Експерти: Търговският подход "купи сега, плати по-късно" е нова форма на невидимо задлъжняване

Ключови думи: експерти, търговци, подход, задлъжняване, последствия

В действителност това е нова форма на задлъжняване - по-незабележима, но с потенциално много по-дълбоки последствия. Когато човек като Найджъл Морис - съосновател на Capital One и архитект на модерното субпрайм кредитиране, казва, че се тревожи, трябва да му обърнем внимание.

Морис вижда как BNPL вече не се използва за лукс, а за храна. Когато хранителните стоки се плащат на вноски, проблемът вече не е комфорт, а оцеляване.

"Невидимият" дълг

Над 90 млн. души в САЩ използват BNPL услуги, а 25% ги ползват за покупки на храна. Това не е импулсивно харчене - това е симптом на траен недостиг на ликвидност.

Делът на закъснелите с плащания расте: 34% през 2023 г., 39% през 2024 г., и 42% през 2025 г. Това е ясен тренд - нарастващ риск, обвит в илюзия за лесен достъп до стоки.

Още по-притеснително - повечето BNPL задължения не се отчитат в кредитните бюра. Така се създава "фантомен дълг", който не се вижда в официалните данни, пише money.bg. Един и същ човек може да има паралелно множество кредити към различни платформи - и нито един от тях да не е видим за банките. Това изкривява цялата картина на потребителския риск.

Когато растежът скрива риска

63% от потребителите на BNPL са имали едновременно няколко активни кредита, а една трета използват повече от една платформа. Делът на "тежките потребители" - тези с поне два заема месечно - расте.

Повече от половината от тях са с нисък кредитен рейтинг, а субпрайм потребителите получават одобрение в 78% от случаите. Така продукти, създадени да са по-гъвкави, постепенно се концентрират сред най-рисковите групи.

Регулаторно сляпо петно

Регулаторната рамка изостава. Опити за приравняване на BNPL към класическото потребителско кредитиране бяха блокирани с аргумента, че "пречат на бизнеса". В резултат има два паралелни наратива: единият - че услугите са безопасни и вноските се изплащат без проблем; другият - че потребителите трупат все повече закъснения с времето.

Разликата е във фокуса: идеалният първоначален клиент срещу реалността на повтарящата се употреба.

Рискът от BNPL не е изолиран. Потребителите често дават приоритет малките вноски към финтех платформи за сметка на по-големи задължения като кредитни карти или студентски заеми. Така стресът се прехвърля към традиционната банкова система. Локална стабилност в BNPL може да създаде глобална нестабилност в потребителския дълг.

Морис предлага прост тест: "Бих ли препоръчал този продукт на майка си?" Ако отговорът е "не", нямаш моралното право да го предлагаш. Част от бизнес моделите в BNPL умишлено не изграждат кредитна история на потребителя - изплатените задължения не се отразяват в досието, затваряйки клиента в цикъл от скъпи, непрозрачни продукти. Това вече не е просто финтех иновация. Това е етичен въпрос.

BNPL вече навлиза и в бизнеса

BNPL модели се разпространяват и в B2B кредитирането. Секторът на търговските задължения между фирми в САЩ възлиза на 4,9 трилиона долара - четири пъти повече от пазара на кредитни карти.

Данните показват, че достъпът до BNPL увеличава разходите на малкия бизнес с до 40%.

Това може да изглежда като "кислород" в краткосрочен план, но означава по-бързо натрупване на скрит дълг. Особено тревожно: този дълг започва да се "опакова" в секюритизирани продукти - точно както преди кризата от 2008 г.

Системна слепота

Докато светът е хипнотизиран от балона в изкуствения интелект, BNPL изяжда ликвидността на домакинствата, раздува задлъжнялостта на бизнеса и вкарва невидим дълг в структурираните портфейли на инвеститори, търсещи доходност. Системата си затваря очите за риска, а потребителите - за собствената си уязвимост. Това е двойна слепота.

Морис не предрича срив, а "облаци на хоризонта" - комбинация от висока безработица, възобновени плащания по студентски заеми, политически турбуленции. В подобна среда "четири вноски без лихва" изглежда като спасение, но всъщност е още една плочка в доминото. Урокът за икономиката е ясен: BNPL не е просто маркетинг, а нов кредитен риск - концентриран там, където капацитетът за поемането му е най-нисък. И когато този дълг стане видим, болката ще е силна - просто ще дойде със закъснение.