ако използвате кошницата от хиляди стоки и услуги и видите какво се е случило с техните цени, средният ефект от въвеждането на еврото е само 0,4 процентни пункта за всички стоки и услуги." Още преди приемането на еврото Хърватия е, както те казват - евроизирана - цените на имотите и колите са в евро, 2/3 от депотизите също. Търговията с държавите членки на ЕС е 3/4 от общата търговия на Хърватия.

Друго предимство на еврото е отпадналата нужда да се конвертира валута. Във времето публичната подкрепа за еврото е висока, но се повишава допълнително след влизането в еврозоната, когато започват да се усещат и преките ползи. В случай на финансови затруднения хърватското правителство може да поиска заем от Европейския механизъм за стабилност. В икономическо изражение възникването на идеята за националната държава е намерило израз в националната валута, в която някои граждани виждат израз на суверенитета. Ивана Газич, председател на УС на Забгреската фондова борса: "Всяка страна, която иска да бъде част от ЕС, също трябва да приеме валутата. Знаем, че някои държави силно се противопоставят на това.

Ако обаче погледнете например лихвените проценти в тези държави, колебанията на валутния курс и т.н., техните граждани със сигурност не живеят по-добре с местните валути. Единствената опозиция сред обществото казваше, че губим част от независимостта си. Но какво всъщност представлява независимостта на собствената валута? Хората купуват акции в САЩ, търгуват с криптовалути. Нищо от това не е свързано с България или българския национален интерес. Така че мисля, че съвременният паричен поток всъщност е направил местните валути не само по-малко важни, но и по-уязвими." Горан Шараваня - главен икономист в Хърватската икономическа камара: "Ползите надхвърлят с много недостатъците. Най-силният аргумент против е, че се отстъпва част от суверенитета. Разбирам това, уважавам аргумента. Другият, който съм чувал, е, ако валутният съюз се разцепи. Веднага моят аргумент е, ако хипотетично това се случи - бихте искали да сте вътре в тази система, защото ако сте извън нея, с вашата малка валута спрямо голямата - за вас денят няма да бъде добър. Бъдете вътре, използвайте всички механизми на ЕЦБ и всичко останало, което ЕС предлага." Бранко Роглич, председател на Българо-хърватския бизнес клуб, най-големият хърватски инвеститор в България: "България принадлежи към Запада. Присъединяването на българската икономика към еврозоната ще бъде полезно за всеки български гражданин и също за предприемачите и за държавата. Това е напълно в реда на нещата, както е нормално да пресичаме границите без полицейски контрол. В Европа ние сме една държава, в Европа сме приятели между нациите и това е полезно за всеки народ и европеец."

Какво следва след еврозоната? За Хърватия, подобно на България, стремежът е присъединяване към най-развитите икономики в света - членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Андреа Чович, заместник-ръководител на представителството на ЕК в Хърватия и ръководител на медийния екип: "Това ще направи Хърватия част от изключителен клуб от държави. От НАТО през ЕС, еврото и Шенген до ОИСР - това ще бъде завършек на хърватския път, който да кажем е европейски път, но също и глобален."

Ако от Хърватия може да почерпим пресен опит, то от Словакия, която използва еврото от 2009 г. и вече е член на ОИСР от началото на века може да си направим изводи. Как единната валута може да допринесе за икономическия растеж на малка отворена икономика, в която безработицата преди четвърт век е 20%, но в хода на европейската си интеграция се превръща в икономически тигър. Габриел Махлица, директор на Институт за финансови политики, Министерство на финансите на Словакия: "Ние бяхме определени като икономически тигър, защото направихме много реформи и това бе забелязано от Световната банка, която ни посочи за най-реформирана държава. Присъединяването към еврозоната бе начин да покажем на нашите икономически партньори, че сме по-стабилни и по-предсказуеми." Растислав Хованец, държавен секретар в Министерството на външните работи и европейските въпроси: "Компаниите и чуждестранните инвеститори не трябваше да вземат предвид валутния риск и допълнителните разходи. Това ни даде, като страна, по-голяма стабилност, защото изпълнихме всички тези критерии. Така станахме по-стабилни и това беше най-голямото конкурентно предимство пред нашите съседи, защото Чехия, Полша и Унгария все още не използват евро".

