Разкриха как Луната останала с едно лице за Земята

Както е известно, Луната винаги "показва" на земните жители само едната си половина. Това е явление, което през годините е създало не една или две легенди за "лицето" на Луната, за тайната й друга половина, населена с неизвестни същества, пише Дарик". Вдъхновяващата тайна изглежда разкрита окончателно от учените, които създават и точни карти на разпределението на лунните полезни изкопаеми.

Взаимодействието на гравитацията на Земята с новородения й спътник е довело до струпването на най-плътните и химически сложни минерали на видимата и част. Леките и първичните породи са "изплували" към невидимата част на Луната, съобщават астрономи в статия в Nature Geoscience.

Обратната страна на Луната, за разлика от относително равнинната видима страна, е покрита с многобройни хълмове и кратери. Гравиметрическите изследвания от последно време показват, че близката до Земята половина е значително по-тежка от обратната страна. Такава асиметрия на земния спътник досега се обясняваше от астрофизиците с неравномерното охлаждане и изстиване на "новородената" Луна, с въздействието на земното привличане или с усилените "бомбардировки" на обратната й страна. Група планетолози под ръководството на Макико Отаке от института за космически науки JAXA в Канагава /Япония/ се опитва да намери обяснение на тази аномалия в минералния състав на лунните скали, като изучава образци, донесени от експедициите "Аполон" и като анализира геологическите данни, получени от американската сонда Lunar Prospector и японския апарат "Кагуя".

В своята работа изследователите изхождат от твърдението, че историята на формирането на Луната може да се възстанови по бързината на охлаждане и втвърдяване на магмения океан на повърхността на всяка от двете и половини. Учените анализирали химическия състав на лунните анортозити - магмени породи съставени от калций, алуминий, кремний и примеси на минерали с високо желязно съдържание. При това Отаке и колегите му обръщали специално внимание на концентрацията на магнезия в лунните недра. По думите на планетолозите, процентното съдържание на магнезий е индикатор на степента на развитие - колкото по-малко са атомите на този елемент в минерала, толкова по-голяма е неговата химическа сложност. Като правило, породи с неголяма концентрация на магнезий се формират дълго и в тях остават много "тежки" химически елементи - желязо и други метали с висока молекулярна маса. "Планета - чайник"

Авторите на статията използват данните от спектрометъра "Кагуи" за съставяне на карти на концентрация на магния в лунните скални породи. Оказва се, че практически всички скали на видимата страна съдържат относително неголяма част магнезий и голяма - на обратната страна на Луната. Отаке и неговите колеги смятат, че такова разпределение на минералите е по-вероятно да се получи при по-ранното втвърдяване на невидимата от Земята част от лунната повърхност. Взаимодействието на гравитацията на Земята и новородената Луна довело до повишаване на температурата на обърнатото към Земята лунно "лице". В резултата възникнал конвективен "конвейр", който пренасял втвърдените леки минерали към другата част на спътника, където леките, наситени с магнезий породи, се струпвали в зоната на екватора. Механизмът може да бъде сравнен с кипенето на водата в чайника или с нагряването на въздуха от радиаторите в стая. Така на видимата част от луната се създала "тежка" кора, формирана от долните магмени скали, а на обратната страна отишли леките. Това може да обясни и защо по-близката до нас лунна част е по-тежка от своята "тъмна половина", заключават учените.