Как кабинетът на Главчев си прави пиар на гърба на данъкоплатеца

Щели да отпуснат 2 милиона лева за пострадалите от липсата на ток. А къде са ЕРП-тата и кой ще им потърси отговорност?

Ключови думи: пиар, главчев, кабинет, липса на ток, енергоразпределителни дружества, монопол, липса на контрол, коментар, ситуация, зима

Тези дни с изумление научихме за решението на правителството „Главчев“ да изплати обезщетение от 2 милиона лева на български граждани, пострадали от некадърността на частните електроразпределителни дружества.

Наистина това е скандално. Държавата ще похарчи 2 милиона лева заради неспособността на частните електроразпределителни дружества да си свършат работата, от която печелят милиарди.

С нашите пари – данъците, които внасяме в хазната – това правителство е решило да си прави пиар, за да прикрие собствената си некадърност да повлияе върху ЕРП-тата и да защити интересите на българските граждани.

И нека да не си обясняваме как регулаторите – в случая Комисията за енергийно и водно регулиране – са независими, защото цялата битка на сегашната разпадаща се политическа класа е именно за овладяване на регулаторите. Колко пъти през последните години на държавен разпад това бе изтъквано като препъни-камък за съставянето на коалиционно правителство? Овладяване на регулаторите е фикс-идея на целия политически естаблишмънт у нас, особено на „промяната“ – които дори не си правят труда да облекат тази своя арогантност в някаква по-приемлива лексика, ей така, за пред хората.

И още един въпрос – от кого и от какво са независими регулаторите? От всичко и от всекиго може да са независими, но трябва да са пряко зависими от обществения интерес.

Как може да бедстват хиляди хора в цялата страна в продължение на денонощия без ток, а също и без вода и да си говорим за независимост на регулаторите и как правителството не може да им нарежда?

Да, не може да им нарежда, но може да им влияе и трябва да им влияе – за да е ясно, че има работеща държава. Сега е ясно точно обратното.

И ако трябва да си говорим за личните измерения на това безхаберие, без да споделям за своите и на семейството ми неприятности точно в дните на празниците, ще споделя за моя съсед - здрав и работлив българин със семейство и малък бизнес. Обезсърчен, той ми сподели как мисли да се върне във Франция, защото тук буквално му съсипват бизнеса. С две къщи за гости в планината как да правиш бизнес без ток? Накупил генератори да спаси положението след много дни на постоянно прекъсване на тока. Как да работи този човек? Кой ще му плати тези по принуда купени генератори за ток?

И от неговите данъци кабинетът „Главчев“ решил да дава обезщетения на други пострадали българи? С публични средства правителството ще си оправя репутацията поради своята неспособност да въздейства на корпоративни частни структури?

Не е ли редно тези, които не си свършиха работата, да си платят за това на засегнатите потребители? И да се извинят заедно с обезщетенията. Откъде-накъде ние, тоест държавата с нашите данъци, ще плащаме за частната некадърност и алчност на тези, които лъгаха как ще правят инвестиции и ще “подобрят качеството на услугата”? Е, подобриха я услугата, изпитахме го на гърба си. И на всичко отгоре ние ще им плащаме обезщетенията?

Това е поредното позорно признание за капитулацията на българската държава.

И за съжаление не се вижда изход от този разпад. Призивите за национализация на енергийния сектор са съвсем логична реакция на отчайващата реалност. Не само защото системната липса на инвестиции от страна на трите ЕРП-та поставя сериозни въпроси относно бъдещето на енергийната инфраструктура в България. А защото структуроопределящата им роля ги прави нещо повече от икономически субекти. Тези компании са неразделна част от националната сигурност на страната.

Няма защо да се правим, че не разбираме нещо напълно ясно и очевидно – енергетиката не само е изключително печеливш бизнес. Тя е гръбнакът на националната сигурност и благосъстоянието на българските домакинства и българския бизнес.

И не е никак срамно да се настоява за корпоративна отговорност и за осигуряване на необходимите инвестиции за осигуряване на на дългосрочна стабилност, надеждност и модернизация на енергийната инфраструктура.

Само че призивите за национализация на енергоразпределителните дружества идват от същата тази провалена политическа класа, която е доказала, че се интересува от своя собствен интерес, а не от обществения интерес. Затова има всички основания да се смята, че тези призиви са мотивирани не толкова от желание да се реши обществен проблем, а от недотам тайното намерение да се пълнят партийни каси и лични джобове. Все едно пък не сме го видели и това, и то в продължение на десетилетия.

Колкото и да му се иска на човек да бъде позитивен, това е истината и нека да си я кажем.

Българската държава практически я няма в цели сектори на държавното управление.

И затова ще трябва да се започне съвсем отначало. Защото тези правила не работят.

Единственият въпрос е – колко още ще продължи разпадът и докъде ще стигне.