В цял свят луднаха по нея

Ключови думи: Баба Ванга, новини, Рупите, Бургас

Една на пръв поглед абсурдна, но хипнотизираща румънска песен, възпяваща българската пророчица от Рупите и съдържаща рефрена „Баба Ванга така ми каза“, започна да набира скорост в тикток. Никой не подозираше, че тази закачлива комбинация от електронен ритъм и балкански мистицизъм ще отприщи вълна от културна лудост.

Хиляди младежи по света – от Лондон до Сеул, започнаха да се гримират като Баба Ванга – с шалове на главата, изкуствено състарена кожа и най-фрапантното – с имитиране на слепота. Клип след клип, социалните мрежи бяха буквално залети от тийнейджъри, които с превити гърбове и дрезгави гласове „пророкуват“ съдбата на света, използвайки образа на Ванга.

За много българи, особено от по-старото поколение, този феномен изглежда като абсурдна гавра. Как така една жена, почитана като светица от хиляди, ще се превърне в тикток шега? И все пак има и друга гледна точка.

За част от младите хора, особено тези извън България, Баба Ванга не е нито сакрална фигура, нито обект на подигравка. Тя е символ – на езотерика, на предчувствие, на „непознатото“, което винаги е привличало. В свят, доминиран от научен рационализъм, младите търсят алтернативна магия – и я намират в образа на загадъчната българска пророчица.

Нейните предсказания, които циркулират онлайн от години, за потъването на подводници, за бъдещето на света, изглежда, придобиват ново значение в епоха, в която истината е често по-странна от измислицата. Именно това я прави толкова „магнетична“.

Но има ли граница? Гримирайки се като възрастна, сляпа жена и имитирайки нейните черти, младежите влизат в сложен културен танц между хумор и неуважение. Това е класическият сблъсък на поколения и контексти, в който символите се преобразуват от едни културни рамки в други.

За някои това е чиста подигравка, за други – почит в нова форма. В края на краищата кой може да каже какво е истинска почит в дигиталната епоха? Може би, парадоксално, именно чрез тези клипове образът на Баба Ванга достига нови аудитории, които иначе никога не биха чули за нея. Макар и чрез ирония, те я превръщат в част от културния разговор.