Изпратихме най-топлата година, но лошото предстои

Ключови думи: климатични промени, проф. Георги Рачев, глобално затопляне

„2024 година бе най-топлата, откакто се правят климатични прогнози. Но това не е фатално. Страшното е, че досега най-топла беше 2023 година, а тази я бие. Това вече показва трайна зависимост, тренд, че става все по-топло и по-топло. Това е притеснителното, защото ние нямаме никаква памет назад - в добрия смисъл на думата - как ще реагират Земята, природата, за да бъдем подготвени“, казва проф. Георги Рачев, цитиран от „Ретро“.

„Нуждата от енергия е крещяща! В Германия се подготвя почвата някои атомни електроцентрали да бъдат включени отново. Тази година Германия внесе от Франция три пъти повече ток, отколкото през 2023 г. Евтина и изобилна енергия, свободен достъп - на това се крепи нашият живот. Нямаш ли го, всичко отива по дяволите!“, допълва той.

Според проф. Рачев, човечеството потребява всяка година 17 милиона тона горива. Сега всички гледаме Тръмп и какво ще направи, а той е скептик по отношение на тези неща. Щатите рязко намалиха своя енергиен отпечатък, в същото време са енергиен вампир, защото потребяват най-много енергия на човек от населението. Но не можем да подминем Китай и Индия по тази тема.

Климатичните промени са прекрасна салфетка, с която можем да избършем собствените си глупости по отношение на икономиката. Увеличаваме градовете, правим поливни площи, сечем гори - ние променяме Земята!

Никога Европа не е била толкова чиста, колкото в момента. Помня времето на социализма, когато в Перник дишаха коктейл от газове и бяха все хронично болни.

„Най-голямата смъртност беше отбелязана през 2005, когато заради горещата вълна в Европа починаха много възрастни хора - поради липсата на климатици. Тази пряка връзка - по-топло - повече смъртни случаи - важи повече за Африка, отколкото за Европа, но това не я прави по-малко притеснителна, защото всичко много бързо се променя. И най-малките промени влияят на живота ни, на самочувствието, на всичко. Това са реалността и бъдещето, които ни очакват. Адаптация, адаптация и отново адаптация!“, завършва проф. Рачев анализа си.