117 години независима България
Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
На 22 септември честваме на 117-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България.
На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“.
С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия.
Вижте програмата за честването на 22 септември в Бургас
Три са ключовите дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта. Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с много жертви.
Първата, безспорно е 3 март 1878 г., когато в резултат на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско робство възкръсва Третото Българско царство.
Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 г. Този акт ще бъде извършен изцяло самостоятелно от българския народ и неговия елит, носител на най-доброто от възрожденските традиции. Благодарение на смелостта на младата българска армия и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е защитено по време на Сръбско-българската война.
То получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. За да не се накърни авторитета на падишаха, защото Източна Румелия е трибутарно автономно княжество под негова власт, се използва дипломатическа формулировка. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския владетел.
Минавайки през редица политически перипети, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е обявена за независимо царство. Ето какво пише по този повод в своя манифест цар Фердинанд I /1887-1918 г./:
„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
Независимостта на България е обявена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново. Княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени фигури, прочита манифеста към българския народ. Обявяването на Независимостта именно в този храм е символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.
Така българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, несправедливо наложена от Берлинския конгрес /1878 г./, и се завръща в семейството на независимите европейски държави. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията и герба си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и стопански.
Окончателно сливането на Северна и Южна България е утвърдено чрез признаването на българската независимост през 1908-1909 г. Първоначално съществува заплаха от избухването на война, но тъй като Великите сили не са готови за мащабен конфликт се залага на дипломатическата урегулиране на поредната Източна криза. Противоречията на София с Високата порта са уредени с помощта на Русия, като са сключени три междудържавни спогодби през април 1909 г. Според тези договорености Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877-1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец Османската империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
Вече официално призната Обединена и Независима България се подготвя за следващата стъпка – войните за освобождението на поробените братя от Македония и Тракия.
По традиция, кулминацията на тържествените чествания е във Велико Търново.
Независима-хахахахаха