Тръмп ще унищожи либерал-глобализма, но Америка пак велика – едва ли

Доналд Тръмп, изглежда, си е научил урока от първия мандат.

Ключови думи: Доналд Тръмп, либерал, глобализма, Америка, MAGA, Клаус Шваб, Антифа, Давос, Иран, Иран, Русия, войната Украйна

Когато една държава е с дълбоко разделено, болно общество и е се намира на крачка от разпад, има желязно историческо правило как тя да бъде пак събрана, стегната и засилена. Трябва да се мине или през гражданска война, в която да победи по-силния и после да подчини и опонентите си. Или да се въведе диктатура. Понякога двете се случват последователно. Друг начин да се постигне подобна цел от само себе си историята не познава. Така е било със смазаната след Първата световна война Германия. Същото е преживяла и Съветска Русия след края на Руската империя. Самата Америка е стигнала до гражданска война в период на разделение, който не е по-различен от настоящия.

Хитлер първо унищожава политическата опозиция, а след това въвежда терор, в който подчинява икономическата класа и обществото на себе си. Сталин, който няма политическа опозиция, прави същото. Прогонва от страната или избива всичките си вътрешнопартийни противници, мними или истински, премахва частната собственост, завещана му от Ленин под формата на НЕП, организира мащабен терор.

Мнозина биха посочили за пример, който заобикаля диктатурата, възраждането на западноевропейските страни след нацистката окупация и Втората световна война. Но това не е точно така. Първо, те не стават велики в смисъла, който новият американски президент Доналд Тръмп и пламенната му агитка си го представят, когато крещят MAGA. Второ, то се случва след огромната помощ на Вашингтон и плана „Маршал“. Трето, ако изключим самата Германия, тези държави не са били с болни общества. Те просто са преживели окупация.

„Да направим Америка отново велика“ не въплъщава в себе си САЩ да се превърнат в някакво подобие на западноевропейска страна. Апологетите на този лозунг, сред които са и много българи, част от които от няколко дни неуморно публикуват селфита от Вашингтон, очакват Америка да възвърне позицията си на едноличен господар на света. Която никой друг, включая Китай, да не посмява да оспорва.

Американските последователи на Тръмп не допускат да се случи нищо по-малко от това. Българските го виждат по-скоро като възможност чрез повторното „величие“ на Америка Тръмп да използва посолството си, за да измете сегашната управляваща класа в София и да им връчи властта на тях. Тоест, да произтекат събития, които се редуват неизменно още от времената на нацистка Германия. Слугите на Берлин се заменят с подобни на Кремъл. После те се измитат, за да дойде слугинажът на Брюксел и либерал-глобалистите. А сега пък ревящите „Тръмп или смърт“ изритват тях, за да се възкачат те.

В Америка обаче диктатура няма как да се въведе. Прекалено силни са институциите на тази страна. Дори в Турция ислямистите на успяха да превземат докрай местните държавни структури отвътре, за да я превърнат в ислямистка теокрация. Как това биха могли да направят Тръмп и последователите му в страна като САЩ? Никак.

От една страна Тръмп ще се сблъска с чудовищния отпор на своите противници. Те сега са притихнали, не се забелязват. Някой дори би помислил, че са изчезнали.

Събиращи се редовно в Давос, това са всеизвестните застаряващи милиардери. Те отдавна превърнаха богатството си в наднационален капитал и логично след това се размечтаха да станат пълновластни политически господари на света. Разхвърляха по важните им държави свои послушници, а те се заеха да изпълняват спуснатата им програма. Можем да я прочетем в книгите на Клаус Шваб, любезният домакин на всички тези старци: омешване на страните с всякакви пришълци, превръщане на политиката на идентичностите в основна, за да се раздробят обществата, които имат историческа памет за национална принадлежност. На последния етап – закриване на държавите и въвеждане на единно диктаторско правителство. Шваб го е написал черно на бяло, особено в книгата си „Великото зануляване“ от 2020 година.

