Протестът стана масов и гневен заради Цонев, Байрам и Анастасов

Проектобюджетът не просто дразнеше - той обиждаше онези, които пълнят хазната с труда си и гледат как държавната аристокрация живее все по-разглезено

Ключови думи: протест, софия, цончо, байрям, държавна аристокрация

Вчерашният протест можеше да бъде значително по-малоброен и с по-приглушена емоция. Но не беше. И причината не е в абстрактното „обществено напрежение“, а в твърде конкретното предизвикателно и дразнещо поведение на трима депутати от ДПС – Ново начало – Станислав Анастасов, Йордан Цонев и Байрам Байрам. Когато властта реши да говори с ирония, високомерие и ръкомахане там, където се иска сдържаност, тя сама запалва фитила на собствената си криза.

Всичко започна с „художествената“ акция на Анастасов – рисуването по бутафорното прасе в триъгълника на властта. Само по себе си – театър. Случи се в контекста на политическа провокация, като отвърнат жест към предишните провокации на ПП–ДБ.

После дойде заседанието „по никое време“ на бюджетната комисия – чиста проба административна арогантност. А по-късно коментарите на Цонев и Байрам по време на самия протест, скрити зад стените на парламента и язвителни в поведението си. 

С наближаването на декември ентусиазмът по принцип изстива. Хората подреждат празници, не барикади. Затова вероятно протестът няма да прелее в дълга поредица. Но би било добре той да произведе някаква реакция. Защото проектобюджетът не прoсто дразнеше (в 9:30 ч. тази сутрин Бойко Борисов обяви, че ще бъде изтеглен, б.р.) – той обиждаше онези, които пълнят хазната с труда си в частния сектор и после гледат как държавната аристокрация живее все по-разглезено.

И докато площадът кипи, партиите смятат. Хладно. Прагматично. Почти цинично.

Има такъв народ (ИТН) – мълчанието им е по-красноречиво от агитация. Слави Трифонов пише от време на време във „Фейсбук“, но все по-малко хора му обръщат внимание. Вече сякаш друг държи кормилото. Тошко Йорданов и Станислав Балабанов изчезнаха от светлините. Тишината им може да е подготовка – ИТН имат опит в свалянето на кабинети.

ГЕРБ – СДС – опитът на Бойко Борисов да пренапише протеста като анти-евро спектакъл ще остане без зрители. Тази тълпа не е „Възраждане“. Това са градски, проевропейски хора, които не търпят бюджетна подигравка. ГЕРБ ще пазят влиянието си в публичния сектор, внушавайки страх от „уволнения“. Но истината е банална: сменят се директорите, не чиновниците. Партията ще влезе в следващи избори, когато и да са те, с добра стартова позиция, но въпросът е друг – докога ще търпи електоратът ѝ връзката с ДПС – Ново начало.

БСП – мълчат, защото печелят. Последен танц във властта. Следващият вот не им обещава милост, особено ако Румен Радев реши да слезе на терена на борбата за изпълнителната власт.

ПП–ДБ – възкресението им е учебникарско. Колкото повече ги натискаш, толкова по-симпатични стават. Отстъплението на ходещата пиар катастрофа Кирил Петков от първата линия помогна много. Асен Василев стои по-държавнически, а Ивайло Мирчев видимо расте като влияние.

ДПС-Ново начало – растежът им е шумен, самодоволен и дразнещ. Въпросът вече не е дали печелят от протестите срещу себе си (печелят), а дали не се превръщат в товар за собствения си лидер Делян Пеевски. Понякога партиите се срутват не от удар, а от собственото си тегло.

Величие – антикорупционната комисия им подаде удобна топка. Ивелин Михайлов може да превърне ролята на „неудобния“ в електорална валута.

Възраждане – внезапно станаха повече системни, отколкото крайни. Това се харесва на умерените, но ядосва „анти“ настроените – твърдото ядро. Очаквайте ескалации около еврото – вероятно през януари – февруари.

МЕЧ – минимален растеж чрез радикална реторика и агресивна видимост, за сметка на Възраждане, ИТН и БСП. Те ще бъдат навсякъде, където има камера и гняв.

Мирише на промяна. Не на революция, по-скоро на разместване. Много фактори, включително външни, ще я моделират. За мен най-голямата въпросителна остава дали българите ще се научат да спасяват себе си, или ще продължат да героизират временни вождове.