Как този човек създаде икономическо чудо и спаси Аржентина от фалит

Хавиер Милей направи драматични промени махна бюрокрацията, отряза администрацията и социалните помощи

Ключови думи: Хавиер Милей, Аржентина, новини, икономическо чудо, Флагман, чудо в Аржентина

Докато светът е втренчен в американския президент Доналд Тръмп, аржентинският президент Хавиер Милей осъществява чудо, което би трябвало да зарадва сърцето на всеки класически икономист и да ускори пулса на всички либертарианци. И това се случи само за година и половина!

Когато положи клетва като президент през декември 2023 г., аржентинската икономика бе в плачевно състояние. Според Международния валутен фонд (МВФ), през 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 1,6%. Може би по-поразителното е, че БВП на глава от населението, коригиран спрямо инфлацията, беше по-нисък, отколкото е бил през 2007 г. Публичните финанси бяха в хаос. Последният път, когато правителството отчете излишък, беше през 2008 г. МВФ оцени общия публичен дълг на около 90% от БВП, но важното е каква част от този дълг – повече от 40 млрд. долара – Аржентина дължи на МВФ.

Тръмп и Мъск го подкрепят, левичарите треперят – Аржентина показва на света нова посока

Безразсъдната фискална и парична политика на предишното правителство създаде годишна инфлация, надвишаваща 200%. Инфлацията на цените на едро през декември 2023 г. беше 54% на месечна база. Според широко приетото определение това е хиперинфлация. 

За по-малко от 20 месеца Милей елиминира фискалния дефицит, като го намали от 5% от БВП до 0. Той съкрати броя на министерствата от 18 на 8. Дерегулира ключови пазари, включително отдаването на имоти под наем, авиокомпаниите и автомобилния товарен транспорт. Реформите на пазара на труда отнеха повече време, но бяха приети след спор в Конгреса.

Милей сложи край на изкуствената система за двоен валутен курс и възстанови независимостта на централната банка. Премахна т. нар. ''междинни организации'', които администрираха различни социални помощи и години наред нарушаваха аржентинския икономически живот. Реформира системата за внос, като премахна квотите, лицензите и несъществените сертификати и стартира дългосрочна програма за данъчна и регулаторна реформа.

Реформите на Милей предизвикаха гнева на аржентинците

Резултатът от тази шокова терапия е зашеметяващо възстановяване.

Милей намали месечната инфлация от 13% на 2%. Икономиката сега расте с годишен темп от 7%. Инвеститорите вече не избягват аржентинските облигации и акции. След кратък скок нагоре нивото на бедност е спаднало от 42%, когато Милей беше избран, до 31%. Нова програма от МВФ ще осигури 12 млрд. долара нови заеми предварително и потенциално още 2 млрд. долара, което би трябвало да позволи на Милей да премахне оставащия капиталов и валутен контрол без да разпалва отново инфлацията.

Повечето правителства, които намаляват фискалния си дефицит с пет процентни пункта от БВП, плащат висока политическа цена за произтичащите от това трудности. Маргарет Тачър посвети почти всичките си години на поста, за да намали изискването за заеми за британския публичен сектор от 4,5% от БВП, когато е избрана през 1979 г., до -1,1% 10 години по-късно.

Но Милей и неговата партия – La Libertad Avanza (LLA) – опровергаха това правило. На местните избори в Буенос Айрес през май кандидатът на партията победи както заклетите врагове на Милей, перонистите, така и неговите съюзници от дясноцентристката партия на бившия президент Маурисио Макри. Проучванията показват, че LLA вероятно ще спечели местните избори през септември и междинните избори за Конгрес през октомври.

Това са изумителни постижения. И те имат последици, които далеч надхвърлят Южна Америка. 

Светът никога не е виждал правителство, по-радикално и либертарианско от това на Милей. 

На пръв поглед политическият възход на Милей до президентския пост е поредният пример за популизъм в Северна и Южна Америка. Ключовата разлика е, че Милей не предлага обичайните популистки решения като тарифи, субсидии или по-голямо правителство, камо ли национализъм, развяващ знамена. В президентската си кампания през 2023 г. той се позиционира като радикален либертарианец, който размахва чук, за да унищожи умален модел на централната банка, и резачка, която символизира плана му да намали размера на раздутата аржентинска държава.

За тези, коитоне могат да различат популист от радикален либертарианец, Милей предостави разяснение с изключителната си лекция по време на Световния икономически форум в Давос през януари 2024 г.:

"Не се плашете от политическата каста или от паразитите, които живеят от държавата. Вие сте социални благодетели. Вие сте герои. Вие сте създателите на най-изключителния период на просперитет, който някога сме виждали. Никой не трябва да ви казва, че амбицията ви е неморална. Ако печелите пари, това е, защото предлагате по-добър продукт на по-добра цена, като по този начин допринасяте за общото благополучие. Държавата не е решението. Държавата е самият проблем''.