Това са утопии, но на 80-90-годишна възраст, колкото е средната на въпросните господа, те в друго вече не могат да вярват. Фикс-идеите ще ги съпровождат до смъртта им. Тези хора отдавна нямат никакво национално чувство. Те просто са избрали да поставят офисите си в Америка, защото така им е най-удобно, а да се събират в Швейцария, понеже там им е най-красиво. Но с удоволствие биха разрушили и двете държави по пътя на утопиите си.

Да се очаква, че те няма да впрегнат наднационалните си милиарди, за да препъват Тръмп на всяка крачка, е наивно. Но да се смята, че той не е подготвен за такова развитие на нещата – също. Подир проваления първи мандат, където Тръмп бе с вързани ръце и се движеше след събитията, които либерал-глобалистите му устройваха, включително и появата на ковид, сега трябва добре да си е научил урока. Този път очакванията са да действа с по-твърда ръка и да го прави безкомпромисно. Няма спор, че така ще успее да изпълни много от заканите си. Но това няма да обедини Америка, няма да излекува болното след десетилетия либерал-глобалистки разпад общество. Следователно, няма как да се изпълни закодираното в МАГА желание.

Налице са обаче няколко осъществими неща, които Тръмп ще направи още в първите дни, дори в първите часове на управлението си. Тъй като е горделив и злопаметен, приоритет ще са му решения, с които да отмъсти за минали събития. Най-вече в кадровата политика. Този път той няма да остави около себе си нито един човек, който не му е безпрекословно верен. Недоразумения като доктор Антъни Фаучи повече няма да се появяват в Белия дом.

Баталните последствия за властта му след появата на ковид ще са втората му грижа. Официално всички се правят, че не знаят откъде се е пръкнала болестта, макар при възникване на заболяване на метри от лаборатория, финансирана от либерал-глобалистите в САЩ, където се разработват негови щамове, да е очевиден пътят на процеса. Тръмп едва ли ще се занимава да коментира ковид, но отмъщението му ще застигне Световната здравна организация (СЗО).

В първите дни на болестта тя не му позволи да затвори границите на САЩ за самолети от Китай, защото твърдеше, че няма никаква опасност за Америка. А на следващия етап нейните представители го саботираха по всички направления чрез споменатия доктор Фаучи, който бе главният здравен експерт на Белия дом. Дали Тръмп ще извади САЩ от СЗО още в първите часове на президентството или на втория ден е спорен момент. Но че това ще е сред належащите му задачи е ясно. Самият той го е казвал неведнъж. Този път обаче няма да бъде оставена възможност някаква бъдеща администрация да върне Америка в организацията. Тръмп ще се постарае изобщо повече да няма такава организация.

Как? Като натисне още други държави да сторят същото, за да я обезсмислят.

Следващият му прицел ще е Парижкото споразумение за климата, т. нар. „зелена сделка“. Говорейки миналата седмица на изслушване в конгреса, Дък Бъгръм, който ще е от днес новият вътрешен министър на САЩ, каза между другото, че „без изкопаеми горива Америка ще загуби енергийната надпревара“, защото това „не помага на климата, а само пренасочва производството на енергия към страни, които не се интересуват от изменението на климата, за сметка на САЩ.“ Доналд Тръмп веднъж вече оттегли подписа на САЩ в това споразумение, но наследникът му Байдън го възстанови. За да не се получава подобен йо-йо ефект отново, новата администрация ще се постарае направо да изтрие и самият договор. Как? Като притисне важните държави с подписи там също да ги оттеглят.

Това би имало благотворно последствие за България, защото мините и свързаните с тях въглищни централи няма да се закрият. Хиляди хора няма да останат без работа, няма насила да бъдат превърнати в емигранти, много населени места няма да изчезнат, а енергийната ни индустрия няма да отслабне. Въпреки пламенните усилия за унищожаване на мини и тецове на представителите на ПП-ДБ и определени кръгове от ГЕРБ, виждаме как същите тези хора в момента се пребоядисват и вече се строяват на „правилната барикада“. Без капка срам сега пък твърдят, че ще бранят мините и тецовете, за да са в унисон с новата американска администрация. Слугинажният рефлекс на българската политическа класа, развиван с десетилетия, сработва успешно.

