Ако жените управляваха света

Дона Тръмп и Владимира Путина като първи приятелки, които в действителност не се понасят.

Ключови думи: жена, празник на цената, грандиозно събитие

Срещата на върха в Пекин беше грандиозно събитие – кристални полилеи, лъскави маси, статуи от редкоземни метали, посуда от нефрит, орхидеи във вази от династия Мин. На влизане всички дами се усмихваха, целуваха се или си стискаха ръцете с искрена неискреност. Като първи приятелки, които в действителност не се понасят. След няколко минути залата се раздели на стратегически групички. Зад фалшивите усмивки започнаха да летят погледи, които казваха много повече от официалните изявления.

В една от групичките заобсъждаха току-що влязла дама на средна възраст, с вид на счетоводителка с 40-годишен стаж: 
– Ето я новата – Фрида Мерц. 
– Не ѝ е лошо костюмчето – строга кройка, типично по германски. 
– Да, но дали това ще спаси германската икономика, или скоро ще караме всички техни коли с лепенка „Произведено в Китай“? 
– Ще видим. Засега гледа така, сякаш изчислява с каква скорост ще свърши светът.
В другия ъгъл:
– Ах, тази трътла Виктория Орбан пак закъснява! 
– Тя обича драматичното появяване. 
– Да, и пак с тази мнима важност. На какво отгоре? Унгария никога не е била и няма да бъде Велика сила. 
Най-големите групи обаче се бяха струпали около две достолепни дами – Дона Тръмп и Владимира Путина. Те бяха като две черни дупки в центъра на галактиката, всяка с отделно ято от въртящи се около нея планети.
– Виж я Дона. С тази ужасна прическа. Някой да ѝ каже, че не сме в осемдесетте! – жужеше едната група.
– А лицето на Владимира… вече не прилича на нищо от толкова ботокс. Дори восъчните фигури в музея на мадам Тюсо изглеждат по-естествени! – не оставаха по-назад в другата група.

Любезната домакиня Си Дзъндзън, с усмивка, която можеше да се разтълкува като едновременно миловидна и заплашителна, направи дипломатически совалки между двата лагера. След внимателни уговорки успя да убеди Дона и Владимира да дадат пример на останалите, разменяйки няколко думи.

Двете се приближиха една към друга като котки, които още не са решили дали ще се бият или ще продължат да съскат от безопасно разстояние. Лицата им бяха като маски – лъчезарни, но с леденостудени очи. След задължителните протоколни любезности атмосферата сякаш леко се разведри и разговорът потръгна. Тогава някоя от тях – историята ще спори коя – каза нещо неподходящо.

– Как така „икономиката на страната ти ще продължи да зависи от китайския внос“?! – възкликна Дона, мигновено побесняла. 
– О, не казах точно това… но ако го разчиташ така, проблемът си е твой – отвърна Владимира със стиснати устни. 
– Тази обида е непростима! Това означава война! 
– Точно така! Мълчалива война! Която започва от днес! Никога повече няма да ти проговоря, Дона! – изсъска Владимира.
Си Дзъндзън изгледа едната, после другата, и се престори, че ѝ се насълзяват очите. 
– Толкова съм разочарована! Мислех, че сме приятелки! Щом е така, не ми се обаждайте повече и на мен!
Трите дами едновременно се фръцнаха и тръгнаха в противоположни посоки. Така светът се изправи пред нова криза – не ядрена война, не глобална рецесия, а най-страшното от всичко – пълно дипломатическо мълчание, в което всяка страна осъзнаваше, че другата ѝ е сърдита, но никоя не знаеше защо.
 

------

Още от автора, четете ТУК