Хора, спрете да теглите филми, Асен Блатечки ще стане 100 кила!

“Мразя като си забравя uTorrent-a включен и на сутринта видя, че Асен Блатечки е изял всичко от хладилника.”, е един от многото т коментари на Интернет-потребителите, които се подиграват с новата кампания

Ключови думи: асен блатечки, кампания, пиратство

Epic Fail след Epic Fail – така бих охарактеризирал накратко медийната политика на bTV през последната година. Блюдолизничество пред Властта и подмазване на силните на деня, уволнени журналисти, позволили си  критика към управляващите, свалени предавания, нарушили спокойствието на корумпирани политици и бизнесмени, ширеща се цензура, манипулация на общественото мнение, блокиране на видеоклипове и ”неудобни” акаунти в YouTube, преливащата от лъчезарен кретенизъм акция тип Ленински съботник “Да почистим България за един ден”, все по-слаба ТВ продукция. И сега като за капак –  малоумната им кампания “Fairplay”, насочена срещу “интернет пиратството” (криейтив на “Ogilvy & Mather” и bTV Studios) с главно действащо лице Асен Блатечки.

Кампанията “Fairplay”, насочена срещу “интернет пиратството” взриви обществото, роди нови, доста по-забавни

“Качественото съдържание, независимо дали става въпрос за видео, музика или текст, изисква  човешки, креативен и материален ресурс, който има своята финансова стойност. В този смисъл bTV  Media Group е на мнение, че безплатното потребление на съдържание чрез торент и други нелегални  сайтове спира развитието на българското кино и демотивира и ограничава работата на творческите екипи и в много други сфери на изкуството. bTV не помага само на себе си, подавайки сигнали за пиратство. Тя защитава не само нейните интереси, но волно или неволно й интересите на останалите представители на телевизионната индустрия у нас, в това число и на независими продуценти. bTV е пример, който може да бъде последван и от останалите български телевизионни, музикални, издателски и продукцентски компании. Ако всички обединят усилията си, пиратските материали драстично ще намалеят и световната борба с пиратството значително ще бъде подпомогната.”

Тия думи правят дори архаичните концепции на Рупърт Мърдок за медиите и интернет да изглеждат авангардно в сравнение с импотентните напъни за “модерност” на телевизията, която преди време бе уж негова собственост.

Нямам нищо против Асен Блатечки

Симпатяга е и нелош актьор, при това сред най-добре платените в България. Той горкият се превърна тези дни в обект за бъзици и в истинско “meme” из българското интернет пространство, което взе на подбив цялата нелепа кампания, озаглавявайки я “Да нахраним Асен Блатечки”. Имаше определено забавни и креативни попадения:

“Кампанията на bTV Феърплей, чиято цел е да набави препоръчителния дневен прием от въглехидрати, белтъчини, мазнини и минерали за актьора Асен Блатечки, ще продължава да буди интерес сред хората в интернет.”

“Мразя като си забравя uTorrent-a включен и на сутринта видя, че Асен Блатечки е изял всичко от хладилника.”

“Напълних хладилника с продукти с изтекъл срок на годност,

тъй като си дърпам сериалите от миналата седмица.”

“Хора, спрете да теглите филми, Асен Блатечки ще стане 100 кила.”

“…всъщност това е трейлър на най-новият им проект-първия български филм на ужасите “Феърплей”. Филмът разказва за прокълнат сайт и за това как всеки негов потребител бива спохождан и измъчван от красив, но зъл дух, имащ освен това навика да краде храна от хладилника, докато невинния човек бавно побърквайки се след седем дни не умре, гърчейки се от ужас, а духът с дълбок гърлен глас самодоволно прошепва на жертвата си “така ти се пада, като гледаш филми без да плащаш”. Асен Блатечки играе призрака на самия себе си, изпълзяващ от мониторите на нищо неподозирщите интернет потребители, за да ги измъчва до смърт с ужасно посредствените си театрални изпълнения на Хамлет. Във филма актьорът мизерства, заради ограбващите го интернет пирати и умира в хладилната камера на Кауфланд, докато се опитва да отмъкне бахур и свински крака за да си сготви пача. “

Аз лично така и не разбрах

кой е последния филм на Асен Блатечки,

заради който актьорът така е огладнял, че напада хладилниците на хората. Порових се из “забранените сайтове” и почти не открих негови филми да се сийд-ват (без да броим едноминутните му появявания в сниманите у нас треторазрядни екшъни, продуцирани от Nu Image).

Но нека да погледнем на темата по-сериозно.

В интерес на истината добри български филми с негово участие като “Мила от Марс”, “Прогноза”, “Шивачки”, “Маймуни през зимата”, а и други стойностни родни кинопродукции, в които той не играе, присъстват в торент сайтовете, като някои от тях са теглени между 50 000 и 100 000 пъти.

И…активните борци срещу пиратството веднага биха ревнали победоносно – виждате ли, 100 000 по 5 лв. за билет, с близо половин милион са ограбени творците!

Да, обаче, това въобще не е така!

Първо, огромната част от свалилите български филми “нелегално” са го направили просто защото не са могли да ги гледат в киносалоните – било то защото в техния град, село просто няма кино (в България има градове с 30-40 000 жители без нито един киносалон!), или защото българските премиери се показват в кината някак си между другото, за по няколко прожекции, 2-3 седмици и толкова. Освен това, тези филми се появяват в торент сайтовете месеци или година след официалното им пускане на екран. Реално никой от “пиратиращите” български филми по никакъв начин не ощетява авторите им, дори напротив, единствено благодарение на торентите хиляди българи могат да се срещнат с тяхното изкуство.

Второ, знаете ли какъв процент от приходите от билети отива за кинотворците?