В първите си дни на поста Тръмп непременно ще се върне към любимата си стена на границата с Мексико. Тя не е довършена, а ордите мигранти продължават да нахлуват и в момента. За да ги спре, не е изключено президентът да обяви национално извънредно положение. Това би му развързало ръцете да прати армията на полосата, за да стреля. Това би имало сериозно възпиращо действие.

Едновременно с това може би ще бъде задействан и процесът по масова депортация на вече успелите да влязат в САЩ мигранти. Колко мащабно ще се действа е трудно да се каже, още повече, че щатите, управлявани от либерал-глобалистки губернатори и мнозинства, ще дават сериозен отпор. Тук на помощ ще дойдат любимите на милиардерите от Давос организации „Антифа“ и „Животът на черните има знечине“. Те изчезнаха от сцената, но Тръмп се е върнал на нея, следователно е време старците от Давос да върнат и тях на улицата.

Тръмп обеща и няма основания да не се погрижи за стотиците осъдени за бунта пред Капитолия на 6 януари 2021 година. Освобождаването им е въпрос на негов подпис под решение за помилване. Следва да се очаква също в първите дни от престоя му в Белия дом.

Извън Америка приоритет ще има Иран. Доналд Тръмп отдавна се кани на държавата на аятолласите. Някога те получиха властта си благодарение на наскоро починалия президент Джими Картър, който буквално притисна в ъгъла шаха Мохамед Реза Пахлави и хората му, отказа да им изпрати оръжия и забрани на иранската полиция и военните да арестуват ислямистите. Чрез емисарите си Картър организира преговори между аятолласите, комунистите и останалите политически сили, представяйки ислямистите като „умерени бунтовници“ (така любимо словосъчетание за самодоволния западен свят). В крайна сметка „умерените“ завзеха цялата власт и изклаха всички останали политически ононенти.

Тръмп сега дава заявка, че е готов да организира обратния процес. След като Израел се погрижи за прокситата му „Хамас“ и „Хизбула“, а и бомбардира противоракетните му установки, Иран на аятолласите никога не е бил по-слаб. Краят на ислямистката диктатура е на една крачка разстояние. Няма основания да не се предполага, че Тръмп ще я извърви – сам или давайки зелена светлина на Израел да го направи.

Войната на Русия срещу Украйна пък вече е част от дневния ред на администрацията му. Източници от Москва разкриват, че пратеникът на Тръмп генерал Кийт Келог е поставил ясни условия на Кремъл и Киев за приключването ѝ. Въпреки очакванията на русофилията Тръмп да възвеличи отново Русия и да я издигне на световния Олимп, тези условия не показват нищо от това. Русия трябва да се изтегли от почти всичко окупирано след февруари 2022 година и да се задоволи само с Крим, цялата Луганска и части от Донецка област. Москва е в такова уязвимо от икономическа гледна точка положение, че би било чудо да не приеме, независимо как всичко ще бъде представено от нейната пропаганда.

Какво обаче е подготвил давоският лагер, за да спъва Тръмп? Тъй като той в момента е прекалено притихнал, все едно стои в засада, можем само да предположим за неговите „творчески“ планове. На първо място вероятно американските улици отново ще се напълнят с хиляди протестиращи. Забравените антифи и биелеми пак ще тръгнат да громят наред и да превземат градски пространства, както го правеха преди 4 години. Щатите, където Демократическата партия управлява, е логично да започнат да саботират дейността на централната власт по всички направления. Но застаряващите милиардери ще се включат на всички възможни фронтове – видими и невидими. Никой не се разделя с власт, събирана с десетилетия, просто така.

В резултат може да се очаква Тръмп да положи всички усилия, за да осигури необратимост на промените, които ще стартира. Това означава да се разруши настоящият либерал-глобалистки световен ред. Представителите на досегашното статукво, започвайки борба срещу него, само ще подпомогнат хаоса, който ще унищожи строя. Това е един от най-интересните моменти на всеки исторически период – когато старото си отива, а нищо ново не се вижда да се задава на негово място. В такова смутно време, където център и източник на кризата ще е самата Америка, тя няма как да стане пак велика, но поне ще бъде интересно.