Голям празник е днес, традицията повелява...

Ключови думи: лазаровден, флагман, традиции лазаровден

Днес православните християни в България отбелязват Лазаровден – един от най-женствените и красиви празници в народния календар, който предвещава настъпването на Великден и идването на пролетта.

Лазаровден се чества винаги в съботата преди Цветница и носи силно символично значение. Според християнската традиция, на този ден Исус Христос възкресява Лазар – четиридневен покойник, брат на Марта и Мария. Чудото се приема като предзнаменование за Христовото възкресение, а празникът е натоварен с богата духовна и фолклорна символика.

Лазаруване – ритуал на женствеността и благословията
Най-знаковият обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването – древна моминска традиция, която оцелява през вековете. Млади, неомъжени момичета – лазарки – обличат празнични носии, сплитат венци от пролетни цветя и тръгват из селото или квартала, за да благославят домовете с песни и наричания за здраве, плодородие и благополучие.

В замяна, стопаните ги даряват с яйца, брашно и пари – символи на живот и благоденствие. Смята се, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи.

През 2025 г. в много български населени места традицията е оживена от местни читалища, училища и културни центрове, които организират възстановки на обичая.

Обредната храна и символите на пролетта
Типични за Лазаровден са обредните хлябове – с красиви украси от тесто под формата на цветя, птици или кръстове. Те се носят в църква за освещаване или се подаряват на лазарките. Венците от върба, които момичетата сплитат, се запазват през цялата година – като символ на здраве и защита.

Въпреки че празникът има религиозни корени, неговата народна форма често надделява – и до днес той остава жив мост между християнството и езическите представи за прераждането на природата.​

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия Лазаровото въздигане от смъртта, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

Според българската народна традиция
Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

На този ден групи от по шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Девойките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

В миналото нашите баби и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.

На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

Днес имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.