Русия се бори с украински атаки и големи загуби на военни

Ключови думи: русия, украйна, война

Украинските сили извършиха още един успешен удар с дрон срещу руски съоръжения за съхранение на ракети и боеприпаси, както и мобилна радарна система в Русия през нощта на 20 срещу 21 септември. Украинският генерален щаб съобщи на 21 септември, че са ударили Тихорецкия арсенал, Краснодарски край и руското Главно артилерийско управление близо до Октябърски, Тверска област.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Кадри, публикувани на 20 и 21 септември, показаха експлозии и вторични детонации в двата арсенала, а пожарите продължиха да горят и на двете места през деня на 21 септември.

Украинският генерален щаб съобщи, че в Тихорецкия арсенал е имало най-малко 2000 тона боеприпаси, включително боеприпаси от Северна Корея, по време на удара.

Източник от СБУ каза на украинското издание Hromadske, че руският 23-ти арсенал е съдържал балистични ракети "Искандер" и "Точка-У". Украинските сили също са ударили летище Шайковка в Калужка област, а Hromadske включва кадри от експлозия, въпреки че не е ясно дали кадрите показват точно това летище.

Руското министерство на отбраната твърди, че руските сили са прехванали 101 украински дрона през нощта, включително 18 дрона над Краснодарски край и три дрона над Тверска област.

Регионалните власти на Краснодарския край обвиниха за експлозията в Тихорецкия арсенал падащи отломки от украински дронове, обявиха местно извънредно положение, промениха разписанията и маршрутите на железниците и евакуираха около 1200 цивилни от района.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство (Обединеното кралство) съобщи, че 103-ти арсенал на руското Главно артилерийско управление близо до Торопец, който украинските сили удариха на 17 до 18 септември, наскоро е преминал модернизация, тъй като руските сили неправилно са съхранявали боеприпаси в своите арсенали, причинявайки експлозии в няколко депа.

Украинският генерален щаб съобщи, че украинските сили също са ударили руска мобилна далекобойна радарна система Podlet K1, която е защитавала Тихорецкия арсенал, и тази система е поне петата система Podlet K1, за която се съобщава, че украинските сили са повредили или унищожили от февруари 2022 г. Системата Podlet K1 може да открива до 200 въздушни цели едновременно на разстояние до 300 километра, а руската армия въведе системата в експлоатация през 2015 г. Руските сили използват системата Podlet K1 за откриване на въздушни цели на ниски и много ниски височини за руската противовъздушна отбрана, включително системите С-300 и С-400.

Съобщава се, че украинските сили са повредили или унищожили най-малко четири други руски системи от началото на войната, включително в Лазурно, Херсонска област към 20 юли 2022 г.; близо до Зеленотропинске, Херсонска област от 24 юли 2022 г.; в Белгородска област от 1 ноември 2023 г.; и на неустановено място към 27.04.2024г.; в Чернобаевка, Херсонска област на 14 ноември 2022 г., след освобождаването от Украйна на западния (десен) бряг на Херсонска област на 11 ноември 2022 г., въпреки че причината за унищожаването на тази Podlet K1 беше неясна.

Кремъл изглежда реорганизира руските децентрализирани, регионални кампании за набиране на доброволци във федерално усилие, което показва, че Русия се бори да отговори на нуждите от работна сила за войната си в Украйна, въпреки предишните си твърдения, че украинското нахлуване в област Курск е причинило скок в набирането на доброволци в Русия. Президентът на Русия Владимир Путин на 20 септември подписа указ за образуване на междуведомствена комисия към Съвета за сигурност на Русия за по-пълно окомплектоване на руските въоръжени сили с военнослужещи по договор (контрактници, както ги наричат в публичното пространство).

Комисията ще координира дейността на федералните, регионалните и общинските държавни органи и организации при подбора на кандидати за договорна военна служба, включително подобряване на процеса на подбор; оценка на текущите усилия за привличане на кандидати в доброволчески формирования; и разглеждане на предложения за подобряване на материалното стимулиране и социалното подпомагане на контрагентите и техните семейства. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев ще председателства комисията, а руският министър на отбраната Андрей Белоусов ще бъде заместник-председател на комисията.

Руските власти по-рано сигнализираха за намерението си да централизират усилията за набиране на доброволци, като откриха "Консултативен център за военна служба" в град Москва, представяйки Москва като център на федералните усилия на Русия за набиране на персонал, инвестирайки в по-висококачествени реклами за набиране на персонал и използвайки национални фигури в това кампания за набиране на персонал на федерално ниво.