Страната се подготвя изключително старателно и преходът преминава гладко. В хода на подготовката за еврозоната в Словакия се изготвят редица материали, сред които лепенка, която все още стои на някои от магазините, калкулатор и гривна, която е предоставена на един от фестивалите, така че повече хора да научат за еврото. Приемането на еврото създава предпоставка за стабилна монетарна среда, която дългосрочно поддържа инфлацията по-ниска спрямо страните от Вишеградската четворка. Това изглежда е причината страховете от инфлацията отдавна да са забравени и в очите на гражданите да са останали само преките ползи. Джоузеф: "Честно казано приветствах еврото. Причината е, че всичко става по-лесно. Моят син живее в Прага и за него да отиде в чужбина означава обмяна на пари, както го правехме преди 20 години. По мое мнение еврото е хубаво за хората и практично за бизнесмените, защото те могат да обменят средства без допълнителни разходи. Поздравявам българите. Не съм усетил промяна в цените - нормално е те да растат - винаги го правят." Юрай: "Бях доста млад, защото минаха почти 20 години, плюс-минус.

Единственото нещо е, че трябва да свикнеш с разликата между това да виждаш цената в крони и след това в евро. Положително е, че имаме същата валута, не като съседните страни, а като останалата част от Европа и няма нужда да обменяме пари." Мириам:

"Аз бях малка, когато въведоха еврото, така че не мога да го сравня с нищо, но родителите ми са ми казвали, че са го възприели доста положително. Но когато преминахме от словашката крона към еврото, всичко стана малко по-скъпо, но мисля, че в днешно време това няма значение, защото абсолютно всичко поскъпна и вероятно ще поскъпва още." Растислав Хованец, държавен секретар в Министерството на външните работи и европейските въпроси: "Определено, инфлацията е много по-ниска днес, отколкото беше преди. Имахме инфлация на ниво от може би 7-8% тогава. След приемането на еврото ние станахме по-стабилни, защото силата на цялата еврозона и Европейската централна банка са тези, които държат инфлацията под контрол."

Когато Словакия приема еврото, инфлацията не е единствената грижа - страната се присъединява към еврозоната в най-лошия възможен момент - точно в разгара на световната финансова криза. Въпреки предизвикателствата, изследване на ОИСР показва, че словашката икономика е постигнала 10% ръст в БВП след преминаването към еврото. По-голямата европейска интеграция и отвореността на словашкия износ се увеличава рязко, достигайки близо 100% от БВП, което е по-високо от нейните съседи. Стабилността на еврото понижава финансовата волатилност без да стимулира бум в недвижимите имоти. След 17 години членство на Словакия в еврозоната одобрението за еврото сред населението е над 80%. А доверието в ЕЦБ също е много високо.

Препоръките от опита на Словакия са повече реформи и по-добро образование. Габриел Махлица, директор на Институт за финансови политики, Министерство на финансите на Словакия: "За всяка страна, структурните реформи са важни, но най-важното, което може да ни подготви за бъдещи кризи е образователната реформа. Това е, което може да ни предпази от шокове. Хората трябва да са много по-гъвкави и адаптивни и за това образователната реформа е най-важна." Игор Барат, член на борда на директорите на Ексим банка: "Еврото е инструмент. То е като по-добро гориво за вашия двигател, но без да се настройват други елементи не можете да усетите ползата от него. Преди да въведете еврото, трябва да направите реформи. След като имате еврото, трябва да продължите с реформите.

Така че еврото не е някакъв превключвател, който променя живота ви към по-добро от вечерта до сутринта." Еврото отваря врати и създава нови възможности - за инвестиции и за бизнес, води по-висок жизнен стандарт и превръща хората в граждани на света. Но българинът го е казал - Бог дава, ала в кошара не вкарва. Отвъд удобството при пътувания в чужбина или по-лесното сравнение на цените - структурните реформи, повишената продуктивност и образованието са факторите, които могат да донесат истинските ползи за гражданите. Еврото е само инструмент.