Мургавата "Снежанка" завлече Дисни със $100 милиона

Римейкът и оригиналът - нерде Ямбол, нерде Стамбул

Ключови думи: Снежанка, Disney, Рейчъл Зеглър, прогресивна пропаганда, джендър идеология, Холивуд, провал

Римейкът на класическата приказка се оказа не приказен, а кошмарен за студиото, което изгуби над 100 милиона долара, опитвайки се да вкара политкоректност с фуния в едно детско вълшебство.

Някога „Снежанка и седемте джуджета“ беше първата анимационна легенда на Дисни. Днес – през 2025-а – тя е символ на това как либералният глобалистки Холивуд може да унищожи и най-красивата приказка, ако я пипне с грешната идеология.

Римейкът на „Снежанка“ се срина на боксофиса. При бюджет от близо 270 милиона долара, продукцията върна едва около 145 милиона в световен мащаб. Резултат: загуба от поне 115 милиона долара и унижение от зрителите по целия свят.
Какво се обърка ли? Всичко.

В ролята на Снежанка вместо класическа, бледа красавица с черна коса и червени устни, получаваме актриса от колумбийски произход, за която публиката трябва да повярва, че е „най-красивата в цялото кралство“. Ако някой се усъмни в това – автоматично влиза в категорията „расист“.

Рейчъл Зеглър не просто играе Снежанка – тя играе Снежанка, която мрази Снежанка. В интервюта тя нарича оригиналния филм „проблематичен“, смее се на идеята, че героинята може да мечтае за любов, и настоява да бъде „независима жена лидер“. С две думи – Снежанка с меч и социална теория.

Да не говорим, че по време на войната в Газа тя изразява силна подкрепа за Палестина, което създава вътрешно напрежение с колежката ѝ Гал Гадот – ярка поддръжничка на Израел. Резултат: политически цирк на снимачната площадка.

Джуджетата също станаха жертва. В новата версия няма джуджета – има CGI персонажи с различна височина, цвят на кожата и пол. Защото, цитирам, „не искаме да обиждаме общността на хората с нисък ръст“. Само дето забравиха, че отнеха ролите точно на тази общност, за да не ги „обидят“.

След този грандиозен крах Дисни обяви, че слага на пауза игралния римейк на „Рапунцел“. Слава Богу. Може би е време да спрат да тъпчат класиките с джендър, расови и социални квоти и просто да разказват истории – както някога можеха.