Магазин за хората - решение срещу високите цени или риск за малките търговци?
Държавната инициатива за създаване на хранителна верига предизвика остри дебати в обществото и сред експертите в търговския сектор
След като Министерският съвет даде зелена светлина за учредяването на новото държавно дружество, а Министерството на земеделието вече назначи тричленен управителен съвет, вниманието се насочи към очакваните ефекти от проекта върху пазара на дребно в България. Част от обществото го възприема като социална мярка, но според мнозина експерти моделът крие сериозни икономически рискове.
Търговията на дребно, особено с храни, се смята за един от най-сложните и нискомаржови сектори в икономиката. Именно затова през последните години България видя оттеглянето или свиването на редица международни търговски вериги, включително такива с десетилетен опит на пазара. Според критиците, опитът държавата да се намеси в тази конкурентна среда, без да притежава гъвкавостта на частния сектор, е рецепта за неефективност и загуби.
Една от основните критики към концепцията „Магазин за хората“ е, че тя крие искове за малките магазини и регионалните производители, тъй като може да наруши баланса в търговията. Особено в малките населени места, където традиционно функционират локални магазини и кооперативни обекти. Според данни от сектора, близо 45% от търговията на дребно с храни у нас не преминава през големи вериги – това е нетипично за Европа и се разглежда като конкурентно предимство, осигуряващо разнообразие и достъп до локални производители.
Новата държавна верига, макар и планирана с уж социална цел, може да измести съществуващи малки търговци, да свие пазарите за малки доставчици и да доведе до концентрация на търговската власт в ръцете на няколко доминиращи играчи. Това създава риск от картелизация и вдигане на цените в дългосрочен план – точно обратното на обявената цел.
Скептиците описват сценарий, при който проектът стартира с бърз ентусиазъм и политическа воля, но в реалната логистика и пазарна динамика се сблъсква с бюрокрация, неефективност и липса на реална икономическа мотивация. Прогнозира се възможност за неплатени наеми към ЦКС и съсипване на мрежата им, затруднени доставки от страна на нежелаещи да се включат производители, логистични провали, водещи до дефицити или стоки със съмнително качество и срокове, непазарни цени – или твърде ниски за устойчивост, или твърде високи, за да имат социален ефект.
Проектът „Магазин за хората“ стартира с амбицията да бъде социален буфер срещу скъпата храна, но крие потенциал да се превърне в икономически и политически експеримент с висока цена. Успехът му ще зависи от това дали държавата ще успее да действа като пазарен участник – не като администратор. А провалът му може да струва на обществото много повече от вложените 10 милиона лева.
Сър Алекс Фъргюсън: Манчестър Юнайтед може да чака титла още 10 години
Джордж Клуни загуби сестра си Аделия след битка с рак
Тази столица е най-скъпият град за ежедневен живот!
3 причини да оставаме във връзки, в които не сме щастливи
Алуминиевото фолио - 6 изненадващо полезни приложения извън кухнята
Премиерът на Австралия освиркан на възпоменание за жертвите от Бондай
Лудогорец има сериозен коз в борбата за титлата
Бързо новогодишно почистване: как да освежиш дома без излишен стрес
Фен на Нюкасъл бе убит след спор за опашка в супермаркет
Китай купи рекордно количество злато от Русия за $961 милиона
Реал Мадрид ТВ с остър отговор на Лапорта
магазин "Загубена кауза"
Абсолютно си прав това е самата истина.
Гледам тука много се плюнчат,че ще има магазини по евтини за хората и имам усещането,че плювачите са масово от търгашите кожодери .
Не ви ли е срам бе 35г.смучане от народа с завишени цени.
Помня преди време как от чужбина баща ми донесе едно нещо което струваше в български пари 165лв.а търгаша българин го продаваше за 600-700 лв. Без майтап хора от тогава разбрах,че българина търгаш е най долното нещо и няма да се оправят нещата .
= Нови кражби
Повече от 90% от т. нар. български "производители, предприемачи, бизнесмени" са мошеници и измамници. И малоумният призив "изберете българското" означава - купи си боклук на висока цена. Затова е и тази истерия против "веригите" магазини и чуждестранните стоки - по-качествени и по-евтини. В България за да правиш някакъв бизнес трябва първо да коленичиш на килимчето при Боко и Шиши, да целунеш пръстена и да се отчиташ в партийните каси. И после да си избиваш похарченото като го прибавиш към цената на купувачите. Затова и калпавата им стока е безбожно скъпа.
И от тези "магазини за хората" няма да излезе нищо. Още със създаването им държавата е на минус с десетки милиони лева. Да ги бяха дали поне на социално слаби, а не за предизборна реклама на ИСТИНСКИЯ министър председател - Шиши.
За дребните търговци да не говорим, за тях глобите трябва да започват от 50к евро.
Новата му идея за „народни магазини“ разкрива не само липсата на елементарно разбиране за търговия на дребно и едро, но и поредния опит да се похарчат един държавни средства за негови лични политически цели, а не с реална социална или друга полезна за обществото мисия.
Да започнем от най-очевидното: няма никаква гаранция, че цените в тези магазини ще бъдат по-ниски. Напротив – фиксирането на търговската надценка не означава автоматично достъпност. Ключовият въпрос е върху каква доставна цена се прилага тази надценка. Ако сте голяма търговска верига с мащаб и логистика, получавате много по-ниска цена от доставчиците. „Народните магазини“ няма как да се конкурират с това – нито като обем, нито като скорост, нито като ефективност.
Говори се за „социална функция“, да обслужва "малките" или "незабелязаните" хора, но няма никакви реални механизми, които да обвържат проекта с пазарната логика или с ефективност в снабдяването и разпространението. Казано по-просто – това, че ще продават „на ниски цени“, е популистки лозунг, не икономически факт.
Като член на потребителски кооператив, пазарувам в КООП магазин. Вече съществува мрежа, която предлага достъпни стоки, стабилна логистика и устойчив модел в малки градове и села. Вместо да се хвърлят 10 милиона лева в изграждането на нова „народна“ паралелна система, далеч по-смислено би било тези средства да се насочат към съществуващи социални програми – например мобилни магазини или доставки на продукти от първа необходимост в слабо населени райони. Ама това могат да организират вече съществуващи магазини, а не да измислят топлата вода. И лекарства могат да доставят по същата схема.
Това е реална, работеща политика, която ще даде незабавен ефект и ще достигне до най-нуждаещите се – без да се изгражда скъпоструваща и политически мотивирана логистична мрежа от нулата.
Всъщност е ясно още отсега какво ще се случи: тези 10 милиона лева ще се „изпарят“ в кампанийно мероприятие, което Пеевски ще използва, за да си продаде образа на "напълнял" Робин Худ, там по-скоро подходящата роля е на Геслер.
Жалко, защото всичко това можеше да бъде не само по-ефективно, но и по-честно. Ама то кое нещо предложено и още повече реализирано от Пеевски е произвело пропорционален на намеренията резултат?
Смешно е. Но и тъжно. Защото това са нашите пари.
Целогодишна.
Целогодишна.