Gen Z е общото между протеста в България, бунта в Сърбия и кмета на Ню Йорк

Те не са деца на прехода, нито са продукт на „златните години“ на глобализацията. Те са деца на кризите – финансови, морални, екологични и политически

Ключови думи: протест, софия, gen z, бъгария, сърбия, сащ, хора

Тема в развитие

Gen Z е общото между протеста в България, бунта в Сърбия и кмета на Ню Йорк Васил Терзиев: Болезнено е да гледаме как се руши София „Продължаваме промяната“ се разграничи от вандалите

Делян Пеевски обвини президента за погромите и палежите в София Започват нови сблъсъци? Полицаите атакуват протестиращи по улиците Погром в централата на ГЕРБ, мебелите на партията горят Сблъсъци в София, летят камъни и бутилки след опит на полицаите да отблъснат демонстрантите Какво се случи тази вечер в Бургас (ОБЗОР) Изстрели пред централата на ДПС-НН? Протестиращите във Велико Търново пробиха полицейския кордон Атака към централата на ДПС-НН! Протестиращите тръгнаха на шествие Веселба пред Народното събрание, кръшни хора се люшнаха напук на бюджета Протестът в Бургас продължава втори час Кметът на Варна: С бухалки не могат да ни отнемат свободата, защото сме обединени Провокатори пред парламента се опитват да окървавят протеста Кирил Петков към ГЕРБ и ДПС-НН: Има една линия, която не искате да прекосите Физзарядка на площад „Независимост“ в София, протестиращите подскачаха, а полицията започна лов за хулигани (НА ЖИВО)

виж още

скрий

Едно ново поколение започна да се осъзнава. Тихо, почти незабележимо, то напуска пределите на тийнейджърството и навлиза в света на възрастните с всичките му проблеми, кризи и конфликти. Това е поколението Z – младежите, които днес са студенти, млади професионалисти на първото си работно място, наематели без собствен дом и граждани без илюзии. Те не са деца на прехода, нито са продукт на „златните години“ на глобализацията. Те са деца на кризите – финансови, морални, екологични и политически.

И първото, което това поколение разбра, е простата, брутална истина: светът е несправедлив. Не по философски, а по счетоводен начин. Някои печелят милиарди от алгоритми и борси, други карат колите на своите родители и броят стотинки за наема си. Възможността за собствен дом – онзи базисен буржоазен символ на стабилност, който предишните поколения постигнаха сравнително бързо с труд и постоянство – за Gen Z се превръща в безкрайно далечна перспектива, обвързана с 30 - 40 години дълг. И то в най-добрия случай.

От двете страни на Атлантика картината е една и съща: концентриране на богатство в един малоброен елит, обезценяване на конвенционалните пари, обедняване на трудещите се и политическа класа, все по-изолирана от реалността, все по-цинична и все по-вкопчена във властта. Gen Z не вярват на управляващите по дефиниция, но не защото са „разглезени“, а защото са видяли твърде много провали. Когато инфлацията изяжда спестяванията на родителите им, а заплатите изостават от цените, доверието се изпарява много бързо. Затова те търсят алтернатива – било в криптовалутите, било в радикалната политика. Това не е романтика, а опит да се спасят от несигурността.

На този фон не е случайно, че една от най-силните новини отвъд океана е възходът на Зохран Мамдани – млад, само на 34 години, ляв, мюсюлманин, представител на поколение, което не иска да „влезе в системата“, а да я пренапише. В Америка, където Доналд Тръмп още доминира като риторика и символ на статуквото в другия му, консервативен вариант, се появи фигура, която заговори на различен език – езика на онези, които не притежават нищо, но не искат да изгубят бъдещето си. Мамдани не просто спечели безапелационно кметските избори в Ню Йорк. Той спечели поколението Z. Заради което хитрият Тръмп моментално започна да го ухажва, въпреки тежките думи, които си размениха в предизборната кампания.

Същото поколение, което днес изпълва улиците на Белград и София.

Протестът събуди GenZ и това е лоша новина за политическия елит

Протестите в Сърбия не са просто срещу президента Вучич. Те са срещу умората от едноличната власт, срещу усещането за вечност в политиката, срещу схващането, че „няма алтернатива“.

В България гневът все още е в зародиш и изглежда по-разпилян, по-хаотичен, но не по-малко опасен. Това са млади хора, които не помнят хиперинфлацията от 90-те и мутрите, но разпознават олигархията. Не вярват на неискрени обещания от рода на „ще ти купя колело, ама друг път“, а искат решения.

Тук е и големият въпрос: кой ще успее да им говори така, че да го чуят и разберат? Българската политика, в която доминират хора на по 50 - 60 години, все още се опитва да адресира проблеми от XX век с инструменти от XIX. Поколението Z иска отговори за икономиката, за трудовия пазар, за жилищата, за образованието, за неравенствата. Иска не лозунги, а план. Не клишета, а визия.

Ние, поколението Х, сме уморени. Изживяхме своята битка и, честно казано, не спечелихме войната. Някои неща променихме, много шансове пропиляхме… Сега е време да предадем щафетата. И това е добро развитие. Защото всяка епоха има нужда от своя гняв. А гневът на Gen Z не е разрушителен – той е пречистващ.

Процесът вече започна. В Ню Йорк, в Белград, в София. Може да не видим резултата още утре, може да не го разпознаем веднага. Но новият цикъл е тук. И както винаги в историята, смяната на поколенията не пита дали сме готови.

Този свят бавно, но сигурно става техен – на поколението Z.

С всички рискове, грешки и надежди.

И с отговорността да го направят по-добър.

Не за нас, а за своите деца.

Още от автора:

Знаете ли как се приготвя омлет по бургаски?

Протестът стана масов и гневен заради Цонев, Байрам и Анастасов