“Българските филми започнаха да носят сериозни приходи и апетитът на киносалоните чувствително се подобри. В момента те прибират близо 70 процента от приходите на един филм и оставят 30 процента за неговите разпространители, продуценти, копродуценти, автори (сценаристи, режисьори, композитори, оператори и актьори) и не на последно място – отчисления за българската държава, която е финансирала този филм с парите на данъкоплатците. След като разпространителите, които често пъти са сателитни фирми на същите тези киносалони, вземат своя дял, за създателите на филма и за институциите, които са го финансирали, остават между 5 и 10 процента от приходите.”

Цитатът е на Людмил Тодоров, един от най-изявените български режисьори, в чиито филми между другото е играл и Асен Блатечки. Отделно от това, за да програмират български филм в една своя зала, монополистите собствениците на киносалони (“Александра филмс” и “Синема сити”, които държат около 90% от всички киносалони в България) искат такса от 625 евро без ДДС. С други думи, за минимално разпространение на един нов български филм, авторите трябва да платят минимум 30 000 лева такси предварително, за да бъдат въобще допуснати в техните кино зали.

Всеки може да си направи и сам извода, кой тук е ограбващият…

Не случайно много от младите, модерно мислещи български кинотворци все по-сериозно започват да се замислят за нови, алтернативни методи на разпространение на филмите си, чрез интернет. Платформи като Netcinema.bg определено имат бъдеще.

И в края един мой апел към артистите и творците, които волно или неволно биват въвлечени в подобни нелепи “антипиратски” акции:

Дали е все едно и също да “откраднеш” беконче от хладилника и да свалиш и разпространиш филм, песен, албум?

Ами изобщо не е! Това прилича повече на пламъка от свещ, с който да запалиш своята свещ и да дадеш твоя пламък и на други, без да отнемеш нито от топлината, нито от светлината на свещта, от чийто пламък си запалил твоята…Да, производителят на свещи губи, че не купуваш от него и той би направил всичко да те остави на тъмно и студено, ако не му платиш. Но артистите, които създават пламъка, предназначен да освети и стопли душите ни?

И те ли искат ние, които ги обичаме, които ги защитаваме, които сме на първите редове на концертите им или на първите прожекции на предпремиерите им, да стоим на тъмно и студено, ако не се изплатим на “производителя” на свещта и на всички по веригата, които са я опаковали и разпространили в магазините?

И артистите, на които сме фенове, и които обожаваме, дали ще се почувстват по-доволни и по- щастливи, ако ни видят с белезници или в затвора за няколко години, заради престъплението, че сме потребявали изкуството им без да платим на “магазинера”?

Хей, опомнете се!

Задайте си елементарния въпрос – защо, по дяволите, тези хора си губят времето да качват и сийд-ват, да свалят музиката или филмите ви от интернет, защо си играят да ги разпространяват? За да спечелят? Защото ви мразят и искат да ви ограбят?

Или може би защото ви обичат и искат още повече хора да ви обичат? Това са ваши фенове! Не, това не са просто ваши фенове, това са ваши фенове-евангелисти! Те са най-ценното за един артист, един бранд! И точно “магазинерите” и тия, които ви “опаковат” изкуството, наричат феновете ви престъпници и ги искат в затвора! Но кой истински артист иска да види феновете си в затвора? Или вие делите феновете си на плащащи и престъпници? Ако е така, заявете го открито!

Но не забравяйте тогава нещо много важно – ако го направите, не се наричайте никога повече Артисти.

Вие не сте нищо повече от “еднолични търговци” и “творци-еднодневки”!

И нещо специално за ретроградните мозъци, определящи политиката на bTV, родили малоумната кампания срещу “интернет пиратството”.

Преди време ме попитаха защо подобни кампании никога няма да успеят. Отговорът ми беше следният:

“Най-малкото защото от едната страна са паразитиращите в аналоговото си минало, ламтящи към безскрупулни печалби корпорации и техните политически лобита, които не познават в дълбочина новите дигитални технологии и съвременната култура на комуникация и бизнес в Мрежата, а от другата страна са милионите модерно мислещи млади хора, изградили се като личности в епохата на Интернет и нямащи и най-малкото желание да се съобразяват с ретроградни юридически прегради, спъващи свободния им онлайн достъп до всичко, което представлява ценност за тях.

Едните се мъчат със зъби и нокти да защитят онова, което вече не може да бъде защитено ефективно. Законите в тази сфера, и съществуващите, и новите, които се предлагат, са в крещящо противоречие с установената социална практика. Те са толкова практически неприложими, а тяхното нарушаване е станало толкова обществено приемливо, че сами по себе си са безсмислени.

Джон Барлоу прави много удачно сравнение –

„корабът на авторското и патентното право, е бил построен за пренасяне на форми и методи за изразяване, напълно различни от ефимерния товар, с който се мъчат да го товарят сега. Обшивката му тече, както отвътре, така и отвън. Юридическите усилия да бъде удържана на повърхността старата гемия са приели три форми: безумно разместване на столовете по палубата, строги предупреждения към пътниците, че ако корабът отиде на дъното, ги чака сурово наказание, и невъзмутимо отричане на ставащото.”

Другите обаче никога няма да се съгласят принудително да бъдат върнати с 20 и повече години назад, няма да приемат каквато и да е форма на контрол над дигиталния им живот или пък някакви опити за брутално вмешателство във виртуалната им комуникация. Каквито и юридически репресивни мерки да бъдат предложени от „копирайт динозаврите”, още на следващия ден, тези на които бъдещето принадлежи, ще родят нови и още по-ефективни решения, които ще обезсмислят изцяло тези мерки.”