Индустрията в Горна Оряховица достигнала невиждани висоти, моля ви се! Внасяли работници от Бангладеш, Непал, Индия

„Има много предприятия в региона“, пише вестникът, които се нуждаели от работна ръка. Кои са тези „много“ предприятия, не е посочено

Ключови думи: горна оряховица, работници, внасят, чубжина, непал, киргизстан, бангладеш

Вестникът на Горна Оряховица „Седмицата“ разказва подробно в последния си брой (16.08.2024 г.), че и това градче, иначе забравено от Бога, чието население масово се изнесе зад граница, понеже закриха цялата му икономика, щяло също, моля ви се, да се превръща в общежитие за внасяните напоследък на килограм работници от Бангладеш, Непал, Индия, Киргизстан, Узбекистан и други подобни държави.

Индустрията на Горна Оряховица, където наистина няма какво да се работи, изведнъж достигнала такива невиждани висоти, каквито местното население не успявало да удовлетвори, поради което адски много се налагало да се попълни тази дупка с въпросния внос. „Има много предприятия в региона“, пише вестникът, които се нуждаели от работна ръка. Кои са тези „много“ предприятия, не е посочено.

Ако следваме официалната информация, че бангладешците, непалците, киргизстанците, индийците, узбекистанците и т. н. идват тук да работят чистачи, миячи и др., е странно как така няма желаещи за тези позиции, след като огромната маса български емигранти на Запад са избягали от България, за да работят в чужбина тъкмо като миячи, чистачи и т. н.

Внасянето на толкова много народ от държави, чиято култура е кардинално различна от нашата, е огромен бич. В Германия най-добре знаят това, защото и един век след като си внесоха гастарбайтери от Турция, те не са се интегрирали. Живеят второ и трето коляно в комуни, където важат техните си, а не германските закони. Организират си гангстерски прояви, които често напускат гетата и се случват насред оживените градски центрове на Германия. Във вторник имахме удоволствието да наблюдаваме една от тях:

Тук, разбира се, не бива да се прави никаква връзка с българските турци, с които живеем от векове и споделяме почти идентични разбирания за живота. Става дума конкретно за внасянето на хора от съвсем чужда култура, които никога няма да се интегрират.

Ако някой си прави илюзията, че този народ на килограм от Бангладеш, Индия, Непал, Киргизстан, Узбекистан и др. до един ще се върне обратно там, откъдето е пристигнал, е много наивен. Фактът, че някои от тях само чакат да пристигнат тук, за да избягат на Запад, го показва. Засега ни пази само това, че на фона на богатия Запад изглеждаме твърде бедни и неатрактивни. Но сред тези работници на килограм мигранти ще се намерят и за нас. Това е сигурно. Непеотата са тук. Те ще ги обгрижат, ще ги научат, че могат и трябва да останат, ще им наемат и адвокати, ако се налага. Парите, които им се дават, са с едничката цел да прокарват техните фикс идеи за света, една от които е натъпкването на Европа и Америка с целия световен боклук.

Но не са само непеотата им. Докато за пред публиката депесета, гербове, пепета и дебета, бесепета и президентът разиграват театри, че уж са ужасно скарани и постоянно са в някакви разпри, по основните идеологически точки са единни и непоклатими. Там спорове и дрязги не се забелязват никакви. Чинно се гласува и подписва:

• натъпкване със световен боклук;
• въвеждане на валута, от която след това отскубване няма, понеже никога не са писани правила, по които някой да напусне капана „еврозона“;
• политиката на идентичностите, част от която е и налагане на джендър идеологията. Като това се прави не от някаква загриженост за различните, а защото раздробяването на държавите на малки групички от различни идентичности, които се рекламират и се представят като много важни не заради постиженията им, а заради различността им, е едно от средствата, описани в книгите на Клаус Шваб, за отслабване и последващото закриване на държавите.