„Острова“, contemporary и рискът да остана недоразбран
Съвременното изкуство и култура не са в старателно написаните текстове, картините в дебели рамки, нито в стилните черно-бели фотографии. Дори вече не са в тежките филмови камери и дисторжъните за китари.
Затова нека първо формулираме, поне донякъде, що е то contemporary art and culture . Кратки, бързи думи, драснати на късове хартия, летящи покрай минувачите. Не можеш да уловиш всичките, но ако си късметлия все някое листче ще те уцели в челото. Някои имат шанса от такива листчета да си сглобят цял афоризъм.
Съвременно изкуство е откос от машинно масло върху бяло платно във формата на бял дроб. То е в отрязъците от снимки на очи, прожектирани върху фасадата на парламента. Видео с летящи в бутилки хора и анимирани цветя, шофиращи сред болтчета и гайки. Джойстик, с който управляваш гигатски китове, произвеждащи различни звуци. Песен, която задвижва огромни екрани, плуващи в море от публика. Кутийка от кибрит, пълна с клечки, чийто главички са човешки глави...
Съвременното изкуство и култура винаги са незавършени и обречени на недоразбиране.
От това извира тяхната красота. Те са два символа от страната на една монета. От другата страна са ежедневието на този, който пише и на тези, които четат тези редове. Разбрахте ли нещо?! Това е съвременното изкуство, поезия, белетристика...
В Бургас имаше тридневен фестивал, който бе определен като „съвременно изкуство“. Думата „култура“ бе пропусната, може би да се спести място на плаката. Така фестивала стана и „еко“. Всъщност фестивалът бе около 1/30 съвременен. Примерно. В тази 1/30 беше прожекцията на филма „Острова“ на остров Св. Анастасия и VJ пърформънсът. Останалото - като забавната кутия, в която пускаш левче и след безкрайна борба с раздрънканите механизми, тя цвъка някаква рисунка, не бе нова. Раздрънкани са, защото поне 5 години обикалят арт фестивали като бургаския. Помня, че преди точно толкова време видях същата кутия на такъв фест в София. И фантоматът оттогава ми е познат. Огнените танци пък са древен маорски ритуал, който от десетина години се модифицира, а в България бе на гребена на вълната около 2009 г. Брейк, графити и хипхоп културата са американски и вече доста поодъртели - на повече от 30 години. Няма да коментирам уъркшопите, защото те пък не са за масова употреба, а само за отбрана публика.
А то, „contemporary“-то, е именно масово и диша с дробовете на много хора, вижда с очите на случайните минувачи. Думата „интерактивно“ е татуирана за съвременното изкуство до думата „социално“. Някога хората създаваха кумирите си, а днес те са кумирите - с крещящи пълноцветни шамари, чрез които се координира стадото.
В истински новите форми за изява има много „срещу“-та. Срещу корпорациите и глобализацията, срещу екозамърсителите, срещу тайните политически споразумения, срещу полицейското насилие, срещу олигарсите, диктуващи цените на нефта, срещу омразата...
Културата на съвременния човек се създава в движение. Тя живее кратко и умира,
за да натори следващата по-висша идея. Всеки ден, всяка минута, някой някъде измисля нова технология, която друг прилага и с която се променя светът. С толкова висока скорост, че новото време е нещо, създадено днес, а утре това нещо вече не съществува. И е въпрос на усещане за момента - това не е картина, която си провесил на стената в хола с чувството, че десетилетия наред в нея ще откриваш дребни закодирани детайли. Не е и филм, чиято лента да превърташ до припадък, за да чуеш трептенето в гласа на красивата актриса. Артистът днес използва суровите материали, засилва ги студени към тълпата и наблюдава кой и как ще бъде уцелен от поредното творение.
Да, през миналия уикенд в Бургас се случи подобен фест, но не от 2012 г., а някъде от далечната 2007 г. Съжалявам, но това е истината за хората, които разбират от съвременно изкуство и култура. Иначе идеята не беше лоша, все някога, в Бургас, трябваше някой да направи първа крачка.
Иначе разходката с катери до о. Св.Анастасия бе уникално изживяване - виж заснетия за историята видеоматериал, дори за тези, които са свикнали с корабоплаването. Един от видеооператорите, плавал преди доста време с корабите, не спираше да обсъжда с капитана подробности за двигателя и теглото на лодката. Зам.областният управител на Бургас Атанас Терзиев, който е от Несебър, снимаше с айфона си наоколо, сякаш за първи път прекрачваше борда на плавателен съд. Бяхме като първолаци в училищен автобус, поели към първата екскурзия. На острова ни чакаше художник-карикатурист и цугтромбонист. Всичките 100 посетители, подбрани като късметлии, които ще видят това късче земя в този му вековен вид преди старта на европейския проект, се усмихвахме на песните на Луис Армстронг. Някои се сдобиха с учудващо точни черно-бели шаржове. Режисьорът на филма „Острова“
Камен Калев каза, че лентата му е като дете, което е пуснал по света да расте и да се развива.
И с това синтезира темата за съвременното изкуство и култура като остави без отговори настоятелно неориентираните въпроси на колегите.
На острова, откъснат от цивилизацията, край грохналия фар и църквата, катарзисът на героя от филма се усещаше толкова близък и разтърсващ - като част от титанична инсталация за разбиване на градска шлака. Островният вятър пронизваше критичността, за да отстъпи мястото си тя на смирението и простотата. След финалните надписи на филма тръгнах между огнените факли и чувах шепота на споделена тайна, която си остава само за присъстващите 100. Виждах между пламъка силуетите на древните, изпълнени с духовна красота постройки и опитвах да ги заменя със стерилните им нови копия, представях си модерните тераси и даже навесите от плексиглас над тях, за да не цвъкат гларусите по главите на чуждите туристи. Това бе последното усещане за изкуството под звездното небе - с личната ми безтегловност, край която се върти светът с неговите морски фарове. Предпочитах да мълча, за да не остана неразбран.
Впрочем, наскоро кметът на Бургас Димитър Николов съобщи, че ще превърне дарената на Бургас сграда на Дома на Нефтохимика в „център за съвременни изкуства“. „Супер!“, казах си аз. Но после кметът допълни, че Домът ще е сцената на художници, музиканти и танцьори. Дали и доколко ще са съвременни, предстои да видим.
ей я съвременната бг култура. останалото са няколко заблудени хорица, още несъбрали кинти да се разкарат от пропадналата ни държава.