Преди Първата световна война Аржентина е една от 10-те най-богати страни в света. Извън англоезичния свят, БВП на глава от населението е по-висок само в Швейцария, Белгия, Нидерландия и Дания. След Втората световна война Аржентина става по-зле. През 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век страната се представя толкова зле, че БВП на глава от населението през 1990 г. е същият като през 1967 г. Инфлацията е двуцифрена между 1945 и 1952 г., между 1956 и 1968 г. и между 1970 и 1974 г.; и тройна (или четворна) между 1975 и 1990 г. 

Този модел може да се обясни само с фундаментални недостатъци в политическата икономика на Аржентина.

Олигархията от земевладелци базира икономиката на страната върху износа на селскостопански продукти за англоговорящия свят, модел, който се проваля напълно по време на Голямата депресия. Мащабната имиграция без (както в Северна Америка) освобождаване на земеделска земя за заселване е създала непропорционално голяма градска работническа класа, която е силно податлива на популистка мобилизация.

Военните интервенции в политиката пък са прелюдия към квазифашистката политика на Хуан Перон, който предлага по-добри заплати и условия за работниците и защитни тарифи за аржентинските индустриалци. Анти-работническата алтернатива на Перон между 1955 и 1966 г. разчита на девалвация на валутата, за да се удовлетворят интересите на селското стопанство и индустрията.

Друг военен преврат през 1966 г. обещава технологична модернизация, но вместо това води до по-голяма девалвация и по-висока инфлация. Завръщането на Перон през 1973 г. е фиаско, което съвпада с началото на глобален скок на инфлацията. След смъртта на Перон поредният преврат тласка Аржентина към насилие, което доведе до хиляди задържани и изчезнали. В икономически план хунтата не постигна нищо друго, освен да натовари Аржентина с бързо нарастващ външен дълг.

Както често се случва при инфлационни кризи, войната изиграва роля: вътрешната ''мръсна'' война срещу ''подривни групи'' и външната война срещу Великобритания за Фолкландските острови. Но това, което прави инфлацията в Аржентина толкова неуправляема, не е войната, а съзвездието от социални сили: олигархията, регионалните военни лидери, групите по интереси на производителите, перонистките профсъюзи и обеднялата низша класа. Няма значима група, която да се интересува от ценовата стабилност.

Някои се опитват да укротят аржентинската държава. След инфлацията от 1989-90 г., министърът на икономиката Доминго Кавальо - един от героите на Милей - въведе ново конвертируемо песо, шестата аржентинска валута в рамките на един век. Но и това завърши с провал. Вярно е, че до 1993 г. инфлацията беше свалена до нула, но безработицата скочи до 15%. Държавният дълг нарасна от 35% от БВП в края на 1994 г. до 64% в края на 2001 г., тъй като централните и провинциалните правителства използваха пазара на облигации вместо да балансират бюджетите си. Сцената беше подготвена за поредния фалит на Аржентина и за поредната валута. На 23 декември 2001 г. в края на хаотичен месец, в който на власт бяха петима президенти, правителството обяви мораториум върху обслужването на външния си дълг.

Следващите три месеца ще определят дали Милей предоставя трайна политическа, както и икономическа, промяна на режима.

През последните месеци той претърпя два неуспеха. На 30 юни съдия Лорета Преска от Ню Йорк постанови, че Аржентина трябва да прехвърли контролния си дял в националната петролна компания YPF на американски консорциум, воден от фонда Burford, който твърди, че национализацията на компанията през 2012 г. е нарушила правата на миноритарните акционери. Съдия Преска вече беше постановила през 2023 г., че Аржентина дължи 16 млрд. долара обезщетения и сега е наредила на YPF да прехвърли акции на Burford като частично плащане.

Междувременно в Буенос Айрес перонистката опозиция успява да събере подкрепа в Конгреса за няколко инициативи. Това напомня, че партията на Милей е далеч от парламентарно мнозинство. Законодателни предложения, които биха могли да нарушат баланса на бюджета на Милей, включват увеличено финансиране за университети и болници и по-голям дял от данъчните приходи да отиват директно за провинциите.

Милей обжалва решението на Ню Йорк и може да се очаква да наложи вето на увеличенията на разходите на Конгреса. Но в нито един от случаите не е гарантирано, че ще спечели. Неговите поддръжници могат само да се надяват, че избирателите няма да се поддадат на старите перонистки изкушения, когато отидат до урните през септември и октомври.