И милионери, и пенсионери ще ядат субсидирано сирене в утопията „Магазин за хората“

Защо се връщаме в соца в епохата на десетки вериги и онлайн търговия

Ключови думи: магазин за хората, утопия, дефицит, опашки

Решението на кабинета да създаде верига „Магазин за хората“ е „търговска утопия, в която милионерът ще взима субсидирано сирене рамо до рамо с пенсионера“, коментира журналистът Светлин Желев. В публикация, наситена с ирония, той сравнява идеята с лозунг от стенвестник от 70-те години, който звучи „мило и топло“, но няма нищо общо с реалната пазарна логика.

„Търговията не е лозунг, а пазар, а когато държавата се пробва да бъде бакалин, накрая и бакалията фалира, и клиентите са на опашка. Изпробвано и доказано, но явно позабравено…“, пише Желев.

Той напомня, че с 10 милиона лева от бюджета ще се финансира модел, който в миналото е водил до мизерия и липса на избор: „Имаше такива времена – с „магазини за народа“, с „контролирани цени“ и с „богат избор“ между два вида кренвирши. И тогава всички бяха равни – еднакво бедни и еднакво без избор.“

С присъщ сарказъм той предлага алтернативно използване на средствата: „Спокойно можехме да направим програма за екскурзии до Северна Корея, да видим как се правят държавни магазини, да си купим сувенири и пак да ни останат.“

„Чакам с интерес следващите „велики“ идеи: „телевизори за хората“, „банки за хората“, „чорапи за хората“… и, разбира се, „опашки за хората“ – там поне държавата е експерт. А защо да спираме дотук? Чакам и „кръчми за хората“ и „ресторанти за хората“, защото с тия надценки вече не се издържа", пише той.

„Днес имаме развит пазар, десетки вериги и онлайн търговия, но вместо да го развиваме и подобряваме, решаваме да го върнем на черно-бял телевизор“. Според него историята е категорична: „Държавните магазини са бездънна яма, където се сипят пари и изчезват като в черна дупка.“