Руски официални лица твърдяха през август и септември 2024 г., че украинското нахлуване в Курска област е подтикнало повече хора да изразят интерес да станат доброволци. Но решението на Путин да централизира усилията на Русия за набиране на доброволци показва, че той счита, че Русия в момента не набира достатъчен брой доброволци, за да отговори на нуждите от работна ръка.

По-специално, Путин подписа указа в навечерието на втората годишнина от частичната мобилизация през есента на 2022 г. и това допълнително показва неговото притеснение от принудителната мобилизация в този момент.

Руските федерални субекти (региони) исторически формират основата на руските кампании за набиране на доброволци и според съобщенията най-малко 36 руски региона са увеличили еднократните плащания на доброволци през 2024 г., което показва трудности в способността на Русия да набира допълнителен персонал.

Три източника, близки до Кремъл и руското министерство на отбраната (МО), казаха за Bloomberg през август 2024 г., че руската армия се бори да наеме достатъчно хора, за да компенсира увеличаващите се загуби на руска човешка сила по време на войната. Източник на Bloomberg е съобщил, че руските региони не са успели да изпълнят своите квоти за набиране на персонал с около една трета.

През юли 2024 г. Медведев заяви, че средно на ден Министерството на отбраната набира по 1000 души. Неназован западен служител изчисли през август 2024 г., че руските сили понасят средно около 1000 жертви на ден, вероятно по цялата фронтова линия в Украйна и Курска област, по време на интервю за британското издание Independent.

ISW обаче не може независимо да потвърди тези данни.

Кремъл вероятно ще може да продължи текущия темп на руските настъпателни операции в Украйна със сегашния брой персонал, но ще трябва значително да намали ежедневните си загуби, за да засили допълнително настъпателните операции в Украйна.

Ройтерс, цитирайки трима неназовани служители на САЩ и ЕС заедно с няколко други експерти, съобщи на 21 септември, че Иран не е предоставил мобилни пускови установки за ракетите Fateh-360, които наскоро достави на Русия, вероятно поради решение да даде приоритет на изпращането на допълнителни ракети пред обемисти и лесно сменяеми пускови установки. Не е ясно защо точно Иран е отказал пусковите установки, въпреки че неговите източници предполагат, че Русия може вместо това да използва модифицирани руски превозни средства за изстрелване на ракетите. И Русия, и Иран многократно са отричали иранската доставка на ракети Fateh-360 за Русия.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви на 20 септември, че изявленията на САЩ относно доставките на ракети от Иран и Северна Корея за Русия са "басни" и че Русия разполага с достатъчен запас от оръжия.

Иран вероятно не го е направил, защото доставката ще изисква допълнителен транспорт и, както отбелязва "Ройтерс", Русия има алтернативни възможности за изстрелване на ракетите. Това споразумение позволява на двете страни да избегнат логистичното бреме от транспортирането на ракетите-носители, като същевременно позволява по-дискретно прехвърляне на ракетите Fateh-360, което им позволява да прикрият по-добре веригата за доставки и да отрекат иранското участие в руските военни усилия. Фактът сам по себе си не показва нищо относно ангажимента на Иран да подкрепи руските военни усилия.

Руски официални лица посочиха 47 държави като имащи противоположни и опасни морални нагласи към Русия, подчертавайки, че Кремъл възражда тактика и начин на мислене от съветската епоха, които определят ясно идеологическо разделение в света. Руският премиер Михаил Мишустин одобри списъка от 47 държави, за които се смята, че имат "деструктивни нагласи", които са в конфликт с "руските духовни и морални" ценности на 20 септември след неотдавнашен президентски указ, улесняващ имиграцията в Русия за лица, които отхвърлят "деструктивните неолиберални ценности" в техните родни страни.

Списъкът включва западни и други съюзнически страни, които до голяма степен подкрепиха Украйна, но по-специално не включва Словакия, Унгария, Турция, Молдова и Грузия.

Русия наскоро засили усилията си за създаване на форуми и механизми за евразийска сигурност, като например предложената от Русия "евразийска архитектура за сигурност", която има за цел да изключи Запада и да засили разделенията въз основа на тези предполагаеми идеологически линии.

ISW също така забеляза, че наскоро Кремъл засили усилията си да кодифицира държавна идеология, основана на неясни руски "традиционни ценности", като същевременно заобикаля руската конституция, която по-специално забранява подобни начинания.

Този ход подчертава модел, в който руски официални лица обвиняват Запада и САЩ, че създават идеологически разделения, за които се предполага, че имат за цел да изолират Русия, като същевременно участват в това поведение в стила на Студената война, като насърчават глобални идеологически лагери и самите те се разделят.