Родното Черноморие крие цяла Атлантида

Потънали кораби, подводни музеи, параклиси, както и природни феномени - това са само част от атракциите под нашите води

Ключови думи: черноморие, атлантида, обекти, несебър, созопол, черно море, българия

Водолази създадоха първата у нас карта с подводни обекти по Южното Черноморие. Тя включва забележителности от Несебър до Резово, сред които потънали кораби, подводни музеи, параклиси, както и природни феномени.

Цялото Южно Черноморие се оказва богато на атрактивни обекти под вода и част от тях се намират в района на Созопол, пише btvnovinite.bg.

Между островите Свети Кирик и Юлита и остров Свети Иван е любимата на водолазите подводна гора – невероятен феномен с вкаменени преди милиони години дървета.

Водолазите от сдружение "Приятели на морето"-Бургас Стефан Миринчев и Стоян Димитров многократно са се гмуркали до всички тези подводни атракции.

„Тук са едни от най-интересните неща, защото имаме много достъпни, много близки спотове. Това е каменната гора и "Пионер", който е първият изкуствено създаден риф в България. В посока север се намира "Мопанк" - също много интересен обект“, разказа Стефан Миринчев.

„В Южното Черноморие има много интересни места за гмуркане - както изкуствено създадени, така и потънали кораби, които са претърпели някакъв инцидент, а също и природни феномени. Общо нещата, които ние сме картографирали и смятаме, че са най-интересните, това са 28 на брой“, разказа още той.

„Взимайки опит от това, което сме видели по света, решихме да направим такава карта. Това е първата цел – просто, за да може тя да бъде практична. Тя е общодостъпна, картата е налична в нашия сайт. На всяка една табела има и баркод, така че всеки, който сканира баркода, може да влезе и в картата, която се намира в сайта на сдружението. От там вече да разгледа останалите спотове. Т.е. тя е направена изключително лесно приложима, много интуитивно се работи с нея, има снимков материал, има описание“, обясни Стефан Миринчев.

Дълбочините не позволяват любителско гмуркане без съоръжения за водолазна дейност, така нареченото скуба дайвинг. Дълбочините са от 5 м надолу, т.е. няма как да се достъпни, каза още той.

„Но всеки любител водолаз може да го направи в България. Плюс това табелите, които ние сме маркирали, оказват и местата, които са с най-лесен достъп до определеното място за гмуркане. Разреждайки картата, един човек, който няма представа къде се намира, много лесно може да достигне, да достави оборудването си и да осъществи вече едно, надявам се, приятно гмуркане“, каза Миринчев.

Потъналият кораб „Мопанг“ – какво се случва с него и как изглежда той сега?

"Корабът си е там на дъното, годините си оказват влияние върху него, защото той вече е повече от 100 години под вода, но вече е обезопасен, благодарение на колегите, които успяха да извадят всичкото гориво, което замърсяваше. Сега той вече не е такава екологична опасност и остава едно място интересно за гмуркане и докосване до историята. Миналото е в него запечатано“, разказа Стоян Димитров.

„Предстои да потопим един военен камион ЗИЛ 157, който е радиорелейна станция и един уникален автомобил "ГАЗ 13 Чайка", който ни е целеви подарък от НСО точно с тази цел, тъй като там има хора, които също се гмуркат и бяха заинтересовани от нашите идеи“, обясни Димитров.

„В близост до Света Анастасия - това е любимо наше място на всички бургазлии, искаме да стане и атрактивно за гмуркане, тъй като Бургаският залив е сравнително скучен като място за гмуркане. Наличието вече на подводен параклис и някъде около него ще бъде, не в непосредствена близост, на тези два изкуствени рифа. Дано в бъдеще да има и други обекти и там да стане център за гмуркане и за живот“, посочи още Стоян Димитров.

Какво значение имат подводните параклиси за водолазите?

„Сами по себе си параклисите не знам дали имат точно религиозна стойност под водата, но създават впечатление за дейност. Развива се дейност, има нови любители, които биха искали да ги видят. Така че смятам, че моето мнение е по-скоро дали ще са параклиси, дали ще са изкуствено създадени рекове, потопени коли или кораби - всичко това води до развитието на водолазното дело“, каза Стефан Миринчев.